“Отмъстител” – В. Е. Шуаб // Ревю

 

Здравейте! Как сте?

Днес ще си говорим за най-прясно излязлата книга на Виктория Шуаб, тук в България. “Злодей” определено беше обещаващо начало на история за герои и злодеи. В “Отмъстител” нещата минават на по-високо ниво след като Сидни Кларк, възкресява Виктор Вейл. Старите врагове ще се намерят отново, но на хоризонта се появява Марчела Ригинс, която е готова да управлява Мерит, каквото и да и струва. Изпълнена с екшън, още по-развити персонажи и авторката ни пренася в един кървав свят, където смъртта е нов шанс. Достойно продължение и висока летва за третата книга, която се надявам скоро да видим!

Следват някои подробности и може би спойлери!

“Отмъстител” е суров шедьовър! Определено достойно продължение, което изгражда образите на вече познатите ни лица. Сидни пораства, но все още мечтае за семейство, чието вижда в лицето на Виктор и Мич. Събуденият от гроба, бледолик приятел, обаче има проблеми – със смъртта. И се нуждае от лек или лекар. Междувременно Ели Евър бива подложен на ужасни експерименти, докато научаваме повече за миналото му. И определено му симпатизирам, заради всичко, което е преживял. Е, това не го оневинява, при положение, че е убил сумати народ. И все пак и самият Виктор не е по-чист. Ели мечтае за свобода. Някогашният му съквартирант – за живот. И двамата имат сметки за уреждане.

Появата на Марчела Ригинс, абсолютно съвършен образ на Виктория променя нещата. Защото Мерит е на път да рухне в краката и. Разбирам злобата и мотивите и и точно това я прави чудесно изграден персонаж, който краси корицата. Образът и не е нещо ново, но е перфекно написан. Съпругата на мафиота, който я убива. И тя се връща, за отмъщение.

Сидни има голямо развитие и мисля, че винаги има ключова роля, въпреки че почти всички я пренебрегват. Не и Джун, която е доста интересна личност, криеща се зад множество лица. Нямам търпение да разбира повече за миналото и. А, относно малката русокоска, мисля че постъпва доста зряло.

Определено още една чудесна книга на Шуаб, която се чете бързо и има напрежение до самия край. И после се връщаш да го препрочетеш отново, защото не вярваш.

Препоръчвам!

До скоро!

Споделете ми, вие какво четете!

П.п. ЧРД, Е. и С. ! ♥

"Злодей" – В. Е. Шуаб // За Героите и Злодеите (Без спойлери, защо си заслужава прочита)

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм развълнувана, защото днес ще ви говоря за една книга, която знаех, че ще харесам, още преди да видя невероятната българска корица, може би още с името на автора! Защото Виктория Шуаб е явление в литературата! Обикнах я с трилогията и “Четирите цвята на магията”, уцели ме право в сърцето с “Невидимият живот на Ади Лару” и си изплаках очите, четейки “Тази свирепа песен” и “Нашият мрачен дует”. А сега ще ви дам няколко причини защо “Злодей”, моментално трябва да влезе в библиотеката ви.

♦ Защото има пълнокръвни герои, които няма как да обикнете! Ели, прекрасен, блестящ, който определено ще обикнете, от първото му появяване. По-сдържаният, но също гениален Виктор, който ще ви хареса, защото действа рационално и има красиво чувство за хумор. Сидни – невинна и все пак чиста. Мич – абсолютен маршмелоу и Серина, на която симпатизирам по някаква причина.

♦ Двоен сюжет – имаме преди и след. Попринцип, похват, който често дразни, но тук, приятели просто четете и четете и двете времеви линии са ви еднакво интересни. Защото преди 10 години двамата блестящи студенти по медицина правят няколко експеримента, които ги довеждат на границата със смъртта, за да получат суперсили. А след 10 години не е останало нищо от приятелството им и всеки крои свои планове… за отмъщение и разплата.

♦ Житейски поуки – Шуаб е толкова добър разказвач, именно, защото вмъква и ужасно много истини в своите романи. Тук темата за доброто и злото е разгледана под много интересен ъгъл. Защото всеки герой е частица злодей. Има оттенъци.

           Не искам да ви издавам повече, но много се надявам да ви заинтригувам! Аз прочетох книгата за три вечери и нямам търпение за още! А относно финала – ще ви хареса, сигурна съм!

Абсолютно брилянтна, Виктория! Адмирации! ♥
До скоро, amici!

Цитати – "Невидимият живот на Ади Лару" // Виктория Шуаб

Здравейте! Днес ви споделям любимите ми цитати, които Виктория Шуаб създава, разказвайки историята на Ади.

 

- Понякога приятелите създават бъркотия.

- Да – съгласява се тя, макар да няма представа.

- Съжалявам – той кимва към сградата. – Не знам какво го прихвана.

Ади знае.

Живееш ли достатъчно дълго, хората се разтварят като книга. Роби е любовен роман. Разказ за любовни сърца. Толкова очевидно е болен от любов.

 

Слушала е камбани, органи, литургии. Така и не е успяла да разбере притегателната им сила. Как един таван те приближава до небесата? Щом Бог е вездесъщ, защо да го затваряме между стени?

 

Идеите са по-непокорни от спомените.

Спомените са застинали неща, мислите са по-свободни. Те се изтръгват от корен, разпространяват се и се вплитат, откъсват се от първоизточника. Находчиви са и упорити, и вероятно отзивчиви.

 

        Или просто щастието е плашещо.

 

Понякога будува нощем и мечтае да умре.

На сутринта обаче вижда изгрев сред оранжеви и розови облаци или чува нежна цигулка и си спомня колко красота има на света.

И не иска да я пропусне. Не иска да пропусне нищо.

 

- Другата година ще си официално пълнолетен – Беа потупва Хенри по рамото.

- Убеден съм, че станах пълнолетен на осемнадесет.

- Глупости! На осемнадесет си достатъчно голям да гласуваш, на двайсет и една – да пиеш, а на трийсет – да вземаш решения.

 

Ади поклаща глава.

- Ти виждаш само недостатъци и недъзи, слабости, които да използваш. Но хората са бъркотия, Люк. Това е възхитително! Живеят, обичат, грешат и чувстват.  

“Невидимият живот на Ади Лару” – чисто изкуство! // Ревю без спойлери

 

Ади си пожелава свобода и време. И всички я забравят.

 

Когато откриеш автор, който те докосва, разплаква и омагьосва с няколко изречения, знаеш че е любов за цял живот. Още, когато прочетох “Четирите цвята на магията” се влюбих в света и в писането на Виктория Шуаб.

“Невидимият живот на Ади Лару” е изкуство във всяко едно отношение! Много различна от другите книги на авторката, защото има огромна доза реализъм в цялата история.

Казвали ли са ви някога:  “Внимавай какво си пожелаваш!” - със сигурност сте чували този израз поне веднъж. Ади сключва сделка с древен бог, самият Мрак, защото иска толкова много от живота. Иска да го живее по нейния начин, да рисува, да сбъдва мечтите си. И три века по-късно тя живее, но не оставя само мъглив спомен, привидение в съзнанията на хората, с които се среща, независимо дали ги среща веднъж или много пъти. Тежка цена за бъдеще обвито в самота.

И все пак има толкова светлина сред хората, особено сред тези на изкуството, които озаряват света със своите творби.

Ади губи своята самоличност, своето име, но запазва пламъка на любопитството и упоритостта, която я движи през следващите триста години. Тя танцува болезнен танц със своя дявол, който я посещава на годишнината от проклятието.

Докато един ден, в един град, в една книжарница среща човек, който не я забравя.

 

Приключението на Ади Лару, проследяваме от самото начало да самия край, през всички промени, човешки открития, прогрес и промени. Едно, обаче си оставя същото - хората. Наивни, смели, вярващи, надяващи, обичащи. Търсещи.

И понякога вземаме необмислени решения. Които променят всичко.

“Невидимият живот на Ади Лару” е толкова прекрасна и се надявам да съм успяла да ви убедя да я прочетете. Защото тук ще приключа с това ревю, за да не се изпусна и да ви издам нещо от тази толкова човешка история!

Препоръчвам ви я с цялото си сърце!!!

 

Какво ще намерим в “Тази свирепа песен” и "Нашият мрачен дует"?

 

Защо си заслужава да прочетем двулогията на Виктория Шуаб?

 

1. Един по-страшен свят от нашия

Във времето на световна пандемия, животът ни е почти като в постапокалиптичен роман. Случват се лоши неща, хората не са всемогъщи. В двете книги те загиват най-често при срещите си с чудовища. И все пак някои успяват да запазят надеждата и да продължат да се борят за доброто.

2. Битката с човека в огледалото

Стара, колкото света. Ако не и повече. Какви сме, кое надделява в нас? Страх, Егоизъм, Искреност, все качества, които са присъщи за всеки от нас. С които се борим. С нашите собствени чудовища, в умовете ни, които шептят в тъмното, или когато премисляме прекалено много.

3. Плът и стъкла

Героите на Шуаб кървят и плачат. Разпадат се и страдат. Изключително истински и близки до нас. Няма как да не сме ужасени и влюбени от/в тях.

 

4. Смелостта

Не само на героите. А и на авторката. Да напише толкова красиви и пълни с истини книги. Виктория е авторка, която се нарежда на второ място във вечната ми класация. Пише толкова увлекателно и докосващо. Както самата тя казва в благодарностите на “Нашият мрачен дует” - “Тази книга едва не ме уби!” Мен също. Най-добрата книга, която прочетох през 2020-та.

 

5. Способността да лъжеш

Чудовищата не могат. По това си приличат и с хората. Истината винаги излиза наяве. Така и трябва да бъде!

 

Благодаря на Издателство Емас, че издават книгите на Шуаб! И продължават! ♥