Здравейте!
Как сте?
Днес
си говорим за книги, отново.
Преди
време прочетох “Без Мерит” от Колийн Хувър и бързо се превърна в любимата ми
книга от авторката. Но тези дни изядох с кориците “Споделени тайни” и тя
определено оглави класацията.
Историята
следва запознанството на Обърн, която се опитва да оправи разрушения си живот и
Оуен, който е художник и се вдъхновява от анонимните послания на хората. И
двамата имат своите тайни и бягат от демони и срещата им слага началото на нещо,
красиво, но и почти невъзможно. Пълна с обрати, динамика и оставяща без дъх
“Споделени тайни” се нарежда сред най-добрите книги от жанра, които съм чела. Харесвам
динамиката между героите, истинността на образите и стремежа към справедливост
и добро.
Горещо препоръчвам.
Оценка
5/5.
До
скоро!
Здравейте!
Как сте?
Днес ще ви разкажа за една българска книга, чиято прекрасна корица няма как да пропуснете в книжарницата! “Всички ние сме мечти” ми беше препоръчана горещо от Ева – ревюто и можете да прочетете тук!
А книга за изкуство написана от българка? Какво по-красиво?
Историята
ни пренася през очите на Нора, Иво, Адриан и Магдалена в света на балета,
киното и литературата. Показна ни развитието на героите – от годините в Академията
по изкуствата по пътя им в живота. Книгата се чете на един дъх, мечтаем заедно
с героите и можем успешно да се пренесем на тяхно място. Това е и силата в
писането на Симона Стоева. Всеки минава през възходи и падения и това прави
персонажите и завършени.
Харесвам
финала и посланието – не трябва да спираме да вярваме, за да сбъднем мечтите
си!
Оценка:
4/5
Следват спойлери!
♪
♪
♪
Причините,
заради които не давам пълна оценка са няколко:
Първо,
защото в началото действието ми вървеше твърде дървено, а диалозите ми се
струваха толкова перфектно нагласени. Нереални. В последстве нещата се оправиха
и се потопих напълно в света на нашите герои.
А,
именно промените ми с Иво са другото нещо, заради което оценявам по този начин.
Изключително токсичен образ, ако това е била целта на авторката, според мен се
е справила перфектно, не критикувам, просто това си е моето мнение. Начинът, по
който се отнася с Нора през цялата книга. Еми, не…
За
сметка на това, нула точки за изненада, но обожавам Адриан! Може
би, защото си приличаме в доста отношения, но се възхищавам на смелостта му, да
се опълчи срещу семейството, което не му оставя избор и да се бори за мечтите
си. Също и, заради това, че пусна Нора, въпреки цялата си любов към нея.
А
самата Нора, толкова съм щастлива на развитието и. Заради това, че е
целеустремена, че умее да прощава и заради финалното решение, да се бори за
себе си и да не чака някой, с който просто няма да се засекат.
Магдалена - забавна, мила, чувствителна и също така,
доста ми напомня на мен самата. Най-близкият ми образ и моя любимка.
Харесах
книгата, корицата е убийствено красива и нямам търпение да прочета още нещо от
Симона Стоева! Прочетете я! Заслужава си!
До
скоро!
Здравейте!
Как сте?
Книгите,
които са хубави, обикновено оставят сладко-горчиво усещане след първия прочит. А
“Победителите” е финалната книга от едноименната трилогия, която отново ни
връща в Бьорнстад, в далечния шведски север, където се задава свирепа буря и
краят на нечия история.
Първата книга беше чисто съвършенство като история и действие. Пропита с емоция.
Втората разгърна света и увеличи мащаба, разкривайки и малко от Хед. В третата –
всяко парченце от пъзела си идва на мястото и всичко се оказва свързано. Защото
това семейства, свързани с хокея. Защото той е живот. Нищо по-малко.
Очаквах
част от нещата, за които ни разказа Бакман и не бях подготвена, а да не говорим
за тези, за които не знаех. Тръпнех и плаках заедно с любимите ми герои и ги
следвах по пътя през сняг, гняв и любов. До самия край, който изглежда ясен ощ
от първата страница. Но не е. И съм толкова благодарна, защото имах
възможността да се върна още веднъж в тези измислени градове и да разбера
цялата история.
Tack, Fredrik!
Разбира
се, че ви препоръчвам “Победителите”! Не, защото е финалът на любимата ми
книга, а защото ни показва, че не трябва да спираме да се борим & да вярваме!
Оценка:
5/5.
До
скоро, приятели!
Здравейте!
Как сте?
Днес
ще си говорим за най-прясно излязлата книга на Виктория Шуаб, тук в България. “Злодей” определено беше
обещаващо начало на история за герои и злодеи. В “Отмъстител” нещата
минават на по-високо ниво след като Сидни Кларк, възкресява Виктор Вейл.
Старите врагове ще се намерят отново, но на хоризонта се появява Марчела
Ригинс, която е готова да управлява Мерит, каквото и да и струва. Изпълнена с
екшън, още по-развити персонажи и авторката ни пренася в един кървав свят,
където смъртта е нов шанс. Достойно продължение и висока летва за третата
книга, която се надявам скоро да видим!
Следват
някои подробности и може би спойлери!
“Отмъстител” е суров
шедьовър! Определено достойно продължение, което изгражда образите на вече
познатите ни лица. Сидни пораства, но все още мечтае за семейство, чието вижда
в лицето на Виктор и Мич. Събуденият от гроба, бледолик приятел, обаче има
проблеми – със смъртта. И се нуждае от лек или лекар. Междувременно Ели Евър
бива подложен на ужасни експерименти, докато научаваме повече за миналото му. И
определено му симпатизирам, заради всичко, което е преживял. Е, това не го оневинява,
при положение, че е убил сумати народ. И все пак и самият Виктор не е по-чист.
Ели мечтае за свобода. Някогашният му съквартирант – за живот. И двамата имат
сметки за уреждане.
Появата
на Марчела Ригинс, абсолютно съвършен образ на Виктория променя нещата. Защото
Мерит е на път да рухне в краката и. Разбирам злобата и мотивите и и точно това
я прави чудесно изграден персонаж, който краси корицата. Образът и не е нещо
ново, но е перфекно написан. Съпругата на мафиота, който я убива. И тя се
връща, за отмъщение.
Сидни
има голямо развитие и мисля, че винаги има ключова роля, въпреки че почти всички
я пренебрегват. Не и Джун, която е доста интересна личност, криеща се зад
множество лица. Нямам търпение да разбира повече за миналото и. А, относно
малката русокоска, мисля че постъпва доста зряло.
Определено
още една чудесна книга на Шуаб, която се чете бързо и има напрежение до самия
край. И после се връщаш да го препрочетеш отново, защото не вярваш.
Препоръчвам!
До
скоро!
Споделете
ми, вие какво четете!
П.п. ЧРД, Е. и С. ! ♥
“Раят” представляваше
обширна долина, заобиколена от хълмове и планински склонове. Виждах редица
дървени къщички, една от тях беше бъдещият ми дом. Свалих раницата от раменете
си и вдишах въздуха. Това място беше сбъдната мечта. Франки ми махна и го
последвах към най-голямата постройка. Влязохме в уютна столова с няколко дълги
маси и пейки. Мъж на около шестдесет, целият покрит с татуировки и с дълга брада,
сплетена с маниста ми подаде напечатан лист. Беше на френски. Изучавах го с очи
известно време, след което поех химикалката от ръката на Франки, благодарение
на, чиито малки познания по френски успяхме успешно да се доберем до тук и се
подписах най-отдолу вдясно.
Възрастният
хипстър ми се усмихна след, което скъса листа на две. Повдигнах вежда, но
момчето до мен леко докосна рамото ми. Отдръпнах се от докосването, но мъжът
направи знак да го последваме. Посочи ни една от къщичките и ни остави да се
настаним.
- Явно
тук е лагерът на новодошлите! – Франки задържа вратата пред себе си и ме пусна
да вляза първа. Четири двуетажни легла, две от които празни. – Аз ще взема
горното, ако нямаш нищо против.
-
Настанявай се, аз ще потърся тоалетната – отвърнах и оставих раницата си до
едното от свободните легла. Отдавна събирах всичко, което ми трябваше в нея. А
и не исках Франки да си помисли нещо.
Беше
симпатичен, може би бяхме на сходна възраст. Франческо идваше от малко селце в
Пулия и се срещнахме на гарата в Гренобъл. Оттам поехме към “Раят”. По-скоро той
се опитваше да получи указания от жената от гишето. С това поне бяхме наясно.
Но Мириам се оказа припряна или просто ни проучваше преди да ни даде една
туристическа карта и да ни маркира местоположението на селището. За което
знаеха малцина.
Открих
тоалетната, но след двата полета и почти еднодневното пътуване с влак,
определено се нуждаех от душ. Засичам тъмнокожо момиче с расти да ме гледа
втренчено, без изобщо да се притеснява.
- Нова
ли си? – пита ме.
-
Лесли – подадох и ръка, а тя внимателно я огледа преди да ми махне в отговор.
-
Шейла – тя нагласи косата си на дясното си рамо. – Имаш ли хавлия? – показах и платнената
торба, която държах с другата ръка и тя ме заведе до душовете. – Вечерята започва
по залез.
Взех
си хладен душ и се прибрах да се преоблека. Широки удобни панталони, потник и
жилетка. Видях, че и последното легло е заето, а моята раница не е помръднала
от мястото си.
Излязох
навън, за да помогна за вечерята. Но усмихнат господин със слънчеви очила и на неопределена
възраст ми посочи пънче край огъня. Който вече гореше. Скоро от къщичките
започнаха да излизат хора и да се настаняват. Всеки получи купичка с хляб, две
наденици, парче камембер и домат, също и метално кенче, пълно с чиста планинска
вода.
Водеха се разговори, които
слушах с половин ухо, докато се наслаждавах на храната. В един момент една жена
облечена с жълта лятна рокля кимна към Франки, която стоеше на три пънчета
разстояние от мен. Настъпи мълчание.
- Добре
дошъл в “Раят”, където всеки
сбъдва мечтите си и се справя демоните си! – някой изръкопляска, но жената само
се усмихна. – Е, как се казваш и какво те доведе тук?
Франки
се опита да отговори, но възрастният хипстър, който ни настани взе думата.
- Казвам
се Шон и дойдох тук, за да се боря с алкохолна зависимост.
И
след него се изредиха абсолютно всички, всеки с някаква цел, мечта или демон, от
който искаше да се избави, докато дойде ред на нас - четиримата новобранци.
-
Аз съм Франческо, но ме наричайте Франки. Дойдох, защото мечтая да играя в
театъра. Роден съм в Италия. – някой изсвири одобрително. Франки щеше да си
намери компания.
После
Патриша и Патрик – двойка англичани, почти пред пенсия, които разказаха че са
тук, след ужасно обтегнати брачни отношения. Общата им мечта беше да станат
професионални гъбари. Това щеше да се уреди.
- А
ти, коя си млада госпожице? – попита Лилибет, дамата в жълто, която беше
надянала и шапка с широка периферия, върху перфекно фризираната и коса.
-
Казвам се Лесли и мечтая да пиша – усмихнах се, но тя зададе онзи въпрос, от
който с притеснявах.
-
Какво прави, преди да дойдеш в “Раят”? – гърлото ми е пресъхнало.
-
Изкарвах пари – загледах се в дърветата в далечината. – Голи снимки в
социалните мрежи.
Никой
не ме съди и не коментира някоя от историите. Изядох си храната и се насочих
към спалнята. Потънах в меките чаршафи и се унесох мигновено.
По
някое време се събудих, понеже Габи ми се яви насън. Тя беше причината да
зарежа луксозният живот, заради който продадох тялото си и да се реша на
промяна. Каза ми, че в “Раят” всеки
може да бъде себе си и да е щастлив. Но тя си беше такава, можеше да убеди и
камъка да проговори.
Тихо
се промъкнах навън, внимавайки да не събудя Калъм, от Нова Зенландия и Луис от
Австралия, които бяха гей двойка, преживяли доста гадости, докато се намерят.
Останалите легла бяха празни.
Чух подсвиркване, и се озърнах
напред-назад, защото беше доста тъмно.
- Тук
горе – чух гласа на Франки, после шум от суркане на обувки и той се озова до
мен. – Трябва да видиш нещо! – последвах го на покрива на къщичката, все още
прекалено превъзбудена от съня.
Озовах
се сред океан от звезди! Бяха стотици.
- Това…
- не можех да намеря думи.
- …
са възможности! – отвърна Франки.
Двамата
седяхме един до друг и наблюдавахме звездното небе, някъде, дълбоко във
Френските Алпи.
–
Е Лесли, каква искаш да бъдеш?
КРАЙ
Вдъхновение - обзор на деня..
Здравейте! Как сте?
Днес ще си говорим за нуждата от пътуване. Според
мен тя е първата стъпка към това да прекрачиш границата на комфортната си зона.
Онова чувство, да видиш света, да се сблъскаш с непознатото, да направиш
спомени и един ден да разказваш истории. Книгата на Кристин Нюман определено
привлича – със своето заглавие. И там ще прочетете за нейните приключения, из
цял свят – бягства от работа, еднообразното ежедневие, в търсене на нещо.
Защото, когато пътуваме се чувстваме живи! Не всички, но някои хора сме така! А
светът е див и прекрасен! Заслужава си да го опознаем.
Кристин пътува често и сама. Преди се е смятало за
нещо нефункционално и опасно… така е, но хей – лоши хора и демони има абсолютно
навсякъде, така че понякога си струва риска, разбира се – избягване на тъмни
улички и съмнителни непознати, но пък и веднъж се живее. Смятам че в 21-ви век
е нормално жена да пътува сама! Защо не?
Пътува ми се приятели, по острови и плажове, по
планини и върхове, не ми се стои на едно място, добре че имам въображение, сега
ми трябва и още малко кураж. Давай, човеко! Усети я тая Земя! И после, разкажи
ми!
До скоро, приятели! Имайте прекрассна седмица!
Промените започват и от вторник. Стъпка по стъпка!
