Хаотично

 

Тук

А сякаш на километри

На километри

А сякаш тук

Концертът е приключил. Пели сме песните им и сме скачали лудо. Сега ще има турнир по настолни игри. Трябва да подредим куб от конструктор. С диаметър петдесет сантиметра. 

Не мога да сваля погледа си от сцената. Вълнувал си ме и продължаваш да ме вълнуваш. Свириш на бас китара и си падаш една идея емо. 

Отборът ми се справя прилично. Вече имаме пет от шестте страни на фигурата. Помахвам ти, а ти ми благодариш, за цялата подкрепа по микрофона. Знам, че съм просто един от многото ти фенове,, но се чувствам специална. 

Неусетно си се приближил и си се надвесил над мен. Вдигам глава и очите ни се срещат. Надпреварата остава на заден план, когато устните ни се сливат. Приятно е. Целувам пънк звезда. 

Чуват се гласове. Печелим състезанието. 

После се събуждам, а навън вали ситен дъждец. Краят на юли е и бавно започвам да се влюбвам във всяка малка буря. Защото аз самата съм облак…

“Десет истини и едно предизвикателство” от Ашли Елстън

 

Здравейте! Как сте? 

Лято е, а навън температурите са над тридесет градуса. Ами представете си, да трябва да работите под жаркото слънце и да трябва примерно да подреждате топки за голф. Точно това и се налага да прави на Оливия, когато разбира, че има шанс да не завърши гимназията, заради половин невзет кредит по физическо възпитание. В комплект с това, родителите и са извън града и всяко нейно действие бива следено благодарение на проследяващато приложение, инсталирано на телефона и. Добре че, голямото и шумно семейство също е наоколо, а готините и братовчеди и приятели са готови да се замесят в кашата заедно с нея, за да успее да се справи с всичко!

“Десет истини и едно предизвикателство” от Ашли Елстън е забавна, свежа и позната история за порастването, семейните отношения и влюбването. 

Като човек, който има голямо семейство – отлично разбирам Оливия! Понякога е трудно да се оцелее в тази среда, но пък винаги е забавно. 

Книгата ни показва, че истината винаги излиза наяве. Че да си добър си заслужава. И понякога не е лошо просто да се отпуснеш и да се позабавляваш. 

Препоръчвам я като лятно, разпускащо четиво за плаж или за палатка! Ще ви допадне! 

До скоро!

Испанска поезия и хоризонт

Здравейте! Как сте? 

Минавам да ви споделя няколко цитата от испанският поет Густаво Адолфо Бекър, които много ми допаднаха! 

“Може да няма поети, но поезия винаги ще има”

“Въздишките са въздух и отиват във въздуха. Сълзите са вода и отиват към морето, кажи ми жено, когато любовта е забравена, знаеш ли къде отива?”

“Самотата е империята на съзнанието”

“Любовта е лунен лъч”

“Който има въображение колко лесно може да нарисува свят от нищото”

“Самотата е много красива ... когато имаш на кого да разкажеш”

“За поглед, свят; за усмивка, небе; за целувка ... не знам какво бих ти дал за целувка!”

“Искате ли да запазим сладък спомен за тази любов? Е, нека се обичаме много днес и утре нека се сбогуваме!”

“Ако можеше да се направи дисекция на душите, колко мистериозни смъртни случаи биха били обяснени”

“Казвате, че имате сърце и го казвате само защото чувствате как бие; това не е сърце ... Това е машина, която се движи в ритъма, който вдига шум”

Манифествайте доброто и красивото! И то ще дойде при вас! 

Гледайте морето, плувайте. Прегръщайте, силно. Плачете. Обичайте. Лято е! 

И докато има слънчогледи, има и надежда!

До скоро!

Project L // 1. Розово

         

Розово

        Розовото ми напомня на изгрев. Или на залез. Цвят, който по някаква причина свързвам и с любовта. 

Често ми казват, че гледам света през розови очила. Какъв друг избор имам? Предпочитам да виждам хубавото, красивото, доброто, вместо да насочвам вниманието си към грозното. Защото при хилядите лоши неща, които се случват си мисля, че трябва да се фокусираш върху доброто.

Всичко е спектър от цветове. Освен бяло и черно, в които има и толкова много нюанси на сивото, че накрая не можеш да различиш нито един от двата основни цвята, има и цяла палитра, с червено, зелено, синьо, жълто и т.н. 

Моят любим цвят винаги е бил зеленият. Не го свързвам толкова с природата, просто ме успокоява по някакъв начин. О, понякога и дразни!

        Розовото е вторият ми избор. Не, защото съм момиче. Просто ми харесва, нежно, топло, смесица между два други цвята. Някак си невинно, но не съвсем. Защото бялото е чистота, но червеното е огън и емоция. И двете неща са част от нас. Огънят, който гори в сърцата ни и ни кара да казваме силни думи, да творим. А емоциите – цяло море! Които накрая се давят в изгрева. И идва новият ден. И всичко, някак си започва, отначало.

Тук.

 

Пясък в обувките
Синки по тялото
Светещи лампички
Бира в ръката
Онази песен
Танци без смисъл
Морето и Луната
Завеси
Океани
Всичко си е на мястото

Happy July!

Хрумна ми внезапно. July Morning е като втора Нова година. Бележи средата на всяка година. И ни показва, че има още шест месеца, в които можем да се променим, израснем или просто да сбъднем мечтите си!            Да посрещнеш изгрев до морето, само по себе си е специално. Но да посрещнеш цял нов месец, лято си е емоция! Усеща се във въздуха, чува се в бутилките с бира, в смеха на всички нас, които се насочваме към плажа.  

Посрещала съм Джулай с различни хора и на различни места. Смяла съм се, плакала съм, замръзвала съм, обичала съм… тази година танцувах! Партито беше прекрасно! Компанията, моите си хора – обичам ви! Останалите, беше удоволствие, наздраве и кой откъде е.            Влюбих ли се?            Бих искала да вкуся солта по кожата ти, но дотогава ми стига слънцето, което се показва зад хълма и огрява морето! Розово, оранжево, цветовете се смесват във водата и образуват пътека! Нека поемем по нея!

Джулай Морнинг е за смелчаците! Не всеки оцелява до края, но който го направи получава най-голямата награда! Защото няма такова сходно усещане, да не мислиш и просто да съзерцаваш изгрева!            Добре че юли е дълъг! Има още много изгреви и спомени, които тепърва ще бъдат създадени!            Happy July, приятели!

           До скоро!