сряда, 30 октомври 2024 г.

douceur et rochers {Сладост и скали} // Авторско

         

           Лувъра – най- красивият от всички музеи. Това пишеше в онзи пътеводител, който доведе Елоиз в Париж. 


И сега тя разглежда изкуство от цял свят, запазено до наши дни. Монети, оръдия на труда, одежди, картини. Картините са и любимите. Заемат цели два от петте етажа, започващи от Стъклената пирамида.

Форми и цветове. Синьо, червено, а сега и зелено. Сякаш художникът е копнеел да остави още малко розово, но нещо е отвлякло вниманието му. Елоиз харесва розовото. Любимият и цвят още от малка.

Влиза в следващата зала и подръпва ръкавите на пуловера си. Дори и тук усеща хлад, макар че е сигурна, че отоплението е пуснато. Средата на декември е. Скоро ще дойде Коледа.

Тя се усмихва бързо, преминавайки покрай едно огледало. Другите биха видели едно симпатично момиче, чиято кожа трудно хваща тен. Руси къдрици, сякаш направени на фризьор. И не биха се излъгали. 

Защото след като приключи обиколката си на най-красивите музеи в Европа, Елоиз ще изчезне. Точно както го направи преди две Коледи.

Мислите започват да замъгляват съзнанието и тя сяда на една от пейките в центъра на залата. Не знае колко минути е стояла, но когато се връща отново в Париж открива, че не е сама. 

Момчето, може да се казва Тео. Макар че всъщност са казва Пиер. Никой от тях не казва нищо, но сърцата им бият в един ритъм. Градът на Любовта е събрал две изпочупени души, готови сложат край.

Включва се глас по говорителите, който съобщава, че Лувъра ще затвори след половин час и се моли любезно посетителите на френски, английски, испански и немски да се насочат към някой от изходите на сградата. 

Елоиз следва момчето-което-не-се-казва-Тео, а той се прави, че не е прочел изражението и, докато беше седнала на пейката.

Тогава беше прекалено гневен, за да рискува да я изплаши. Затова просто седна до нея и стоя точно четиридесет и осем минути, докато тя се пребори с онова вътре в нея, докато телефонът му не спираше да вибрира. Благодарен е, че си изключи звука. Майка му сигурно ще е бясна, но и без това Париж не сработи и родителите му така или иначе ще се разведат. Сестра му вероятно ще остане при баща му, той е е този със стабилните доходи и психично здраве. 

На Пиер му е писнало да избира. Страна в спора. Страна, където да се опитат да изградят семейството си отново. Франция всъщност му харесва, макар че в последната година смени три училища – първо в Нант, после Дижон, а сега и в Париж. 

Елоиз няма как да знае, че момчето, което според нея определено би трябвало да се казва Тео, в момента взема решение да остане във френската столица за постоянно.

Пиер, чува възгласите на семейството му, отдъхването, че най-сетне се е появил и, че могат да отидат на вечеря. Елиса иска Макдоналдс и те ще отидат. 

Елоиз ще продължи да обикаля музеите, преди да се запише на вечерни уроци и да завърши образованието си. Един ден освен картините ще оглежда и хората, съзерцавайки ги. Ако види някой да се разпада, тихо ще седне до него и ще го спаси, както едно момче направи с нея преди години.

Ще минат години, преди Пиер да се върне във Лувъра – най- красивият от всички музеи… и, понеже им е писано, сродните души ще се намерят!


КРАЙ


вторник, 22 октомври 2024 г.

“Момичето, което запази мълчание” // мини ревю

Здравейте, как сте?

Есенно ми е и може би с наближаването на Вси Светии, нюхът ми за литература се разбуди и попаднах на криминална поредица от любимата ми Скандинавия, която страшно ми допадна! 

Започнах с четвъртата книга – “Момичето, което запази мълчание” и първото нещо, което мога да ви кажа е да, можете да я четете самостоятелно. Само дето след това, ще ви се прииска да хванете следващата, веднага! 

Адски много ми хареса историята и героите от стокхолмския отдел Убийства. Ваня, Били, Себастиан… всички свързани, някои не само професионално. 

Допадна ми цялата псохология, емоционалност и хумор, който е вложен в романа. Развръзката ме изненада и не се досетих предварително, за което съм признателна на авторите! 

Ако ви се чете нещо интересно, добре преведено и, което ще държи интригата до самия край, то това е вашето четиво!

До скоро!






неделя, 13 октомври 2024 г.

oh, Wien!


        Take me back to Vienna!

I could never be tired walking kilometers around beautiful old buildings!

Seeing The Cathedral, using the metro and the night buses!

Seeing the lights of Prater!

Eating packed salads, dancing on reggaeton!

Visiting museums, paintings and art!





Let's pack the backpacks and fly to Vienna!

Comin?


Братислава




    

        Здравейте, как сте?

Днес ще ви разходя до словашката столица, която е на по-малко от час и половина път с автобус от Виена.

        Братислава е чаровна! Напомня малко на Прага или Талин и предлага интересни места, дори и да имате само броени часове.





Синята църква е привлича, също както и часовниковата кула, която е една от най-високите точки в града. Цветни сгради, интересни пъбове от цял свят, замък по поречието на река Дунав и китни кафенета са само част от чудесата на града.





            Ние попаднахме на благотворителен базар, концерт в задния двор на една къща и най-прекрасния клуб за настолни игри!





Интересната конструкция на националното им радио ме кара да искам да се върна отново! Може би, скоро…




петък, 11 октомври 2024 г.

dairy *


Hey! How are you?
I wanna talk about a lot of things and thinks! I do my best, I don't cry enough, but I fight over all these demoni and overthinking. Soon in am going to Paris! Another dream to catch! Still don't know to where, but keep searching I guess! I hope to reach Milano soon. The album is coming soon, he is active and happy. Me too. Mostly. But still so f grateful for all voice messages, calls, texts, walks, dinners and more! Love you!
I miss writing!
Bye! Take care! 
Happy Autumn!

вторник, 1 октомври 2024 г.

"Джен и статуята-призрак" {Вещица в Тобърхил}

                

            – Мамка му, писна ми! – внезапно двуетажния ми дом се окъпва в светлина от десетките свещи, които съм оставила във всяка от стаите. – Искаш да играем? О, давай тогава!


(Cr: tumblr)

Зарязвам книгата, която чета, като подпъхвам края на ръчно тъкания килим между страниците, за да отбележа мястото, където съм стигнала. Краката ми изтръпват от рязката смяна на позицията ми, но аз вече вървя към входната врата. Отваряйки я ме лъхва студен есенен вятър, но вдишвам през носа и усещам аромат на мащерка.

По бялата ми тениска има няколко петна, от пръст – на път за работа стъпих в прясно изкопан гроб, от кал – едно момче изсипа лопатката си, върху латето на майка си, което тъкмо бях сервирала, та се наложи с Роз да се поблъскаме още зад бара, докато приготвя новата напитка и не на последно място такова с цвят на кръв. Което, всъщност е от кетчуп, защото бях жестоко изблъскана, докато си хапвах сандвича в банята, преди да се изкъпя. 

Не усещам кога е започнало да ръми. Стигам до центъра на градчето, в което живея от началото на лятото и хвърлям гневен поглед към каменната статуя на основателя му. Николас де Вейн е насочил револвер към облаците, комично, при положение, че е загинал от случайно изстрелян куршум от уж празното му любимо оръжие. 

– Какво искаш? – питам камъка, но отговорът идва някъде зад гърба ми.

– Оооооооооо, скъпа Дженевииииииииииив! Времееее е да се присъединиииииш!

Подпирам се на лопатата, която грабнах в бързината. Отлично знам какво следва оттук нататък и затова и цял ден игнорирам всички привидения, опитващи се да привлекат вниманието ми. Една лелка, даже си поръча кафе и Роз се смя безшумно, докато подавах чашата в празното пространство. Свети Херавим, добре че тогава в кафето нямаше много хора, само една група студенти, играещи Ди ен Ди, на масата в ъгловата ниша. Следях с интерес как се развива историята им, описващи дракони, магьосници и герои, готови да се жертват в името на успешната мисия.

– Дженевиииииииив! – привидението, бивш основател на Тобърхил се взира в мен. 

– Джен! – казвам и преминавам право през привидението, чиито очни ябълки още малко ще изкочат от призрачните му очни кухини ми се озъбва. 

Аз пропускам да му се усмихна обратно.

– Няма да участвам! Без мен! Пас! – завъртам се на пети и тръгвам обратно към обитаваната къща, в обитавания град, който съм решила да превърна в дом. 

Уличното осветление изгасва след мен, но само едно мигване предизвиква избухване на кратер от зелен гас, който после заблестява и осветява пътя ми. 

Ако някой си мисли, че тъмнината може да уплаши вещица в първия ден на октомври, жестоко е сгрешил. И какъвто и малоумен сценарий да е измислен този път, не смятам повече да губя повече близки или напълно непознати смъртни. Аут съм, вещицата ще прави добри дела тази есен и, ако Роз и цветните и карти таро са прави и в следващата…



Край…

или начало?


Благодаря, че ме четете! <3