Ruka Weekend - Ski Jumping // Start of the Season 2020/2021

 

Dear ski jumping family,

I miss you!

 

I am really happy that the new season started. The fist competition in Wisla was kind of surprising, because the Austrian boys were in so good form (Daniel Huber -3^rd place), but Stefan Kraft couldn’t get points. Some of our favorites were back on the hill like Andreas Wellinger and Severin Freund and team Germany is on fire this season. Markus Eisenbichler and Karl Geiger was the other two in the podium. Strong team Poland as usually.

 

Then, Ruka.

The competitions in Kuusamo are always hard for watching. First because of the wind and second they are so long in the time and unexpected. I remembered very clear the fall of Andi Wellinger or this of Peter Prevc. Horrible. This season we had two I repeat two individual competition, long but very interesting.

In the first one Markus Eisenbichler got the second win for the season followed by Piotr Żyła and Dawid Kubacki ( the winner of the Summer Grand Prix, the last two seasons).

 

Highlights of the second competition in Ruka, Finland

Nov 29^th

First Round

·        Austria were with their team B, because some positive tests for the Covid-19. The whole team A is into the quarantine.

·        Great results for Artti Airgo – 5th (Estonia) and Giovanni Bresadola -11^th (Italy) after the first round. Also first points for Casey Larson (USA).

·        The best from Japan was Naoki Nakamura.

·        Excellent jumps of team Norge – Johansson (2^nd), Granerud (4^th), Forfang (8^th) and Tande (14^th), he fell yesterday, but it’s fine, thanks God.

·        Funny fact Pero and Sevi were in the same place again, but this time 18^th, not first.

·        Markus was first Lanisek third.

 

Final Round

·        Halvor Egner Granerud! Remembre this name dear friends! First win for the young Norwegian!

·        Eise got second, followed by Dawid Kubacki with great jump.

·        But hey, Yukiya Sato jumped 146m and finished 4^th!

·        Geiger and Freund with good results – 8^th and 9^th place.

·        Johi X2 in top 6!

·        Competition without falls.

 

The next weekend is in Nizhny Tagil.

Who is your favorite for the next competitions or for the Crystal Globe?

 

See you soon!
Bye!

P.S. Happy Birthday, Jasi and Yo!

 

Ups & Downs :):

 

Здравейте, как сте?

От няколко седмици ми се искаше да ви разкажа малко повече за уикендите ми, както направи това прекрасно момиче. Не успявах да се организирам, а нещата си се случваха едно след друго. Къде приятни, къде не чак толкова. Нормално за ноември. Хубавото е, че декември наближава и нямам търпение! Блогмас също ще има!

Няколко Ups в последно време:

·        Рожденият ден, на който бях гост. Забавлявах се много и мога да нарека тези хора, много скъпи за мен!

·        Следващите три дни със Студентски живот – настолни игри,  дълги разговори и казуси.

·        Гласовите, ежедневно и цялата енергия, които ми дават! (Grasias!)

·        Предколедното посещение в Коста. Любим горещ шоколад и още усмивки.

·        Коледни планове и разходки сред природата с любимите хора.

·        Дълъг разговор по телефона, донесъл ми и малко тъга.

Разбира се имах и моменти, не толкова щастливи, следват няколко Downs:

·        Разговор, неосъществен от неделя, и все пак, очаквам хубавите изненади.

·        Новите мерки – още не съм се находила на кафета и на мол…

·        Отпадането на Любо от Игри на Волята. Ами любимият ми участник си беше, какво да кажа, разочарована съм, но поне си тръгна с усмивка. Така че, винаги идва ден след нощта.

·        Разни караници, които не са полезни за никого…

Както и да е, в заключение ще кажа, че една курсова работа е на път да стане готова, едни писма са почти изпратени и едни спагети ще бъдат сготвени утре.

Това е за сега!

Не спирайте да вярвате! По Коледа стават чудеса, а тя е близо!

До скоро!

Благодаря, че ме четете!

"Добра съм" // поезия

 

Добра съм в това да прегръщам

особено, когато има болка

Добър слушател съм,

стига да ти се говори

Добра съм със съветите,

защото искам ти да си щастлив

Обаче толкова ужасно лоша съм,

в това да се отказвам от хората

Été 85 - "Promise me that if it all goes wrong..." // привидно френска идилия!

 

Лято 85 беше филм, който нямах търпение да изгледам, още когато видях първите снимки. Малко се притеснявах, да нямам дежа вю, защото намирах някои прилики с шедьовъра Назови ме с твоето име, който обра доста награди, на за съжаление не ми хареса толкова, колкото очаквах.

И останах приятно очарована, все пак това си е френско кино, изненадващо, красиво и болезнено.

Впечатлена съм от атмосферата, която е създадена, Нормандия през 80-те, горещо лято, светлините, дрехите, настроението – определено на много високо ниво!

Във филма става въпрос любовта. Онази чистата, първата, която винаги остава отпечатък. Която изгаря и ни оформя.

Героите ни действат импулсивно, водени от емоцията. Опиянени от лятото, свободата на младостта те обичат и нараняват с еднакъв интензитет.

Публиката не е пожалена, защото още в началото научаваме за трагедията, и после ни остава само да стоим на тръни, докато ни трепери под лъжичката, знаейки че ще се случи, а в главите ни остават само десетките въпроси, как и защо се стига до нея.

Действието се движи доста бързо, може би е похват, а може би е чист реализъм. Животът не чака да се съвземеш от преминалата ситуация, а веднага те поставя в следващата.

Много харесвам това, че главният герой Алексис се изразява най-добре чрез писане. Харесвам сцените пред пишещата машина, а също и тези с Давид на панаира и в дискотеката.

Филмът на Франсоа Озон носи сладостта на лятото и соления вкус на последствията от действията ни. Нищо ново.

Но разказано по един прекрасен начин.

 

#LoveisLove!

Sole *italian, summer day in Toscana, примерно*; étreinte-

Средата на есента.

Ходя с ботуши от началото на месеца и днес извадих зимното яке от гардероба.
Играх на най-сложната настолна игра. Много ми хареса.
Онези минути в най-малките часове на уикенда.

А също и тези в неделя, които ги чаках от две седмици. Не съм се усмихвала толкова много за толкова кратко време.

И онзи разговор за празниците, приятелите и живота, и за това, че винаги си там, чика, да ми кажеш, че ще се справя с всяка планина.

Ами най-подкрепящият човек, който изслушва куп гласови всеки ден и ми е такава подкрепа, че понякога ми иде да си хвана влака и да дойда и да прегръщам.

Всъщност знаете ли, че прегръдките спасяват?

Обичам да прегръщам. 

Прегръдки за всички приятели, които като малки светкавици попълниха анкетата ми и се отзоваха вчера и днес.

И всичките ми любими същества, които ме виждат без грим и ме обичат.
Бъдете здрави, прегръщам ви много силно!

Честит Рожден ден, слънце! Благодаря ти, че ме усмихваш.

Днес снимах в парка до вкъщи.

Средата на есента. Прекрасница!

Да скоро!

 

Dash & Lily // Ревю * ...за коледната магия и силата да обичаме! *

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, пуснала съм си новия албум на Little Mix и съм тук, за да ви разкажа за новия ми любим сериал! Както ми е тръгнало и с Нетфликс се разбираме толкова добре, ще бъде прекрасна зима!

А Dash & Lily  е точно сериал, който да гледате, подготвяйки се за предстоящите празници, в случай, че не можете да се въздържите и да си го оставите за последните дни преди Коледа!

Действието се развива в Ню Йорк в навечерието на най-светлите празници. Главните ни герои са с противоположни характери, но са умни и забавни и се оказва, че ще имат различно прекарване спрямо празничната рутина.

Лили е супер креативна личност, сама шие дрехите си, позитивна е и вярва в приказките за любовта от пръв поглед. По идея на брат и Лангстон, който има изключително сладка връзка с Бени, създава игра, под формата на дневник с предизвикателства, който оставя в любимата си книжарница.

Даш не харесва цялата еуфория, около Коледа и е взел нещата в свои ръце, да прекара празниците далеч от разведените си родители, като всеки от тях си мисли, че той е с него. А какво по-добро място от апартамента на баща му, който е на ски в Алпите. Плановете му, обаче се преобръщат, когато намира червена тетрадка с надпис Do You Dare? на корицата. Той е заинтригуван и решава да играе в играта на мистичното момиче.

Следва седмица изпълнена с приключения, в които двамата сладури излизат от комфортните си зони, защото трябва да изпълниш предизвикателството оставено от другия, преди да предадеш тетрадката на свръзка, който ще я даде обратно с новото предизвикателство. И най-вече беше красиво, защото и двамата споделяха с напълно непознат човек, най-добрите и най-лошите си спомени и парченца от душите си. И си пасваха все повече!

Харесвам цялата атмосфера, представете си книжарница, Коледа, Ню Йорк, също и сладки, сняг, всичко това на фона на коледни песни! Пир за душата!

Ще ви издам една тайна, героите всъщност се срещнаха още в началото, но разбира се тогава не бяха готови! С помощта на верни приятели, като Бумър най-добрият приятел на Даш, който помагаше и на двамата и членове на семействата, като Госпожа Е. Басил, пралелята на Лили, тетрадката се предава и магията се случваше!

А както знаем по Коледа стават чудеса, така че не бива дори за миг да си помисляме, да спираме да вярваме в доброто! Празниците са на прага ни, както и краят на тази безкрайно променлива година, която въпреки това почти измина!

Препоръчвам ви Даш и Лили, защото, освен настроение, сгрява сърцето!

П.п. Сериалът е правен по книга, която нямам търпение да прочета!

До скоро!

The Gentleman’s Guide to Vice and Virtue by Mackenzi Lee // (To) be Different & Happy

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, вече на вълна коледни песни и нямам търпение да ви разкажа за една от любимите ми книги за 2020, а именно за The Gentleman’s Guide to Vice and Virtue. Знам за тази книга от поне две години и още щом видях корицата се влюбих.

Историята проследява лорд Хенри ‘Монти’ Монтагю, който заедно със сестра си Фелисити и най-добрият си приятел Пърси, поема на своя Grand Tour из Европа преди да заеме мястото си във висшето, английско общество. Тази Gap Year ще бъде последната му глътка свобода преди да поеме ръководството над семейния бизнес. Всеки от героите израства и е подложен на битка със стандартите на обществото. Това пътуване им донася много повече отколкото са очаквали.

Прекрасна история, поднесена със щипка хумор, но и с доста разсъждения по сериозни теми, които ни вълнуват и ще ни вълнуват и в бъдеще.
Крайна оценка 5/5! 

Надолу ще следват съществени спойлери, така че четете на своя отговорност!

Добре, значи те са гей и са толкова сладки!

Нека започнем с Монти, от чието име върви историята. Аз съм Монти. Тотално. Действам, после ми става тъпо, извинявам се, и всичко това в името на хората, които обичам.

И разбира се, че трябва нещата да са гадни. Баща му го малтретира, заради различната му сексуална ориентация. Признавам ревах не веднъж при спомените на Монти. Беше ужасно. И го разбирах, когато рискува с Пърси.

А Пърси… е маршмелоу! Обожавам го! Готов на всичко за щастието на приятеля си. А освен през проблемите, през които минава, заради това че е с по-тъмна кожа, Макензи Ли не ни жали, защото той страда и от епилепсия. И веднага след Тура ще бъде изпратен на лечение в Холандия! Което е адски ужасно, несправедливо!

“What do you want me to say? Yes, I am ill. I’m an epileptic–that’s my lot. It isn’t very enjoyable but that is what I’ve got to live with. This is who I am, and I don’t think I’m insane. I don’t think I should be locked up and I don’t think I need to be cured of it for my life to be good.”

И Фелисити, по-малката сестра на Монти. Страшно умна и мечтаеща да стане лекар. Тя разбива всички стереотипи и търси равенство между мъжете и жените. Харесвам връзката и с Монти, не много топли отношения, но все пак показващи любов и подкрепа.

“Ръководството на джентълмена за порок и добродетел” е прекрасна история, която ни учи да прощаваме, изслушваме и приемаме!

Пътуваме из цяла Европа за да открием щастието, заедно с героите.

А истината е, че то е пред очите ни – близките ни, които обичаме и, за които се сещаме с усмивка! 

Още веднъж, препоръчвам я!

И честита 300-та моя публикация!
Благодаря, че ме четете! <3

До скоро!

"Рози и мрежи" // The Hunger Games Fanfiction by Me (OC & Finnick)

             

            Здравейте. Тези дни водих разговор, колко много обичам да пиша от мъжка гледна точка. Днес ми дойде вдъхновение да пиша от женска гледна точка. А именно история от света на Игрите на Глада, която се развива по време на 65-тите Игри на Глада, когато Финик, (мой абсолютно любим герой) печели.

Подарявам тази история на приятеля, който ми зае книгите преди време и ме вкара в този прекрасен свят. Благодаря ти! <3

Ще се радвам да ми споделите вашето мнение, дали ви е харесало!

А, ако ви се чете нещо от света на Хари Потър можете да погледнете тук.

 

Рози и мрежи 

 

Казвам се Бриана Хол.

Трибут от Окръг Едно в 65-тите Игри на Глада. И от много време не мога да си представя нищо свързано с лукс. Има само горещина. Влагата е навсякъде. Мисля че преди ден започнах да усещам симптомите на треска, но въпреки това не съм спирала да се движа. Скоро ще се свечери. Когато падне нощта ще стане още по-сложно, защото горещината не спада, но оставаме на тъмно. Всъщност сме само трима. Аз, Финик от Окръг Четири и Круг от Окръг Пет. Краят е близо.

 

Когато ме избраха бях меко казано бясна. Защото не харесвах живота, който водех, но все пак не ми се искаше да го изгубя. Елитното училище, фалшивите усмивки, родителите ми, които ме оставиха да се справям сама от осем годишна. И все пак бях свикнала с разкоша на нашия окръг.

Моментите, когато оставах сама в дома ми, и не бях заета с уроци или висене по досадни партита, където разпасани и пияни хубавци се опитваха да ме свалят, прекарвах в лятната градината, която обикаляше имението от три страни. Свивах се до някой розов храст и си измислях истории. В тях нямаше интриги и завист. Всички бяха щастливи, защото правеха това, което обичаха. Бях готова да говоря с родителите ми и да им представя идеята ми за пътуване из окръзите и с цел да разказвам историите на хората, живеещи там. Само трябваше да мине Денят на Жътвата. И точно тогава животът ми се промени изцяло. Бях избрана да представям Окръг Едно в Игрите на Глада.

 

Премигвам няколко пъти, като отлепям поглед от залязващото слънце. Червено и оранжево се сблъскват, но не могат да преборят прииждащата нощ. Арената има формата на звезда.

В началото, докато се движихме заедно със Сур, гледахме да избягваме лъчите на звездата, защото там можеше да ни очаква засада. Той учеше в моето училище и отлично познавах характера му. Идваше от богата фамилия, най-голямото от петте деца, подготвен още преди да стъпи на арената, именно как да убива.

 

В нашият окръг успя да се запази тайната, за моята липса на каквато и да е подготовка, освен сутрешното ми шест километрово бягане.

Родителите ми разполагаха с големи възможности и въпреки това, аз се противопоставих на волята им и използвах последната си седмица преди официално да вляза в Игрите, за да пиша. Оставих записките си под храста с бели рози, който обичах повече от приятел. Защото истината е, че когато растеш сред Елита, малко или много всеки парадира и се опитва да упражнява влияние чрез богатството си. Можеш да купиш всеки. Дори и приятел.

А аз не исках такива приятелства.

Със Сур се разбирахме сравнително добре, той говореше, а аз мълчах, освен, когато ме дразнеше. След началото на Игрите и двамата бяхме променени. Аз, защото ми се наложи да убия други трибути, още в първите минути и той, защото се скри и изчака да мине мелето. Решихме да се движим заедно, защото той беше тренирал и неговите спонсори щяха да ни осигурят известна преднина. Родителите ми не искаха единственото им дете да загине и въпреки това ми назначиха ужасен ментор, който разби прикритието ми в опит да ми изпрати абсолютно ненужен предмет. На кого по дяволите му трябва рокля, когато животът му е на косъм?

 

Мисля, че почти настъпих нещо. Оглеждам внимателно лявото си ходило на последните слънчеви лъчи. Не е трън, каквато е първоначалната ми мисъл. Парче от жица е. Което означава, че Круг е бил или е някъде наблизо. Не ми се иска да се срещам с него по тъмно. Не ми се иска да се срещам с него изобщо. Изминаха два дни, от смъртта на последния трибут. Голямо затишие, преди буря. Не съм убедена дали на тази влага Круг може да пусне ток по някакъв откачен начин, но не ми се иска да разбирам. Поемам в посоката, от която дойдох. Гледам да стъпвам внимателно, доколкото е възможно. Почвата е мека, което ми помага, понеже от известно време се движа боса. И все пак трябва да внимавам, за да не издам местоположението си и най-вече, за да не се нараня. Знам че най-близкия край на звездата не е много далеч оттук. И все пак да прекарам втора поредна вечер там си е риск. Но не ми се иска да попадна на скривалището на Круг.

Финик определено не е за подценяване. Оглеждам се за скрити въжета и мрежи. Видях тризъбеца, който получи от спонсорите в действие, когато приключи със Сур. Беше страховито и, колкото и да ми се иска да вярвам на късмета си, знам че срещна ли се отново с Финик, той няма да ме пусне да си тръгна. Тогава имаше избор между двама противници и двамата идващи от окръга спечелил Игрите предишните две години. Стоях вцепенена и гледах зелените му очи, които не ме изпускаха, нито за миг. Знаех че нямам шанс. Тогава той ми кимна и тихо се насочи към Сур. Можех да го ударя в гръб, можех и да изкрещя, за да предупредя трибута от моя окръг. Но не направих, нито едно от двете. Просто побягнах.

 

Както бягам и сега. Не искам нощта да ме завари без прикрие. Също така съм гладна, изморена и искам да се разкрещя на някой. Дишам на пресекулки и се радвам, че одрязах русата си коса преди дни. Въпреки това мокрите кичури се лепят пред очите ми и ми пречат. Мисля си за онова момче, с което исках да танцувам на последния ми бал. Той стоеше в ъгъла на залата. Сериозните му очи обикаляха сякаш търсеше нещо. Изглеждаше различен. Може би щеше да ми стане приятел. Или нещо повече…

Задъхано и далеч от елегантно цопвам по очи в блатото. Съвсем го бях забравила. Опитвам се да стъпя на камък, макар че усещам разранените си пръсти, и тогава отново падам. Не ми се иска да се удавя в тази вода и панически започвам да махам с ръце, докато главата ми най-сетне се подава на повърхността и си поемам глътка свеж въздух. И тогава усещам, че нещо се стяга около мен. Оказвам се оплетена с въжета и мрежа.

А пред мен стои Финик.

Впервам поглед в него и чакам. Той като че ли не бърза. Вдига ме в мрежата, на метър и нещо над земята. Опитвам се да се размърдам, но въжетата ме стягат още повече. Усещам липса на въздух.

- Не се бори – казва ми той. Лицето му е изпито. На дясната му скула има рана, която e  гноясала. Подпира се на тризъбеца, но знам, че му трябват секунди, за да ме набучи на него.

- Давай – казвам му. Не виждам смисъл да се боря. – Круг е на няколко километра южно оттук.

Той насочва тризъбеца към мрежата.

- Услуга за услуга – усмихва ми се Финик. Тази усмивка е истинска, знам го, защото от години живея сред фалшиви.

Разсмивам се. Какво мога да искам в този момент. Време? Да изчакам и да забавя събитията. Какъв е смисълът? Толкова много кръв, въздухът е пропит с нейния мирис. Дори влагата не може да го прогони. Горещината само притъпява кошмарите, които имам, в редките моменти, когато успявам да задремя.

Сещам се за хладните вечери, на моята тераса с гледка към Лятната градина. Искам да се пренеса там. При моите истории със щастлив край.

- И розите запели, там някъде на юг, мечтите се топели, направени от пух – това беше любимото ми стихотворение, когато бях дете. Сега вече не съм.

Прилепям колене към брадичката си и правя знак на момчето пред мен да се приближи. Казвам му за моята малка тайна, скрита под белият, розов храст. След, което му се усмихвам и затварям очи.

 

Казвам се Бриана Хол.

Трибут от Окръг Едно в 65-тите Игри на Глада. Пред мен стои Финик Одеър от Окръг Четири, бъдещ победител в тези Игри.

Питате се откъде зная?

Истината е, че надушвам победата, но рядко успявам да се отделя от фантазиите си, за да я грабна. А тя е първата крачка към сбъдването на мечтите.

А зеленоокото момче я заслужава.

          Защото е добър. Виждам го в очите му.  

         

Любими картини в Албертина, Виена // #travelwithVichi

       

           Здравейте! Как сте?

Мина повече от година от последното ми пътуване в чужбина. Беше през миналия октомври и тук можете да прочетете и да видите още красоти от прекрасната Виена.

А сега искам да ви пренеса в Албертина – музей на изкуството, който приютява огромна колекция от графики и постоянна изложба от картините на Пикасо.

          Насладете се!

Maurise De Vlaminck - Still Life with Fruit Bowl 
1905/1906

Pablo Picasso - Mediterranean Landscape

1952

Paul Klee - Southern Coast in the Evening

1925

Wassily Kandinsky - Inner Aliance

1929

Franz Sedlasek

Twilight Song 1931

Herbert Von Reyl-Hanisch - The Big Port

1928

Max Pechstein - Irises in the Evening Shadows

1925

Emil Nolde - Moonlit Night

1914

Alexej Jawlensky - Young Girl with Flowered Hat

1910

До скоро! 

“Кексче и бисквитка” – Радост от сладост! #Варна

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре и минавам да ви споделя за едно прекрасно местенце във Варна, за което аз знам от няколко седмици, а то днес става на цели две години! Да им е честито!

“Кексче и бисквитка” e страшно мъничко, но уютно местенце, което ни посреща с аромат на печива още от вратата. Предлагат здравословни кексове, мъфини, меденки, прекрасни торти и още изобилие от вкусотии.

Можете да се настаните на чаша ароматно кафе или чай или да си вземете за из път. Гаранция, че ще ви се усладят!

Адресът е гр. Варна, ул. 8-ми Приморски полк N97, а със сладките си изкушения и доброто си отношение към клиентите, няма как да не обикнете това място!

 

*Постът не е спонсориран!

До скоро!
  

"Изпитът" - Силвия Ръженкова // Ревю

Здравейте! Честит празник на всички минали на настоящи будители които ни вдъхновяват и ни подтикват към доброто! 

Днес искам да ви разкажа за една книга на която попаднах съвсем случайно в библиотеката от наша, родна авторка, която е завършила българска филология в Шуменският университет и е написала прекрасен роман, който заслужава 4.5 от 5 звезди. 

Започвам със света, който е изградила авторката – имаме постапокалиптична България, която се нарича Балкани. Народът и е разделен в две класи – Елитни и Граждани. При навършване на пълнолетие младежите имат право да се явят на Изпитът, който ще определи дали ще станат/ ще се запазят като Елитни. Цялото знание, което им трябва е събрано в Енциклопедии, стотици, които трябва да знаят до най-малката подробност, за да се справят с трите кръга на изпитанието.

Харесвам много идеята, че всички герои са с двойни имена. Повествованието се разказва от Боила-Теодора, която мечтае да стане Елитна и работи здраво, (буквално) за това, като помага в семейства на Елитните. В семейството и има дупка, която оказва влияние, но въпреки това тя е умна и съобразителна, малко ми напомня на Катнис.

Йоан-Константин е момче, което тя познава и ненавижда, но за съжаление ще се окаже нейн спътник на Изпитът. Харесват ми разговорите между двамата, а той е доста симпатичен герой със своята прямост, бъбривост и харизма. 

 

– Любовта  е сложно нещо, Боила. И колкото и на хората да не им се иска да вярват, от нея боли. Боли да се влюбиш, боли и да спреш да обичаш. Но когато обичаш, няма по-щастлив човек от теб. Само началото и краят са трудни.

 

И може би най-готиното нещо в книгата – трите задачи са изцяло свързани с литература! Освен посланията за приятелство и чест, силно присъства и това за стойността на книгите. Идеята на авторката е много оригинална и определено се е справила блестящо.

Махам половин звезда, единствено, защото имаше един момент, който ми се стори много нелогичен, макар че случилите се по-късно неща имаха логика.

Още нещо прекрасно са илюстрациите в самата книга, които правят историята още по-жива!

Финалът ми хареса и определено ви препоръчвам книгата на Силвия Ръженкова, отдавна не бях чела книга от български автор, която да ме впечатли толкова!