Bella Italia! ♥

Ciao, amici! Как сте?

Сядам да пиша този пост с огромна радост в душата! Мисля го от известно време и бих искала да кажа, че определено 2021г. е прекрасна година за Италия!

Ще започна оттам, че любовта ми към Италия ме удари още в седми клас, когато записах на второ желание езикова гимназия с италиански. Но Испания си ми беше по-любима още от ЕВРО 2012, затова и изкарах професионална гимназия, където пет години учих испански. Чудила съм се какво би станало, ако бях влязла с италиански, но имам само сегашното настояще, така че ще си говорим за любовта ми към Италия. В 8-ми клас със семейството ми посетихме Милано, един от най-прекрасните градове, в който съм била. И видях Алпите за първи път – на живо.

Миналата година беше толкова странна и страшна за всички ни. Започна Световна пандемия и сякаш всички попаднахме в една безкрайна видеоигра без край. Италия беше първата Европейска държава, която преживя погром и много хора загинаха там. Макар че с дни ревях гледайки четирицифрените, смъртни статистики за Франция и Великобритания, истината е, че италианците бяха на първа линия и оттам започна Корона-кризата в Европа.

И, ако вярвам в нещо това е именно Съдбата, та справедливост имаше. През почти изминалата 2021г. Италия, ликува! (Както се и изрази, любимо мое момиче. ♥)

Като човек обичащ знамена, музика и държави следя Евровизия от близо десет години. Но тази година вероятно играх белот, докато Италия спечелиха Песенният Конкурс. Maneskin – запомнете това име! Ако не ви е познато, означава Лунна светлина (от датски) и е името на рок групата, които със своята песен Zutti e Buoni спечелиха Евровизия с огромен зрителски вот. Конкурсът беше красив и се надявам в бъдеще да успея да ви разкажа повече за изпълнението. Дотогава можете да чуете някоя от песните на групата, чиито членове са на моята възраст или да прочетете моята история, свързана с Евровизия 2021.

           Италианец успя да стигне и до финал на Уимбълдън, нещо което не се беше случвало…

И след близо година без публика по стадионите дойде ред на Евро 2020, отложено с цяла година, но въпреки това се проведе в интересен формат, из цяла Европа! И Италия го спечели след продължения и дузпи (срещу Испания в полуфинала и срещу Англия на финала)! След първия мач в груповата фаза (срещу Турция 0:3 за азурите) си казах, че този отбор ще стигне до финал! И те успяха! Беше магично, красиво, belisimo!

           На Олимпийските игри в Токио, които хванах не много голяма част от тях, но гледах интересни спортове – видях как Италия взе първия си златен медал, (от общо 10 и 10-то място по медали) в таекуондото. И mamma mia на финала на 100-те метра при мъжете! И после в щафетата 4Х100м.

Във волейбола също имаха огромни успехи – станаха Европейски шампиони и при мъжете и при жените, като при дамите италианките падаха до средата на втория гейм, преди да обърнат резултата.

           Съвсем логично, когато попаднах на евтини самолетни билети с цялото семейство отидохме в Италия. И Неапол, определено ме изненада, защото освен град на мафиоти, според легендите, е изключително уреден град, пълен с култура, изкуство и красоти!

Не случайно едни от най-вкусните храни – пицата, пастата и сладоледът идват от Ботуша.

Италия е богиня и не ви остава нищо друго, освен да я усетите!

A presto! (До скоро!)

"На север от сърцето" #5.3 – ФИНАЛ // Авторско

 

Здравейте! Това е финалната част на това зимно приключение започнало с една песен. Надявам се, искрено да ви е харесала историята! Тази част я посвещавам на всички мечтатели и творци! Давайте! ♥

Весела Коледа!

 

5.2.

 

Дейвис

 

В последните години, винаги работя около празниците. Първо вземах задължителните стажове през двете ми години в университета. После се преместих в Аляска и започнах да вземам смени на Коледа и Нова година, за да припечеля допълнителни пари, за да си плащам наема на апартамента, който наистина харесвах. Намира се на петия и последен етаж в една от тези стари кооперации, които не биха те грабнали с нищо, ако ги гледаш отвън. Само, че да гледам света отвън е в пъти по-лошо.

- Ден седми – гласът ми звучи странно в празния апартамент.

Свикнал съм да се оправям сам, но винаги ми се е искало да си имам другарче. Затова и толкова обичам работата в Събуей, цялата шумотевица, динамика, летящи поръчки, деца, искащи по пет соса и спечелените бисквитки.

Направих си грешни заключения и определено не трябваше да каня Конър да живее при мен. И изобщо да му споменавам, колко всъщност го харесвам, още от първия момент, когато го видях на касата, държащ скицник в едната си ръка. Хелън ми вярва безотказно и се съгласи да наема двете колежанчета, за да смогнем да се справим по празниците. И нещата си вървяха чудесно. Докато просто не рискувах в деня на снежната буря.

Човек разсъждава различно в такива моменти. Казва си, че така и така може бурята да ни затрупа, нека просто си кажем нещата, които са ни на сърце.

- Хей, Конър, имаш ли минутка? – той беше огледал масите и беше кимнал.

Махнах на Рос да ни покрие и го поведох към задната част, където се преобличахме, оставяхме си нещата и Хелън понякога плачеше, когато се скарваха със съпруга си за глупости.

- Добре ли си, Дейвис? – Конър не беше първият човек, който ми задаваше този въпрос през този ден.

- Да – прекарах пръсти през косата си, но веднага прибрах ръката си. Сега или никога, Дейвис! – Мислех си, дали би искал да се преместиш при мен? – не изчаках отговора му и продължих развълнувано. – И двамата с Мади имате нужда от пространство, всеки да твори в своята област, а и помагах, когато обзавеждаха апартамента ви и знам, че не е достатъчен за двама души – усмихнах му се и очаквах, ами честно казано очаквах да се хвърли да ме прегърне и да се съгласи.

Конър се разсмя малко нервно и ми отказа.

- Ами, благодаря ти… за поканата, Дейвис – стараеше се да е мил, но нямаше как да пропусна факта, че ушите му почервеняха. – Ние се справяме, наистина. А и не мога просто да оставя, Мади сама, знаеш момиче е и-

- Харесвам те, Конър – просто го казах и той се ококори насреща ми. Трябваше да му обясня преди да го изплаша, защото точно това не исках да направя. – Ти си мил и определено имаш огромен талант, в рисуването и не само! Разбираме се прекрасно, та ми се струва, че-

- И аз те харесвам, Дейвис! Мисля че си страхотен приятел и съм ти благодарен за всичко, която правиш за нас с Мади – не исках да намесваме момичето повече. Тя е супер свястна, но се опитвах да признавам чувства.

- Харесвам те, като повече от приятел, Конър – стиснах палци в юмруци, надявайки се, че не съм оплескал нещата. Разбира се надеждата не се оправда.

- Съжалявам Дейвис, аз не мога… не съм… - това ми беше достатъчно. Избутах го с рамо и единствената ми цел беше да изляза навън. – Не, Дейвис, чакай… - не исках да чуя извинението му и направих най-правилното нещо.

Избягах.

На някакво повърхностно ниво си бях аз, поговорих с Мади и изпратих другото момиче на топло, но вътрешно бях блокирал и замръзнал. Карах на усет и, когато се изхвърчах в канавката и се забих в една огромна пряспа, единствената ми мисъл беше, че бях достигнал успешно на север от сърцето.

Когато се събудих, което не го очаквах, честно казано пред мен стоеше момче на моите години. И Съдбата определено отново си правеше шега с мен, защото той обезателно приличаше ужасно много на Мади.

- Ти се събуди! Ще повикам сестра! – скочи от стола до леглото.

- Навън има снежна буря, вероятно персонала има по-спешни случаи от мен – казвах проверявайки тялото си за наранявания. Открих изкълчен крак и няколко натъртвания. – Междудругото аз съм Дейвис, а ти да не би да си стажант?

- Симон – той ми хвърли неопределен поглед и допълни. – Бурята приключи. До Коледа остават осем, всъщност вече седем дена – каза и излезе от стаята.

Какво. По. Дяволите.

(Иле, БЛАГОДАРЯ ТИ!)

Изписаха ме на следващата сутрин и ми препоръчаха си почивам и да не мърдам от вкъщи. Хелън ми прати десетина сандвича, цветя и картичка, в която ми забраняваше повече да правя подобни неща. Първият човек, който почука на вратата ми се оказа Бъкстън. Разказа ми, че съм се запознал с брата на Мади в болницата и съм прекарал четири дни там. Бил съм в интензивното отделение, докато ме отмразят. Бил съм на границата.

- Конър те измъкна оттам – каза ми Бък и отговори на пороя от въпроси преди да съм ги задал. – Добре е, всички са добре. С Мади се редуваха през трите дни, после Хелън ги повика в Събуей, защото, както знаеш,имаме липса на персонал по празниците. Кристин изкара с настинка две пълни смени и също има нужда от почивка. А ти не си и помисляй да излизаш от вкъщи поне до Коледа!

Исках да изляза само, за да го подразня, но само при вида на снежинките настръхвах.

Симон ми носи прясна храна всеки ден. Заговорихме се и той ми разказа, че с Мади са израснали в приемни семейства. А аз му разказах за моите родители.

- Адвокати са. Строги, но справедливи. Държаха на оценките ми, но не се държаха като семейство. Местехме се от щат в щат, от дело към следващото. Записах право, за да ги накарам да ми обърнат внимание. Макар че, всъщност исках да покажат някаква емоция към мен. После нещата ескалираха, когато  двамата поеха едно и също дело. От двете страни. Напуснах Йейл, разкрих се пред себе си и света, и дойдох тук. Не е голяма драма.

На 23-ти декември, Зоуи се появява с плик с пиле и кивита.

- Конър ми каза, че ги харесваш – тя ми се усмихва топло.

Изненадвам се, че е запомнил и изричам благодарност.

- След час си заминавам към Монтана, искаш ли да ме изпратиш?

- Ами… - искам да и откажа, но това си е чиста доза предизвикателство, затова и се ухилилвам широко и и обещавам след половин час да я чакам на автогарата.

Закъснявам с десет минути, а Зоуи успешно ми е организирала клопка, защото Конър тъкмо я прегръща за довиждане. С гръб към мен е, но спортното синьо яке и шала на райета му стоят изискано, докато аз се чувствам като полярна мечка, попаднала насред пир в пустинята, защото с дебелото, черно, зимно яке изглеждам, облякъл чувал.

- Здравей – казва Конър и оставя разстояние от около две крачки помежду ни.

- Здрасти – отвръщам и облизвам напуканите си устни.

- Как си? – пита той, а автобуса запалва.

- Благодаря ти, че си ме измъкнал… - не довършвам, защото той отлично разбира. Дистанцията е болезнена, но предпочитам да я запазя. Не искам съжалението му. – Дойдох за да изпратя сестра ти – казвам твърдо и помахвам на Зоуи.

- Относно онзи разговор, Дейвис--

- Весела Коледа, Конър! – обръщам му гръб и бавно се насочвам към апартамента ми.

           По едно време един пикап се изравнява с мен.

- Да те метна, че с тази крачка, може да не се прибереш да Бъдни вечер – Бък отвория вратата и аз се настанявам вътре.

В празничната вечер Хелън и дъщерите и ми идват на гости. Заедно правим коледни сладки и пием плодов пунш, безалкохолен. Управителката ме прегръща силно и мушва една бисквитка в джоба ми.

- Чудесата се случват на най-неочакваните места Дейвис! Например в стаята за почивки! Весела Коледа!  – тя ме целува по двете бузи, а момичетата ми благодарят за рисунките на Конър, които го молех да ми рисува от време на време и пазя, залепени по стените из целия апартамент.

Бръквам в джоба си, изваждайки плика с бисквитката, но вътре има лист позната хартия. Разгръщам рисунката, която мислех че съм изхвърлил от яд, но от листа ме гледа бебе-костенурка, която стои на малък остров, а във водата плуват водни лилии. От задната страна има букви.

Разчитам ситния и извит почерк, който никога не бих сбъркал.

 

“Дейвис,

пиша това, надявайки се, да се събудиш миг по-скоро. И когато го направиш, ще ти се накарам и, никога няма съм на смяна, заедно теб. Защото и аз също те харесвам, ужасно много. И, изобщо не бях готов, да е взаимно! Липсваш ми и те, моля за извинение!“

Конър

 

Натиквам рисунката в джоба си и прибягвам, за да си взема якето. Глезенът ми пулсира, но знам че не разполагам с много време. До Коледа остават четиридесет и седем минути. Моля се Рос да ми вдигне телефона.

- Спешно е! – казвам и той идва с мотора си след петнадесет минути.

- Дължиш ми тонове бисквити! – той ми подхвърля ключовете. – Карай внимателно, тъкмо си покрих застраховката!

- Благодаря ти! – изкрещянвам, надвиквайки двигателя и потеглям към дома на Конър и Мади. – Весела Коледа!  

Шест минути преди Коледа паркирам пред сградата.

Четири минути преди настъпването на празника съм изкачил стъпалата до последния етаж и понечвам да почукам, но врата се оказва отворена. Влизам внимателно и заобикалям кухненския плот, където има две отворени консерви с боб и тиган с недоизяден омлет. Спирам пред вратата на спалнята, защото там виждам гледка, която отново стопля сърцето ми.

Конър е кръстосал крака, а в скута му е лаптопа на приятелката му. Пръстите му работят бързо и той си поема рязко дъх преди да спре да пише и се взира напрегнато в екрана. После натиска последен бутон.

Две минути до Коледа, той затваря лаптопа и завива момичето, заспало с работните си дрехи отдругата страна на леглото.

- Весела Коледа, Мади! – целува я по челото и едва тогава ме забелязва.

Прави ми знак и аз се насочвам към кухненския плот. Конър идва след мен, хванал якето си в ръка.

Аз изваждам рисунката от джоба си и му я подавам. Той я поема без да отделя очи от моите и преди някой от двама ни да прецака момента се навеждам към него и го целувам по устните. Той отвръща на целувката ми, а навън забиват камбани.

Коледа е.

 

 

КРАЙ

 

Благодаря Ви, че четете! ♥

 

До скоро!

Коледни препоръки // Blogmas 2021-23

 

Здравейте! Как сте?

Аз се вълнувам за празничните дни и реших, че няма по-добър начин да завърша Блогмас от това да ви разкажа набързо за любимите ми коледни изкуства!

·        Книги

“Подарък през декември” е прекрасна книга, в която главната ни героиня – Джейн, търси себе си, опознавайки страната на фиордите – Норвегия!

“Десет слепи срещи” е коледната книга,която ПРОСОТ ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТЕТЕ! Когато Софи се оказва без гадже по празниците, щурите и роднини измислят план и и организират десет срещи с различни момчета, за да я разсеят. И магията на Коледа – сплотяването, покрай празника си върши работата.

“Среща под звездите” е книга с невероятна корица, която в момента слушам в Storytel и ме впечатлява, защото Халей, която е куриер-travel blogger – се впуска в приключение в Шведска Лапланддия, в търсене на разменения и куфар, от който зависи не само работата и, а и в голяма степен и живота и. Харесва ми, определено!

·        Филми

Попаднах на Happiest Season по HBO и ми донесе много настроение. Филмът проследява първата Коледа на Аби и Харпър, отношенията им като двойка и разбиранията за това от света и близките на втората.

Спайдърмен Няма път към дома

С двете ръце ви препоръчвам новия филм на Марвел, дори и да не сте фенове. Посланията са толкова силни и е наистина красив и смислен! Том Холанд и Зендая са новата ми любима двойка и са професионалисти в актьорската кариера.

·        Сериали

Даш и Лили е вашият сериал за празниците! Двама тийнейджъри си оставят послания и предизвикателства в книжарница насред Ню Йорк навръх Коледа. И малко по-малко се влюбват.

·        Музика

Ava Max – Christmas Without You

Johas Brothers – Like Its Christmas

Michael Buble – Holly Jolly Christmas

 

Весели празници, приятели! ♥  

"На север от сърцето" #5.2 // Авторско

 

#5.1

 Мади

Съжалявам…Прости ми… Никога не би си помислил…Мади…Толкова съжалявам…

Конър, Бък и Зоуи отидоха да погледнат дали Дейвис не се е върнал в апартамента си на последния етаж на пететажната сграда.

Аз съм глупак…

Никога не съм виждала брат ми да плаче. Но той не може да спре да го прави.

Мади, не знаех какво да правя… Мислех, че никога няма да се върнеш

И аз мислех така. Обаче Симон ми липсваше. А тук беше толкова студено и никога не съм се чувствала толкова празна, макар че взех доста свои вещи.

Намерих писмо… не го намерих, всъщност пристигна след седмица… почти не се хранех… спях по няколко часа… всъщност ме уволниха…

- Какво? – това е единственото нещо, което ми идва на ума.

- Това няма никакво значение – той най-сетне ме поглежда в очите. Неговите са огледало на моите. Пълни с тъга. – Върни се – казва.

- Не мога – отговарям и знам, че трябва да му обясня. – Конър се нуждае от мен.

В този момент най-добрият ми приятел нахълтва на задната седалка и тръшва вратата.

- Добре, имаме ли някакви идеи, къде може да е? – пита Зоуи, която се настанява зад мен, а Симон отива да седне до нея. – можем да звъннем на оператора…

- Звънях му милион пъти! – крясва Конър. – Нещо му се е случило, щом…

- Достатъчно – Бъг запалва пикапа и потегляв обратна посока – предлагам да ви оставя някъде на топло и после ще направя още една обиколка-

- Не! – протестираме двамата с Конър.

- Тя е бременна, а той се опита да се самоубие! – натъртва почти-управителят.

Зоуи и Симон опитват да кажат нещо в един глас, но аз се сещам за един разговор, който водих с Дейвис, когато Хелън и изпрати в почивка, след като залях едно момиченце с пепси, докато се опитвах да опакова сандвича и, без домати, с краставици, без моцарела, само с чедър и още хиляда изисвания. Натискам клаксона и Бък отбива и ме поглежда много сърдито, с почервеняло лице.

- Знам къде е Дейвис! Карай към Отър Лейк!

- До там трудно се стига с автомобил, особено след снежна буря, а и не знам докъде е почистен пътя – отвръща шофьора ни, но все пак поема в оказаната посока.

- Дейвис ми каза, че прекарал нощта преди да започне работа в Старбъкс на брега на езерото – никой не спори повече, защото явно аз съм единствената, която знае историята.

Запазвам за себе си факта, че Дейвис ми разказа тази история с своята неслизаща усмивка на лицето. И през сълзи.

На изхода на Анкъридж има разположени почистващи машини с включени сирени. Бък намаля пикапа и, когато се изравнява с тях натиска педала за газта и ние политаме през снежната пустош. Около нас има иглолистна гора и, ако не търсехме Дейвис щях да се насладя на пътуването. В Аляска е ужасно студено, но тя е красавица! Пътят до Отър Лейк е 11 мили и би трябвало да стигнем за половин час, но на нас ни отнема повече от час и Конър е толкова изнервен, че започва да барабани по стъклото.

- Ще престанеш ли? – обръщам се от него. Искам да му кажа, че всичко ще бъде наред. Че вероятно Дейвис се е приютил в някоя рибарска хижа, но не мога да съм сигурна и имам някакво лошо предчувствие.

- Там има някаква кола! – Симон ме спасява и сочи огромна пряспа, в страни от пътя.

- Това е неговата кола – потвърждава Бък. – Но как е стигнала до там? Сякаш е-

- Прелетяла – довършва Конър и в секундата, когато Бък натиска спирачките се изстрелва през вратата. Брат ми и скача след него.

- Това изобщо не ми харесва – констатира Бък и вдига пръст пред лицето си, поглеждайки ни последователно със Зоуи. – Да не сте мръднали оттук! – понечвам да протестирам. – Ако пикапът изгасне, ще стане много, много грозно! – той затръшва вратата и нагазва в снега, който му стига до коляното.

- Случайно да имаш книжка, Зоуи? – прошепвам.

Не ни остава нищо друго освен да чакаме и да се надяваме, че, ако Дейвис е колата си, всъщност е жив.

Защото снежната буря започна преди четири дена.

 

5.2 – край

фИНАЛ - 5.3

 

 

Съспенс, до финала! Остава още малко, докато тази история приключи!

Надявам се да ви харесва!

До скоро!

Френска вълна и etc. // Blogmas 2021-21

 

Здравейте! Как сте?

Аз си пийвам чайче, защото намръзнах пред един Еконт, но работата е свършена. Като цяло имам списък със задачки преди празниците. Приготвяне на багаж, подаръци, библиотека, университет и други.

И разбира се – вечният въпрос, какво да обядвам? Тук идват бърканите яйца на филия. Правят се за 5 мин и засищат.

Също така френската ми вълна отново се завърна. Може би с бързия обзор на песните от детската Евровизия.  Нашите деца заеха 16-тото място, а Армения победиха. Харесах песните на Франция, Испания и Азербайджан. Французите – домакини, имаха шанс за сензационна втора, поредна победа. Е второ място, както и Барбара на голямата Евровизия. Но пък спечелиха Лигата на нациите. Почти беше тяхната година. И все пак имат специално място в сърцето ми.

Вчера прекарах часове в четене за няколко френски града. Нант определено влиза в листата на желана дестинация. Марсилия си е там от година и все още я харесвам. И Гренобъл и всяко друго, прекрасно градче в Алпите!

Какво друго? Днес трябваше да правя коледни сладки, ама уви… забравих ~`~.  И ще гледам Спайдърмен и нямам търпение! Подготвям се психически, че може да ме срине, чувам слухове, предстои да разбера дали са верни.

Ева, благодаря ти за подаръка! И приятели, ако ви се чете нещо коледно, топло и приятно, тя ще ви разкаже за една прекрасна книга. Вижте тук!

До скоро!

Pardon my Icelandic // Blogmas 2021-20

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, в предколедно настроение и подготвям различни неща.

Искам да ви разкажа за standup-comedy-то, н което попаднах вчера, докато се рових какво да гледам из Netflix.

Pardon my Icelandic е почти едночасово изживяване, в компанията на Ari Eldjárn, който разказва за своята родина. Научаваме какви са отношенията на другите държави от Скандинавието към Исландия, за Евровизия, за философията им на живот и навиците на хората от земята на огън и лед. Ще се смеете искрено на шегите, мини-скечовете и изпълненията на Ари и ще ви усмихне поне десетина пъти. Ще разберем защо всичко е наред, какво се случва с графиците и как да кажете обичам те на няколко езика.

Препоръчвам, горещо!

Коледен базар в бункер // Blogmas 2021-17;18

 Здравейте! Как сте?

Набързо искам да ви разкажа за едно страхотно място. Тези два дни ходих в един бивш бункер, в който се помещава коледния базар на ReBonkers. И е направен наистина добре! 

Мястото си делят различни креативни хора, фотографи, готвачи, художници и други. Аз си взех ръчнорисувана чашка и няколко невероятни снимки. Заслужава се да се посети! Последен шанс е утре (днес, неделя), така че подарете си това удоволствие. Вход свободен.

До скоро! 

Блясък // Blogmas 2021-16;17

 

Здравейте! Как сте?

Днес ще си говорим за броката, изсипан, из цялата ми торба и за това колко е важно това подаряваме коледни картички. Това е факт, защото няколко мили думи и нещо сладко са много по-ценни от вещите. Чаша, чорапи и книга също са добра идея.

Обичам Коледа, заради и храната и събирането на семейството и приятелите, заедно. Това е нещо съкровено. Важно е да си общуваме и да си казваме, когато имаме проблем. Прегръдките са почти задължителни.

Благодарна съм, за хората, които имам до себе си. Аз също ви обичам! ♥

Весели празници!

“Ние, останалите, просто живеем тук” – Патрик Нес {За спасяването на света и други ежедневни казуси} // Blogmas 2021-15

 

Здравейте!

Дайте ми дефиниция за хубава книга, аз ще започна:

Хубава книга е такава която те привлича още с първото изречение. С посвещението. Която е толкова интересна че всичко остава на заден план, освен историята и четеш, четеш, четеш. До последната думичка. И после остава в сърцето ти. И я препоръчваш. И един ден ще я подариш на детето ти. За Коледа.

“Ние, останалите, просто живеем тук” от Патрик Нес е хубава книга! И сега ще ви разкажа, защо ми хареса толкова!

Любимото клише в фентъзи историите е това за Избраният. Това е герой, който е невзрачен в началото, обаче после се оказва, че притежава сила/ дете е на/ последната надежда на някое царство и после… спасява света!

Тук се запознаваме с Майки и неговите приятели – Мел, по-голямата му сестра, Хена, в която е влюбен от години и Джаред, който си говори с котките. Те са съвсем обикновени тийнейджъри, в последната година в гимназията, на които им предстои дипломиране и последното им лято, заедно. Всяка глава от книгата в началото започва с историята на Избраните деца, които се борят срещу злото, докато нашите герои правят, всъщност, абсолютно същото. Защото злото има различни форми -  алкохолна зависимост, работохолизъм, стриктни родители, нашественици, които искат да превземат техния град.

Чарът на книгата, освен в гениалността на Нес, да описва фантастични и съвсем обикновени, човешки ситуации е и в Майки, Нейтън (новото момче в града), Меридит (най-малкото дете в семейството) и останалите, които просто живеят тук, оцеляват, преминавайки през проблеми, кризи, обичайки, мразейки и търсейки себе си!

Категорично ви изпращам към най-близката книжарница или библиотека, както направих аз, за да си вземете и да прочетете “Ние, останалите, просто живеем тук”, защото си заслужава! 

Оценка 5/5

Това е, четете, приятели! А хубавите книги ще ви намерят сами!

До скоро!

Божо ♥ // Blogmas 2021-14

 

Здравейте! Как сте?

Аз най-накрая украсих вкъщи, поне на около 80% и вече мисля за дипломната ми работа.

Днес постът е малко по-специален и личен. Защото една от най-ярките личности и мой много добър приятел има рожден ден!

Божо, този пост е за теб! ♥

Има хора, които са толкова позитивни, че заразяват околните с това си качество. Усмихват се, напук на всичко и правят света по-цветен и красив! Ти си един от тях и съм изключително щастлива, че те познавам! Светът има нужда от повече блясък, дъги, от ум и хумор. Справяш се отлично, Пърсивал! Продължавай!

Винаги съм тук, за теб!

Прегръщам те, силно!

До скоро!

- Вичи

"На север от сърцето" #5.1 // Авторско

 

Конър

#4

 

Три дни от началото на просто-някаква-си-виелица, снегът продължава да се сипе, а аз приготвям обяда за Зоуи и Мади. Щастлив съм, че най-близките ми хора са с мен в това положение, но същевременно съм ужасен, защото нямам идея колко още ще продължи бурята. Добрата новина е, че аварийното захранване работи и сме включили духалката на максимум, за да не замръзнем и сме се затворили в задната част на заведението, където има четири сепарета.

Преглеждам продуктите и помирисвам доматите. Не стават. Хвърлям ги в кофата, от която се носи кофти миризма. Опаковам я в още един чувал за боклук.

- Хей – обръщам се към приятелката ми, която се мушва при мен и затваря бързо вратата на тоалетната. Изолацията е важна. – Как си?

Хвърлям и преценяващ поглед и виждам, че отново е плакала. Така и не ми сподели какво се случва с нея, само ме увери, че не е толкова страшно. Мислех си, че може да е заради срока с писането, за което я удобриха, но според Зоуи има нещо друго. А и аз не мога да съм напълно откровен с нея. Още не.

- Добре съм, а ти? – подавам и сандвича и грабвам този за сестра ми.

- Мхм, страхотно – тя изважда кенче кола от хладилника с напитките. – Никога не съм си представяла, че ще попадна в снежна буря, някъде из Аляска,  дванадесет дни преди Коледа!

- Дори и в някоя от историите ти? – питам я.

- Моите са щастливи истории, Конър – Мади отваря вратата и махва на Зоуи – нося ти бисквитка – тя подава шоколадово кръгче на сестра ми, която го грабва и захапва.

- Ужасно вкусни са! – Зоуи ми се ухилва с пълна уста, а явно съм разсеян, защото дори не съм забелязал, когато Мади е взела от бисквитите.

- Дали… - подемам, но сестра ми ми прави знак да замълча и Мади се разсмива, за първи път от доста време насам.

- Абсолютно безопасни са, Кон! – натъртва сестра ми. – искаш ли? - поклащам глава и тя подава парченце на приятелката ми.

        Гледам ги и ми става наистина приятно. Разбират се толкова добре и изглеждат така, сякаш се познават от години. Самият аз мога да си кажа много неща със Зоуи, но когато я видях премръзнала в предната част на Събуей, наистина не знаех как да реагирам. Или по-скоро не мислех. Добре, че Хелън овладя ситуацията и ни изпрати в същото помещение, където се намираме и в момента.

- Защо не си в Монтана? – креснах и.

- А ти, защо не си? – тя просто седна на едно от диванчетата. – Коледа е след две седмици, Конър!

- О, просто ме прикрий пред мама и татко, кажи им, че имам работа в университета и-

- Не си се прибирал  от месеци – прекъсна ме тя. – Липсваш им. На мен също.

- Ами, съжалявам – наистина го мислех, обаче си спомних за новогодишното празненство и стиснах ръце в юмруци. – Ще те изпратя до автогарата, най-добре е още сега, защото май идва някаква буря.

- Трябва да ти кажа нещо, Конър – тя се пресегна през масата, за да хване ръцете ми, но аз се изправих на крака. – Става дума за нас с Чейс – Нас. Тази дума срути кулата на търпението ми и избухнах.

- Знаеш ли, защо дойдох в друг щат в края на картата, Зоуи? Питала ли си се някога, защо с Чейс… - произнасям имен.то му гърлено. - … вече не сме приятели? – тя отваря уста, но аз не и давам възможност да се намеси. – Искаш ли да чуеш истината? Цялата глупава, нищожна истинска истина? – сестра ми скръсти ръце през тялото си и кимна с глава. – Ти го обичаш. И това е прекрасно. Не заслужаваш нищо по-малко от човек, който да му пука и да се грижи за теб. Не като Алфред – Зоуи потрепери при споменаването на името на бившия и приятел. – И Чейс е точно такъв. – очите ми пареха. – Мил, грижовен, всеотдаен и това е чудесно! Само че-

- Кон…

- Разбираш ли, Зо, аз също го обичах – примигнах няколко пъти, но сълзите не спираха. – Обичах го, но той избра теб, пред мен – усещах прегръдката на сестра ми и чувах, че и тя плаче.

Стояхме така известно време преди тя да ме пусне и да махне ръцете ми, с които криех лицето си.

- Конър – гласът и беше тих и нежен, като милувка. – Ти си прекрасен! Никога не трябва да се страхуваш да го показваш пред света, независимо кого обичаш! Любовта е за всички! Обаче я разбираме по различен начин и, именно това е най-хубавото!

Говорихме си през смях и сълзи, докато Мади не влетя, защото не смогваше с поръчките. Хелън и Рос бяха отишли да намерят Дейвис.

- Какво искаше да ми кажеш? – попитах сестра ми и тя постави ръка на корема си.

- Исках, първо да кажа на теб. Бременна съм…

- … Конър! Чуваш ли този шум? – Мади щраква с пръсти пред лицето ми и аз се връщам обратно в реалността, където вече трети ден подред се намираме в заведение за бързо хранене без връзка с останалия свят. Минава ми през ума, че вероятно нашите са ужасно притеснени.

- Когато замина, каза ли на някого, Зоуи?

- Определено чувам това! – Мади се втурва към предната част на Събуей и аз се спускам след нея.

Вратата се отваря с трясък и вътре влиза фигура, която вкарва една камара сняг със себе си. Хващам дръжката на метлата готов да браня работното си място и временното ни убежище.

- Бъки? – Мади се втренча в нашия колега, който държи щека и лопата в двете си ръце.

- Добре ли сте? – той ни оглежда, докато сваля калпака от главата си. Ние кимваме и Зоуи също се появява и ми хвърля въпросителен поглед. – О, здравей. Нямам идея коя си, но трябва да взема тези двамата за няколко часа.

- Чакай – махвам към него но той подхвърля щеката на Мади, която навлича дългото си яке. – Какво се случва?

- Снежна буря, хлапе. До вечерта ще възстановят електрозахранването. Обаче ние трябва да намерим Дейвис. Не се е прибрал, Рос и Хелън са го потърсили в дома му, преди да удари бурята. Което ни притеснява. – Бък ни повежда навън, а в главата ми се завръщат още подробности от последните дни.

- Няма ли да ни оберат? – пита Мади.

- Да виждаш някого освен нас, навън? – отвръща и той и ни води до пикапа си. – Мога да те закарам до хотела ти? Къде си отседнала? – обръща се към Зоуи.

- Тя остава с нас! – дъхът ми излиза като бяла мъгла и гърлото ми веднага пресъхва. – Тя ми е сестра. И е бременна.

- Конър! – Зоуи ахва, но Бък просто запалва двигателя. Мади се настанява на мястото до него, а ние сядаме отзаде и закопчаваме предпазните си колани.

- Видах Дейвис, когато идвах, в петък – стреснато се обръщам към нея. – От университета – пояснява и изпускам шумна въздишка. Защото с най-добрият служител за последните две години, водихме интересен разговор, който прерасна в нещо, което не осъзнавах до този момент.

- Направих… - започвам, като Зоуи не отделя очи от мен, но в този момент Бъки набива спирачки и пикапа леко се накланя наляво, преди да спре. Настъпва тишина. И виждаме, че някой маха почти качил се върху предното стъкло.

Дейвис? Едно гласче в главата ми прошепва, обаче кой би скочил пред движеща се кола?

Мади спуска стъклото на прозореца си и потръпвам от студения въздух. На прозореца стои непознато момче, с няколко години по-голямо то мен, което не познавам. Нахлупил е ушанка и се е увил с розов шал, който смъква, за да може да ни огледа.

Поредният откачен американец, мисля си. Само че момичето на предната седалка надава пронизителен писък и изкача от колата.

- Какъв е този? – пита Бък, но ние нямаме отговор. Но перспективата, Мади да бъде отвлечена от случаен непознат, който е признала, изобщо не ми се нрави. За това пет секунди по-късно и тримата сме навън от пикапа. Обаче, тя ни прави знак и Зоуи ме избутва на предната седалка, а те двамата се настаняват до нея.

- Извинявам се- започва момчето, но нервите на Бък са се изчерпали.

- НЯКОЙ МОЖЕ ЛИ ДА МИ ОБЯСНИ ЗАЩО ЗА БОГА СКОЧИ ПРЕД МОЯ ПИКАП???

- Това е Симон – Мади се усмихва, но това не помага на никой от нас и ние продължаваме да ги гледаме в очакване, а Бъки удря главата си във волана. – Спри – тя се протяга и го стисва за рамото. – Конър, Зоуи, това е брат ми – казва, след което се разридава.

- Имаш брат? – питам и въпросът ми остава да виси във въздуха. – По дяволите, забърках голяма каша!

 

 

5.1 – край

 #5.2

 

Здравейте!

Надявам се, да ви харесва тази част!
До скоро!

 

Maid – сериалът на годината // Blogmas 2021-12

 

Здравейте! Как сте?

Днес ще ви разкажа за най-добрият сериал за 2021г. до тук, според мен.

Maid/Прислужница е смазващ. Продукцията е дело на Netflix и в главните роли , Margaret Qualley, която гледахме в Death Note и Nick Robinson, който познаваме от Love, Simon.

Историята ни запознава с Алекс, която грабва дъщеря си, Мади, запалва колата и избягва от мъжа си Шон посредата на нощта.

Така започва щастливата история на много жени, страдащи от домашно насилие. Тези, които успяват да се преборят със себе си и демоните, които ги преследват и потърсят помощ. Процесът е дълъг и може да са необходими няколко опита, но целта оправдава средствата. Защото, когато се сблъсквате с насилие под каквато и да е форма, никога не трябва да приемате, че това е нещо нормално.

Алекс се сблъсква с институциите, тя няма висше образование, работа и доходи. А Шон иска да и отнеме правата над дъщеря им. Да стане домашна помощница – прислужница, която почиства къщите на богатите семейства е единствената и алтернатива, за да осигури бъдеще за себе си и Мади. Защото храната и детските грижи не идват наготово. Трудности не липсват и, дори когато нещата изглеждат наред, могат да се объркат моментално. Шон също се бори със своите проблеми, работи на две места и пие.

Историята е изключително реална, защото засяга най-истинската форма – семейството. Алекс прави всичко, за своето. Макар че, майка и живее в каравана и мечтае да бъде художничка, а баща и… не желае да има контакт с него. Среща приятели, някои от първата усмивка, други – по-истински, които имат нужда от време. И най-вече не губи надежда и не забравя ценностите си.

Мини-сериалът, както се води, всъщност е отрезвяващ. Определено си заслужава да се изгледа. Не претендира с нещо специално, но в същината си те приземява и ти показва наистина стойностните неща, заради, които си заслужава да се бориш. Просто се огледай, около себе си!

А, понякога просто трябва да се радваш на калните локви и да скачаш в дъжда.

"На север от сърцето" #4 // Авторско

#3

 

- Ти не разбираш, Конър! – казвам. – Аз, наистина не мога да рисувам.

Единадесет дни след този разговор стоя в двора на университета, стискайки чаша чай и събирам сили да вляза в сградата. Температурата се е вдигнала до – 6◦C, но краката в ботите ми вече са подгизнали, защото продължавам да стоя в прясно намалелия сняг. Просто трябва да влезеш и да обясниш ситуацията. Ще те разберат. Преподавателите правят това. Влиза им в длъжностната характеристика. Само че изобщо не съм убедена.

Когато в онази вечер, Конър се прибра след двойна смяна в Събуей имах два варианта. Да му разкажа всичко или да продължа както бях карала през последните две седмици и половина. Когато го бях попитала, още през първата вечер в новото ни жилище дали има братя и сестри, той каза че е сложно и предпочита да не отваряме тази тема. Аз с радост се съгласих и не му разказах за ужасния рожден ден и за живота ми преди това. Но истината беше, че брат ми ми липсваше ужасно много. Никога не се бяхме разделяли за толкова много време. Почти месец. Дали ме търсеше? Дали се тревожеше? Дали…

- Извинявай – отскочам назад и едва не падам, когато женски глас ме изтръгва от мислите ми. Срещу мен стои красиво момиче, с топли сини очи и права кестенява коса, чиито краища са златно руси и се подават от бялата и шапка с помпон. – Съжалявам, че те стреснах, но се чудех… - оглеждам я и бързо преценявам, че сивото и палто изобщо не е подходящо за климата тук. - ... ами, малко е сложно. Но търся някого, и си мислех, дали някой вътре, надявах се, че ще ми помогнат да го открия.

- О – казах и се усмивам широко – разбира се, ще те разведа вътре! - Аз също трябва да попитам за нещо. – тя също ми се усмихва и аз я дръпвам за ръката и, която е замръзнала. – Идвай, да влизаме! Ще измръзнеш тук!

Още във флаето усещам топлината и позната миризма на боя и стари книги. Цялата триетажна сграда е пропита с нея. Сякаш е истинско творческо ателие. Макар че, нашият графичен дизайн да се случва на таблети. Повеждам момичето по централното стълбище, вземайки стълбите през една. Изпълва ме някаква увереност.

Очаквах Конър да ми се разкрещи или да ми се разсърди, когато му споделих, че изобщо не ме бива в рисуването. Само дето аз бях тази, която крещеше, колко много мрази снега и зимата тук. И, че искам у дома, само дето вече нямам дом. Конър търпеливо ме изслуша, като в продължение на тези няколко часа напусна мястото си до мен само веднъж, отивайки до плота, за да стопли мляко и да ми направи горещ шоколад, който в един момент беше тикнал в ръцете ми. И тогава взе думата.

- Щом рисуването не е твоето нещо, Мади, вероятно и графичният дизайн не е – кимнах и отпих от огромната чаша, с формата на бяла мечка. – Това обяснява, защо ми искаше помощ за някои от проектите до тук. Всъщност за всеки един, ме питаше, в което няма нищо лошо, разбира се. – той хваща ръцете ми и ги стисва лекичко. За кураж. – Обаче - кафявите му очи срещат моите – трябва да намерим твоето нещо, разбираш ли? Аз ще ти помогна, но…

- Конър – прошепнах името му. – Знам кое е моето нещо.

- Това е, страхотно! – той се разсмя и аз също не се сдържах и след толкова сълзи това ми се стори нещо магично. – Е, какво е? – попита ме, дръпвайки ме в прегръдка.

- Писането – отвърнах му. – Добра съм в това да пиша!

Спирам на площадката между втория и третия етаж, защото чувам момичето зад мен, което диша учестено. Лицето и е придобило розов оттенък и тя се спира до мен.

- Съжалявам – казваме и двете в един глас и се разсмиваме. Има хубав смях.

По някакъв начин ми напомня на Конър, който покрива и моите поръчки днес. Всеки следващ ден след разговора ни ме убеждаваше да говоря с ръководителите на обмена, докато най-накрая днес изхвърчах от заведението където карахме смяната си заедно, за да го направя. Той отказваше да ми помага с домашните,  но все пак правеше по някоя промяна, когато заспивах след часове зверене в таблета, създала някакви криви линии. Не поправяше цялата рисунка, само променяше леко сенките и допълваше някоя друга черта. Същевременно неговите рисунки станаха скици, използваше само черно и нюанси на сивото. Докато моите преливаха в цветове.

- Тези картини са невероятни! – момичето до мен се възхищаваше на рамкираните творби на бивши студенти, окачени в коридора към кабинетите на администрацията.

- Рисували са ги, хора, които вече са завършили – отвръщам и и се сещам, че не сме се запознали.Спирам пред кабинета на информация, пред който чакат едно момче и момиче и и подавам ръка. – казвам се Мади.

- Аз съм Зоуи – тя ми се усмихва и ме гледа в очакване.

- Ами, аз ще отида ей там, третата врата, вдясно – тя сякаш иска да попита нещо, но аз и кимвам към опашката. – Ти чакай тук и после ще те заведа да хапнеш и ще ти потърся някакви по- плътни дрехи.

- Благодаря ти, Мади – отвръща ми тя. – Всъщност и ти ли учиш изобразително изкуство?

- Графичен дизайн – надявам се не повече. – махвам и и обръщам гръб.

Можеш да го направиш, Мади. Прошепвам си и почуквам на вратата и жена, някъде малко след петдесетте с дълга, вързана на опашка права, много светла коса ми отваря вратата и ме поканва да вляза.

След половин час излизам и съм ужасно щастлива. Дават ми време до Коледа да им докажа, че съм наистина добра в писането, за да ми отпуснат стипендия по програма за творческо писане до юни.

Зоуи стои до парното и топли ръцете си.

- Успя ли? – питам я.

- Да, а ти? – кимвам утвърдително. – Мисля, да приема предложението ти за обяд, ако все още важи.

- Разбира се, даже в момента съм на смяна в Събуей на около десет минути оттук. Хайде!

По пътя натам Зоуи ми разказва, че за първи път вижда толкова много сняг. Който продължава да вали, докато вървим, вече на парцали. Виждам светещата табела 24H, окачена макар че заведението ни да не работи денонощно, продължава гордо да стои на стената, вдясно от входа.

Една фигура, цялата в черно излиза през вратата и се насочва към нас.

- Здрасти Дейвис! – провиквам се, за да надвикам вятъра, който вее в гърбовете ни. – В почивка ли си? – питам го и рязко си поемам дъх, когато зелените му очи пронизват мен, а след това се насочват и към Зоуи. Той е служител номер едно за последните две години и е страшно чаровен, въпреки черното, с което се облича винаги.

- Почивка? Да, можеш и така да го наречеш – след, което посочва към момичето до мен и към вратата. – Най-добре е да влезеш на топло, сега! – Зоуи ме поглежда, но аз и казвам, че ще вляза след минутка. Дейвис сякаш иска да говори с мен.

- Е, как е днес? – питам го. А той се насочва към колата си, която е ужясно очукана, явно някога е била сребриста.

- Успя ли да говориш с преподавателите? – парира ме с въпрос той. По дяволите, Конър се е разбъбрил.

- Да, дадоха ми срок до Коледа!

- Чудесно, Мади – Дейвис отваря вратата на колата си. – Не го пропилявай! - Какво искаш да кажеш с това?

Но той запалва и тръшва вратата. После бавно сваля стъклото на прозореца и казва тихо, така че трябва да се наведа към колата, за да го чуя.

- Радвам се за теб… - прави пауза. - … и за него също. – след това потегля.

Какво беше това?

Запътвам се към входа на заведението. Вътре има заета само една маса, където Роджър В. пие кафето си всяка сутрин, откакто Събуей е отворил. Конър държи стирката в ръцете си, а маратонките му са нагазили в някаква локва, която прилича на разлято пепси. Зоуи е оставила чантата си на едно сепаре и е втренчила поглед в най-добрият ми приятел.

- Какво, по дяволите правиш тук, Зоуи? – пита Конър и парцала пада тежко на пода.

Преди да успея да осмисля ситуацията Хелън излиза от кухнята и казва с ясен глас, натъртвайки на всяка дума.

- Мади – на щанд, веднага. Конър, покажи заведи клиентката ни отзад. Рос, кафе, до две минути. – къдрокосият блондин кимва и ми прави тъжна физиономия.

Конър и Зоуи изчезват в задната част, където има две маси за персонала и вратата се хлопва зад тях. Заемам мястото си зад бара и в този момент група ученици, пристигат за късна закуска или ранен обяд.

- Чухте ли, полетите в щата са спрени – казва едно от момчетата.

- Хващам се на бас, че утре няма да учим – продължава друго.

- О, вас само това ви интересува – едно момиче скръства ръце пред гърдите си. – Ами, ако спрат доставките на храна? – пита тя.

- Здравейте! Добре дошли, какво ще желаете? – усмихвам им се, но те не ми обръщат никакво внимание.

- Какво толкова, нали Събуей, работи? – отвръща друг от групичката, но момичето се обръща към него и му се разкрещява.

- Това е най-страшната снежна буря, откакто сме родени, аз лично няма да рискувам да остана тук, с вас, така че се прибирам у дома! – тя тръшва вратата, но усещам ужасния вятър, който вилнее навън, дори и само за тези секунди.

След, което тока примигва.

Добре, не се паникьосвай Мади. Ти си в чужд щат, насред нищото. Вън вали ужасен сняг и самолетите не излитат. И може да умреш тук, а брат ти ще се побърка от притеснение. Не е толкова лошо положението. Трагично е.

 

 

Край на четвърта част.

Е, какво мислите, че ще се случи нататък?

#5.1

Очаквам вашите мнения като коментар или на лично съобщение.

До скоро!