Chase Atlanic - Lost in Köln

Здравей!

Как да ти опиша чувството, когато се изправил прав в пълна до горе зала, някъде над двадесет хиляди сме и пред теб имаш само стръмни, голи стълби - може би като магия!

Първата ми арена беше в Краков. Тогава видях за малко приказната Прага и вълнувах се по същия начин.

Снощи чакахме на опашката за напитки, когато подгряващият изпълнител излезе на сцената, а после дори не стоях на собственото си място. Всъщност изобщо не стояхме двете с Руми, когато момчетата от Chase Atlantic превзеха най-голямата си арена в Германия.

По-рано през деня сборихме яйцата, хапнах ме домашен козунак и кекс, за да тръгнем от Варна, да минем през Дортмунд, където Борусия е победила Мюнхенгладбах с 3:2, сигурно сме им били на късмет!

В Кьолн ни посрещнаха наченки на дъжд, но и Кьонската Катедрала, която се извисява с цялото си великолепие в центъра на града. Хотелът ни беше на топ местоположение спрямо ЖП гарата и всички видове транспорт, на една спирка от мечтаното събитие, което реших, че ще осъществявам през декември, и планувам от февруари.

Разбира се, с компания е по-любимо!

След малко кроасани, пътували в раниците ни, желирани мечета и малко блясък хванахме метро и изживяхме тези повече от три часа и този концерт на връх Великден!

Имаше църква, хиляди светлинки, крещене почти до прегракване, лилави сърца и много усмивки!

После танцувахме на регетон, поп и немска музика, спахме някой друг час и отидохме чак до Хамбург, а докато пиша този пост, сме на път да кацнем в София. Където хващаме поредния влак и всяка поема към дома.
С много снимки в телефона, един плакат, готов да краси любимата ми стена и спомени за цял живот!
Така че YOLO* и до скоро!
П.п. Руми, благодаря ти, най-прекрасното ми концертно другарче си!
*You Only Live Once - Веднъж се живее!

От Сигет до Сигет

          На унгарският остров всичко беше излязло като от приказките! Цветове, звуци – магия! След като бях преживяла най-любимия ми ден в годината, който си представях с месеци, не се поколебах да се хвърля надълбоко! И ми хареса страшно много! 

Но преди да е настъпил момента, да се потопя отново в дебрите на Сигет, трябваше да:

Отлетя Сицилия, където май за последно си починах истински!          Прекрасната Виена, през септември в един петък след работа за дълъг уикенд с приятелка, където да танцувахме на регетон, да пихме бири и да гонихме фликс бус!

После с маминка ми кацнахме в Париж! Сбъдвам мечти, а октомври е именно за това! Беше невероятно! 

В най-малко любимият ми месец от годината си счупих ръката на две места, по супер нелеп начин и още се възстановявам! 

Затова пък открих декември в Скопие, умирайки от жажда, но пееща любимите ми песни на любимите ми словенци! Добре че имах най-яката компания, която да ми помага за всичко, защото с гипсирана ръка е трудно!

Една операция и една Коледа по-късно с тати отидохме в Колмар – още едно приказно кътче и после до Лион. 

Новата година посрещнахме в любим град с любими хора, с абсолютно унищожен план. 

Януари видях любимите ми пънкари, за последно заедно като група и честна дума, беше красиво! 

Февруари празнувах рожден ден в Амалфи и Неапол със семейството ми! А през март скочих до Вроцлав, за да видя още един любим човек!

През април отивам да слушам Chase Atlantic и се вълнувам страшно много!

До Сигет има още месеци, но знам посоката! И следвам пътя, колкото и да е трудно, понякога…

До скоро!

П.п. не забравям и слънчевото Търново и селото, където си бях цяла през есента! Ама нали е пролет!

"Цветът на мечтите" // Авторско

Въздухът ухае на череши. Слънцето грее жарко, а в градчето се носи летен бриз. Морето е на стотици километри. Пред една от къщите с цветни стени играят момиче и момче. Съдбата ще ги срещне отново след години. Единият ще е станал архитект, научил се е да проектира мечтите си, а другият е останал там и ги продава под формата на ръчно рисувани, пъстроцветни грънци. Където е горяло, може пак да пламне. Двамата ще говорят общо пет езика и ще се привличат на всеки от тях. По време на карнавала, когато нощите са най-къси, сред клоните на смокинята, те ще споделят всичко. Тревоги, страхове, копнежи…

Черешите ще са изгубили листата си, когато ще се появи и новия живот. Февруари, обикновено не е толкова жесток. Обаче тази година ще има бури. В един мрачен ден ще започне един нов живот.

Десетилетия по-късно сред хауса на Неапол тя ще си поплаче и после ще си купи билет за родното градче. Наследила е дарбата да рисува и да смята точно. 

Общността ще е там. Почти изгубена.

И Колория, кръстена на къщичките с остри покриви и на една обречена любов ще се върне към корените си.

Нищо чудно да отгледа череша.