Багажът и го нямаше. Това я притесни в първите няколко секунди, колкото да си припомни че кредитната и карта се намира в джоба на шортите и, които пък бяха на пода на бунгалото.
– Тръгваш ли? – попита Рики, когато тя се върна вътре.
Надяваше се да прозвучи като въпрос, а не като покана за раздяла, макар че и двамата щяха да напуснат острова по някое време.
– Затвори ли вратата, снощи? – попита момичето, опипвайки джобовете на шортите си.
– Всичко наред ли е? – момчето срещу нея не искаше да си признае, че всъщност не беше и вече беше убеден, че има поредица от ухапвания по голото си тяло.
Брад беше прав. Тропиците не са за всеки, макар че Рики беше прекарал двадесет и две годишния си живот в Сидни. В сутрини като тези му липсваше мъжа разбил сърцето му. А Елис, която вече беше напълно облечена и беше готова да му каже сбогом.
– Алоха! – каза момичето, което Рики нямаше да види повече в живота си и си тръгна също толкова сигурно както и тропическата буря, която беше започнала преди две денонощия беше довела в бунгалото на момчето.
Елис, която изобщо не се казваше Елис пое по плажа, огрян от пресните слънчеви лъчи. Някога беше опаковала живота си в два куфара. Единият остана на някъде из багажното отделение на Международното летище, обслужващо Сан Хуан и региона. Явно на вторият му беше писано да остане в Парадета, заедно с късче от душата и.
Акапелно изпълнение на любимата ми песен от миналогодишното издание на Сан Ремо. Фенерчета във въздуха. И всички пеем с цяло гърло. Намирам се на хиляди километри от вкъщи и се чувствам жива!
Но нека се върнем около две години назад, когато любим мой човек ме запозна с музиката на една българска поп пънк група, която заобичах! И именно факта, че доста време бях влюбена в главния басист и буквално гледах всяко негово възможно интервю ме доведе до това, в което препоръчва пет хита за лятото. Точно в него, видях за първи път любимите ми италиански пънкари, които оттогава насам ми помагат в най-трудните моменти, когато сме сам аз, дневника ми и музиката! Цветни коси, още по-цветни текстове и някаква позитивност, защото различното е всъщност прекрасно, а индивидуалността е повод за гордост!
Две лета минаха и не се осмелих да отида не техен концерт… бяха в малки градчета далеч от летищата… оправдания! И, когато тримата обявиха изненадващо зимно турне и новината, че ще ще фокусират върху соловите си кариери – нямаше как да не си стегна раницата и да отида на най-удобната ми съботна дата, планирайки в рамките на четиридесет и осем часа да отида до Италия и обратно!
Много неща не се случиха както си ги представях. Отидох месец след операция, летях между три различни летища и пътувах през общо три държави. Дали си заслужаваше?
ДА!
Освен, че успях да видя малко от чара на Торино – четвъртият по големина град в Италия, вървях из малките улички на Венария Реале и после пях с цяло гърло: “E vomito anche l'anima per sentirmi vivo dentro 'sto casino” и “Tu sei il mio malessere
Ma non ne ho mai abbastanza
Io e te contro il mondo
Nella merda fino al collo”
Здравейте, как сте?
Днес ви вземам на разходка из китния Колмар, който се намира в преминаващата през годините между Франция и Германия област Елзас, който също така е третият по големина град в региона!
Намира се на 40 минути с влак от Euro Airoport, откъдето пътувахме и ние. Преди години се влюбих в това градче, заради къщите, с дървени греди и боядисани в ярки цветове!
През зимата се слави със коледните си базари, но ви обещавам, че има какво още да видите, като например:
Музеят на Бартолди – знаете ли че създателят на Статуята на Свободата е роден във Франция? И по-точно в Колмар през 1834 г. А най-известното му произведение също е построено на френска територия, като доста хора са се включили в създаването му – чрез труд, въображение и дарения! Самият Айфел е бил нает от Бартолди, за да построи скелето, което да държи статуята стабилна.
Музеят на играчките – там е рай за всяко дете, независимо от възрастта! Огромни влакови модели, първата кукла Барби, цял град направен от играчки и интерактивни и бордови игри за цялото семейство!
Музеят на Шоколада и Елзаското вино – освен, че във входната такса се включва дегустация на вино и шоколад, ще научите как се правят тези два любими продукта, обяснено достъпно и разбираемо. Също така има различни игри, чрез които може да изпробвате наученото!
Аз ви препоръчвам да пробвате някой местен специалитет, любимо ми е настърганото кисело зеле и бекона, в комбинация с чаша Ризлинг!
Приятно пътуване и до скоро!
Здравей 2025 г.!
Как сте, приятели? Преди да се пусна и да сваля коледната украса исках да се върна назад в миналата година, защото 2024-та беше наистина невероятна, благодарение на обичта, която давах и получавах!
Завърших дванадесет месечен цикъл на манифестване, пожелах си и си го изработих! Посрещнах я в Аликанте, болна и без нито една фойерверка (бяха на друг площад)! Рожденният си ден отпразнувах в Барселона, заедно с любимите ми момичета, където си изкарахме страхотно и бая емоционално! След това си смених работата и пътувах до Литва и Малта!
Но главното ми събитие беше с дата 27-ми юли, когато любимата ми група свири на българска земя! Пях Umazani misli на караоке от първия ред, а бях чакала осем часа пред сцената! Беше велико! Прегърнах и разговарях с много специален човек, чието място в сърцето ми се разраства, а също и се запознах със страхотни хора!
Имах наситено лято – мечтано! Отидох на Sziget – огромен музикален фестивал, след което отскочих за малко и до любимата Италия! О, а малките бягства до Велико Търново, София и Бургас, с любими хора – мечта!
Довърших първата си чернова и преди да започна редакция избягах във Виена! А след това заведох маминка ми в Париж! Сбъднах по мечта и на двете ни!
Есента беше хаотична! В средата на ноември излезе новият албум на Joker Out, който имах удоволствието да чуя и на-живо, макар и със счупена на две места ръка! Последва операция, Коледа и едно последно приключение във Франция, а за малко и да си останем там за посрещането на 2025!
През 2024 г. писах, рисувах, смях се, плувах, вървях километри из нови земи, бях си аз – сред любимите ми хора, които обожавам! Също така се стресирах, плаках…, но пък двойно повече мечтах и се радвах на живота!
През новата година очаквам да вложа още повече усилия, да пропътувам още хиляди километри, да чуя любимите си музиканти на живо и да стигна до езерото Блед! (if you know, you know)
До скоро! Благодаря ви!
