Здравейте!
Вече сме април и времето
започна да става все по-хубаво. През март излезе продължението на “Бьорнстад”,
която е и моята любима книга.
Очаквах я с нетърпение. И със
страх.
Амат, Закариас, Бобо, Бени.
След десет години двама от тях ще са професионални играчи, единият ще е баща,
единият от тях ще е мъртъв.
Това е ми харесваше. Не исках
никой да умира. Никой от тях.
“Ние срещу всички” излезе
пред март с таза прекрасна корица, дело на Дамян Дамянов.
Ел, благодаря ти, че ми я
изпрати. Няма да крия, плаках. Когато я видях, докато я четях и след това.
Четири пъти ходих из книжарниците. Докато я взема.
Нека да разгледаме корицата.
Кои са двете момчета на нея, според вас?
Едното с зеленото на
Бьорнстад, а другото с червеното на Хед.
Моето първоначално мнение,,
което не се промени е, че това са Бени Ович и Вилиам Лют.
Какво знаем?
Кевин отива в Хед. Заедно с
него тръгват и останалите. Но не и Бени.
В новата книга ще видим
червени и зелени флагчета. Ще усетим болката, ще преживеем любовта. И смъртта.
Ще видим смели майки, готови
на всичко за децата си. Бащи, обичащи с целите си сърца. Момчешка лудост и
ярост. Желание за отмъщение, за победа. Ще има музика и тъга. Ще има радост. Политика
срещу спорт. Страст срещу страст. Хокей.
“Бьорнстад ще се ликува, но и
ще пламне…”
Каня Ви, да я прочетете. Ще ви хареса. Обещавам. :)
Резюме:
Виждали ли сте как пада
някой град? Нашият го направи. Ще казваме, че през това лято насилието се
настани в Бьорнстад, но това ще бъде лъжа. Насилието вече си беше тук. Защото
понякога е толкова лесно да накараш хората да се мразят, че направо е непонятно
как изобщо ни остава време за нещо друго.
Това е история за спортни зали и за всички
сърца, които туптят около тях, за хора и спорт и за това как понякога те се
редуват да се спасяват. За нас, които мечтаем и се борим. Някои ще се влюбят, други
ще бъдат съкрушени, ще изживеем най-добрите и най-лошите си дни. Този град ще
ликува, но и ще пламне. Ще се чуе ужасяващ тътен.
Някои момичета ще ни
накарат да се почувстваме горди, някои момчета ще ни накарат да се почувстваме
големи. Млади мъже, облечени в различни цветове, ще се бият на живот и смърт в
една тъмна гора. Една кола ще се движи твърде бързо в нощта. Ще кажем, че е
било злополука, но злополуките стават случайно, а ние ще знаем, че сме можели
да предотвратим катастрофата. Някой ще бъде виновен.
Хора, които обичаме, ще
умрат. Ще погребем децата си под нашите най-красиви дървета.
А аз ще спра до тук. Не съм готова за повече. Но ще си събера мислите и ще ви разкажа за Мая и Ана, за тяхното приятелство. За Амат, Закариас и Лифа. За Бени…
Някой друг път.
До скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар