A Day in Naples, Italy! // Един ден в Неапол

 

Hello travelers and readers!

I want to tell you a story! It’s about one girl who was bored. She searched for some flights and go to Italy!

If you have a day in Napoli shouldn’t miss to do this couple of things!

Привет приятели! Посетих Неапол тази есен и се влюбих в този град! Днес ще ви разходя виртуално и ще ви дам съвети какво да видите и опитате, ако имате ден ил дори няколко часа за убиване там. Макар че Неапол заслужава поне 3-4 дни, защото има какво да се види. Но сега ето ви един примерен маршрут.

 

Vistit/ Посетете Duomo di Napoli

There is some magic when you go inside this cathedral. Its huge! There is some energy, calmness…

Катедралата не изглежда толкова величествено отвън, но отвътре е толкова прекрасна. Малко време със себе си, никога не е излишно, а там усетих някакво спокойствие и вътрешен мир. А и интериора си заслужава да се види.

 

Try Italian Food/ Опитайте местната кухня

The Italian cuisine is loved all over the world! Traditional dishes like pasta and pizza – a bitt of ingredients spices and love – perfect combination and love forever!

Also Naples is a city deep on the South so it’s really hot, also in October when I visited it. I think that the Autumn and the Spring is the best time to travel to the city. You can also try gelato and drink absolutely the best lemonade!

Ценител съм на Италианската кухня и абсолютно обожавам всичко свързано с нея. Съветът ми е да опитате уличните специлитети – парче паста за по 1.5 евро, свежа лимонада или няколко топки джелато – италианският сладолед, познат по цял свят. А виното… sì!

 

Explore the tiny streets/ Разходете се из тесните улички

Naples is full with beautiful tiny streets! Enjoy this side of the city!

Не пропускайте да се “изгубите” из малките улички. Разбира се внимавайте за моторчетата, които са характерни за Италия.

 

See you soon friends! Have a happy Sunday!
Чао, приятели! До скоро!

Recently played music (1)

 

Здравейте!

Как сте?

Отдавна не съм говорила за музика и просто ще ви споделя любимите си песни в последно време.

Говорете, приятели. Споделянето – помага!

Повярвайте ми!

До скоро!

“Дневникът на един книжар” от Шон Битъл // мини ревю

  

Здравейте! Как сте?

Днес искам да ви разкажа за “Дневникът на един книжар” от Шон Битъл, която прочетох благодарение на любимата ми Плами.

В продължение на цяла година собственикът на Книжарницата в Уигтън, Шотландия описва ежедневните си срещи и приключения. Пренасяме се в света на бизнеса с антикварни книги, чай и човешки истории. Защото зад всеки продавач на библиотека или клиент стои нещо, което го е накарало да прекрачи прага на магазина. Дневникът се чете бързо, всеки ден е в рамките на страница и нещо. Влизаш напълно в света на Шон, Ники и останалите герои и можеш да си представиш какво е наистина да притежаваш книжарница. Ами не е лесно. Но си заслужава, напълно.

Препоръчвам ви книгата, ако съвсем нормално сте попаднали в зимна летаргия и искате нещо да раздвижи сивотата около вас.

Оценка: 4.5/5 , като оценявам дълбоко бележките под линия!

До скоро, приятели!

5-7-3 Web Culture Challenge

 

Здравейте! Как сте?

          Днес ще си говорим за интернет и времето, което прекарваме в него.

Като започнем от всички социални медии, youtube, игри, кратки клипчета – цели часове. Въпросът е тази информация да ни носи нещо друго, освен забавление.

Реших да създам това предизвикателство, за да ви разкажи за интересни места в Мрежата, от които можете да се обогатите, а също и да подкрепя българите, стоящи зад тези инициативи.

 

5-7-3 Web Culture Challenge

 

Сайтове – 5 български сайта, които посещаваш често

 

Go Guide – най-любимото ми място, макар и да не харесвам новия дизайн, защото ми е по-трудно откъм навигация. И все пак онлайн списанието е вашият гайд, за абсолютно всичко. През новите места в градовете, наръчник за оцеляване по Коледа, преминаване през раздели, приятелства, източник на мотивация, срещи със свежи хора и още много. Всеки ще намери по нещо интересно в Go Guide, докато пътува в градския транспорт или чака любим човек за среща. Препоръчвам! А също има и малки брошурки, които понякога ще ви попаднат в културните пространства, аз така се запознах със гайда!

Shadowdance – e онлайн списанието за фантастика, магия, култура и изкуство. Прекрасният екип пише ревюта и статии за настолни игри, аниме, супергерои, романи, сборници с разкази, филми и сериали. А аз, с часове съм се губила в този прекрасен свят, хилейки се с глас, защото наистина съм се забавлявала! Препоръчвам ви списането, което излезе и с първия си хартиен брой преди две години! Четете и се обогатявайте! А, ако случайно някой от екипа на шадоудансърите чете тази статия: Здравейте! Казвам се Величка и обожавам работата Ви!

Цитаделата – е българският сайт за фентъзи и фантастика, в чиито дебри се ровя от около, когато бях 7-ми клас. Там ще намерите интересни ревюта, дуели и мнения за книги, герои, филми и други. Например там прочетох за доста хоръри, които няма да гледам и гласувах пламенно за любими персонажи в битките им за различни титли! Цитаделата е уютно местенце за всеки, обичащ приказното и изкуството.

WebCafe – като човек, който мрази да гледа новини по телевизията, заради целия негативизъм, предпочитам да си ги чета и WebCafe е моят бюлетин по всички теми. От забавни статии, през новите идеи, действителността, спортни истории и още, още много.

Hobby Hub – изцяло авторска инициатива, единият от създателите и е мой приятел, с който се гордея! (Поздрави, Влади)! Та в сайта ще са запознаете с млади хора, всеки добър в нещо и ще се вдъхновите! Инициативата е готина, защото всеки може да получи поле за изява и да разкаже за своето хоби, даже ми взеха интервю преди време!  (А клубът дебати BEST FOUNDATION към МГ Варна, организира интересна инициатива свързана с учениците и литературата. Повече можете да прочетете тук! )

 

 

Блогове – 7 български блога, които четеш

 

Stormy Garden – любимката ми Ева пише за книги, сериали и преживявания, с много страст и емоция. Нейното кътче е прекрасно местенце, където ви препоръчвам да се поровите. Ще ви хареса! В Инстаграм се подвизава като @stormy.garden и обичам книжното и местенце!

The Strange Universe – блогът на Руми, която в момента учи чак в Китай!  Там можете да четете за музика, книги, кино, аниме… откраднала съм си от нея идеята за Месечни фаворити и нямам търпение да чета нови статии от нея! Надявам се скоро! ;)

Ottukottamskrisi – прочетете го отново! Блогът на Криси е красиво местенце, където ще намерите ревюта на много детски книжки, шотладски истории и ежедневни моменти, разказани увлекателно.

PlamchoPlami – Плами е моя любимка, която утре има изпит, така че нека да и пожелаем успех! ♥ Тя пише увлекателни ревюта на книги и филми и искам да ви споделя блога и, защото знам колко сърце влага!

mmartiswriting – Макар, че Марти не пише от известно време, съм сиггурна, че един ден ще се завърне към това си поприще. Дотогава можете да се насладите на старите му ревюта и публикации свързани с необятния свят на литературата!

Stillsbooks – Стил пише книжни ревюта и прави невероятни снимки, и двете - обожавам! По-активен е в книжния си профил в IG - @still.and.his.books – можете да го последвате!

Crazyme – Блогът на Елена, който е в процес на реновиране. Можете да разгледате профила и в инстаграм - @light.dreamer.

 

 

YouTube – 3 български канала, които следиш

 

Yoana Yokko – любимка ми е от миналата година, когото гледах нейно видео, в което си купи билет за следващия полет. Йоана или още Леля работи здраво, искрена е и ни разказва нещата, такива каквито са.

Chris Zahariev – е вдъхновител и съвременен будител! Възхищавам му се – на цялата позитивна енергия, която успява да донесе чрез видеата си, оригиналните му идеи и страстта за пътешествие. Скоро ще прочета “Да се изгубиш нарочно” и знам, че ще ми хареса!

Мария Андреева – абсолютна сладурка, която обожавам да гледам. Истинска, мила и добричка. В каналът и има видеа за пътуване, лов на духове, откровения и още.

 

 

Това бяха моите любимци в категориите! Ако нямате точния брой за всяка – не се притеснявайте! Ще се радвам и вие да направите този таг, като хвърлям ръкавицата към Ева, Плами и Криси! 

Можете да използвате хаштага: #webculturechallenge в социалните мрежи!
Благодаря Ви, че стигнахте до тук!

И за това, че ме четете!

До скоро!

 

"Божко и Лошко" – Марта Кишел // Ревю {Очарователна приказка за порастването, доброто и злото}

 

Здравейте! Как сте?

Днес искам да ви разкажа за една малка книжка, която заобичах, още когато видях заглавието и! “БОЖКО И ЛОШКО” е наистина Една фантастична история, която си заслужава да прочетете, дори и да сте вече пораснали деца!

Ще се пренесем в една обитавана къща, която не бихте забелязали на първо време. Там ще се срещнем с Божко, който е почти обикновено момче, което досега се е учело у дома, но е дошъл момента да тръгне на училище и да се запознае с други деца. Ще се запознаем още с Лошко – ангелът пазител на момчето, с очи като синчец.

 

Със странните му вуйчовци, призраците, които участват в театрални постановки, с чудовището под леглото, с мама, която се грижи за тях и с още чудати герои.

Порастването е сложен и дълъг процес. И понякога възрастните не могат да разберат какво се върти в главите на децата. Нуждата да бъдем приети, да бъдем част от група. А всъщност, да си различен, не би трябвало да бъде нещо лошо. Просто е трудно за разбиране и изисква много търпение и подкрепа. И доброта. Скрита във всеки от нас.

 

“ Лошко въздъхна.

- Ама ядосването е неприятно, алелуя – изписука ангелчето и подсмъркна с хремавото си носле. – Всички се карта и викат, и бълбукат… - през стената се чуваше трясък от падащи тенджери. – и изобщо. Каква полза от такова ядосване? Не е ли по-добре да хапнеш една бисквитка? ”

 

Книжката е пълна с невероятни илюстрации, които ни вкарват още по-навътре в историята, която наистина е прекрасна!

Адмирации към изд. ЕМАС за това красиво издание – с дебели корици и лично за мен, много символично и близко. Благодаря! ♥

“ - Странен си, Божко, странен си – отвърна вуйчо Конрад със стоическо спокойствие, навеждайки глава, за да погледне в сините като синчец очи на момчето. – И защо се ядосваш? В това няма нищо лошо. Нито нищо добро. Просто е така. И край. На света щеше нещо да му липса, ако в него живееха единствено обикновени хора. Обикновените хора правят куп обикновени неща, без които нямаше да можем да живеем. Но странните са тези, които се катерят до най-високите планински върхове, летят в Космоса, часове наред гледат звездите. Прекрачват границите между световете… или границите на здравия разум. Или пишат книги. ”

 

До скоро, приятели!

Ангели: "Добре дошли в Рая!" // Част 1; Авторско

 

Всъщност изобщо не сме ангели.

Лишени сме от сенки и от спомени.

Късметлии – звучи по-правилно – събудени след кома, които могат да променят своя Рай.

Обаче, чудя се, Късмет или Съдба е, че сме тук? 

Когато си представяте Рая, обзалагам се, че първото нещо, което ви идва на ум е светлина. Всички печелим. Светлина има много, всъщност в излишък. В началото сме дезориентирани, сякаш се събуждаме след ужасно дълъг сън. След цял изживян живот. Без спомени. И без сенки.

Ще попитате дали вярата има значение? Мисля, че е въпрос на вяра, единствено, когато говорим за великата граница между Доброто и Злото. Толкова тънка и толкова дебела.

Поне така ми обясни Той. Може би защото съм мъж ми харесва да го наричам с това местоимение. Някои го наричат с имена или го оприличават в различни форми. За мен винаги ще бъде най-светлото нещо тук. Което видях преди да се събудя. Кълбо бяла светлина, което ми каза че ще прекарам Вечността в Рая. Исках да го попитам толкова много неща. Но светлината ме ослепи и се вряза в мен. Изтръгна ме от хватката на Смъртта и се събудих.

Може би, ако човек си представи табели “Добре дошли в Рая”, те ще се материализират пред него. Само че, в началото си представяш ангели.

           Джесика ми се смя много дълго време, защото тя беше “ангелът”, с който срещнах в началото. Разбира се, че не беше ангел. Наричаше себе си късметлийка. Смееше се звънко, защото не можеше да повярва на късмета си, че е в Рая. Разбира се, нито тя, нито аз, нито някой от останалите имаше спомени за живота преди. За живота си. Което си е малко тъжно.

Но в Рая никой не тъжи. Защото имаш нещо като суперсила. Въображението ти. Можеш да си представиш абсолютно всичко. Например, някога срещнах мъж на средна възраст, който говореше на полски и си представяше някаква планина, чиито връх докосва луната. Не владеех полски на толкова прилично ниво, но успях да разбера това от повтарянето на трите изречения. Той вървеше сякаш в транс. Разбирах го. Трудно е сред толкова много светлина да си представиш луната.

И все пак в Библиотеката, в която бяха събрани всички книги, които някога бяха писани, имаше информация за всичко. От книжки с красиви картинки на абсолютно всички предмети, през исторически романи до новите книги, които наблюдавах цяла вечност как се появяват на вечно празните лавици, предназначени за тях. Джесика ме остави именно в Библиотеката и, когато се върна вече можех да използвам въображението си. И да съградя своя Рай.

Не е ли самотно, ще попитате. Самотата е нещото, което ни е останало от земните ни животи. След като нямаме спомени, следователно нямаме потребност да търсим изгубени роднини. Защото, сами си градим образи. Доста егоистични и самотни. Защото Вечността е ужасно дълго време. И, когато научиш девет езика, изчетеш хиляди книги, в един момент започваш да разговаряш с останалите. Така де, опитваш. Не се получава винаги. А и много често се случва някой просто да си измисли нещо свое и да поеме нанякъде. И да не го срещнеш. Или да го срещнеш след някоя малка или голяма вечност.

Не ви споменах още една подробност. Че си идваш със своето тяло. Тоест, ако си например старица, починала на смъртния си одър, ще си си старица и в Рая. На външен вид. Чудел съм се какво става с бебетата. Но не съм виждал бебета. Може би Той си ги отглежда, докато станат достатъчно големи и да могат да използват въображението си.

Имената са си наш избор. Можеш например да решиш да се казваш Джон. После да ти омръзне и да се прекръстиш на Наташа. Или на Питър.

           За мен червенокосото момиче, което харесва кожени дрехи винаги си е било Джесика, макар че няколко пъти правеше смени. Следвах я, когато си мислех, че е ангел и продължих, когато за мен си беше просто късметлийка. Бяхме се разбрали, винаги да си даваме нишки. Думи, картинки, миризми. Защото, ако единият си представеше нещо и изчезнеше, можеше никога да не се намерим. А, когато говорим за Вечността, това е нещо, което ме плаши, почти до болка.

Заедно с Джесика към нашата група бяха и Пип, рижаво хлапе, което беше с около десет години по-малко от нас и Свен, висок и слаб, с руса коса, във формата на паница – с около двадесет пет – тридесет години по-възрастен от нас с моят ангел. Джесика никак не харесва това обръщение. Понякога това и действа дотолкова, че разваля играта ни на тенис, на корта, който двамата измислихме и после обяснихме с рисунки и знаци на двамата ни приятели. Защото Пип е глух. Не, че в това има нещо лошо. Даже мисля, че му помага в игрите, защото не чува споровете ни с Джесика. От друга страна Свен, когато е в настроение се опитва да ни помири, а когато е в още по-добро, медитира.

Четиримата сме нещо като шантаво семейство. Защото това е една от думите, зад чиито образ не стои нищо. Затова просто поглеждам пръстите на ръката си и кръщавам всеки един на нас. Аз съм палецът. Следва Джесика. Свен. И Пип. Кутрето, най-непотребното пръстче, което винаги удряш първо е празно. И си мисля, че когато се появи някой – семейството ни ще бъде пълно.

И може би тогава няма да чакам края на Вечността.

 

 

Следва продължение…

 

 

Здравейте! Как сте?

Надявам се тази история да ви харесва!

Ще се радвам да прочета Вашите мнения.

Не ме съдете, идеята ми дойде от сън, който сънувах преди

години. ; )

До скоро!