Относно приятелството

Здравейте! Нарисувах това преди седмица и не мислех, че ще ми влезе в употреба.

Вчера имах разговор, който ме изкара извън нерви. Темата беше за приятелството между момче и момиче.

Абсолютно не толерирам това да се съди човек по раса, пол, сексуална ориентация или каквото и да е било. Единствено по постъпки, и то, ако си бил в чуждите обувки.

Не мисля, че това, че си различен по някакъв начин те прави второ качество човек. Напротив. Ти си имаш качествата и си също толкова пълноценен, като приятел.

Съжалявам единствено, че не го казах вчера, когато трябваше, и все пак можеш да избухна по грозен начин, защото определено бях афектирана емоционално.

И още нещо, когато аз съм приятел, се държа еднакво с всеки приятел, със същото уважение, готовност да изслушам и помогна и съм еднакво добра. Това е. Не играйте роли. Маските винаги падат.

Честит Хелоуин!

До скоро! 

Daily Highlights ~

Daily Highlights

 

Гласовите съобщения

Късните телефонни разговори за минута или няколко часа

Университета, въпреки всичко

Албумът на Аштън

Плановете за бъдещето

Бьорнстад

Игри на волята

Шегите

Настолните игри и хората там

Есенните ми нокти

Последната част на онази поредица

Прегръдките

Блестящите сенки

Разходките с любими хора

Снимките от лятото

Тортата на мама

Подредената ми стая

Писането

 

 

Усмивките

.

(Благодаря)

“Ярко пламтим” – Кристен Уайт // Мини Ревю

Здравейте. Как сте?

Честит празник на всички именници! Бъдете здрави!

Днес искам да ви разкажа, колко много ми хареса последната книга от трилогията на Кристен Уайт – “Ярко пламтим”. Тук можете да прочетете ревюто ми на книга първа. За втората не съм писала, но определено там следях борбата на Раду и неговите глави ми бяха по-интересни.

Прочетох третата книга за два дни. Беше ми изключително интересна! Финалната среща на триото си заслужаваше.

Лада, определено се доказа като безстрашна героиня, готова на всичко за това да бъде добър владетел.

Мехмед успя да възроди столицата на империята и се изправи срещу най-любимия си човек.

Раду опредено се разкъсваше, но успя да се събере, около хората, които обича и да остане верен на принципите си -, че никоя земя не струва, ако любимите ти хора не са до теб.

Финалът опредено ми хареса и съм много щастлива, че събитията се развиха по този начин.

Кристен Уайт се е справила страхотно и съм наистина щастлива, че прочетох тази поредица, която цялостно бих оценила с 4.5/5 звезди.

 

- Да, но ти ще му разбиеш сърцето дори без ръце.

- Никога не съм му искала сърцето.

Лучиана я среса и прокара ръка през косата и.

- Такава е работата със сърцата. Човек не чака някой да му поиска сърцето. Подава го и се надява да бъде прието.

 

До скоро! 

          П.п. Кориците са невереятни!

Мигове // 20.10.2020

    Здравейте! Как сте?
    Винаги съм била откровена с вас и ще ви кажа, че определено ме е страх от цялата несигурност покрай обстановката в света. И все пак, колкото и да не ми харесва, маските отново ще станат задължителни и навън, което е напълно ужасно.

    НО, никой не може да ни отнеме красивите гледки и малките моменти щастие. Тези неща ни поддържат в тази трудна година. И съм изключително щастлива, че имаме всичките тези технологии и начини за комуникация, за да се свързваме помежду си! 

     Та, бъдете здрави, дарявайте любов с думи и не забравяйте И това ще отмине!

    А от мен, заповядайте снимки на днешният залез! ^^

    И до скоро! 

 

Beartown - First impression!

Hi! It’s me again.
I would like to talk about the new HBO TV series – Beartown. I read the book by Fredrick Backman three years ago and I loved it. It’s my favorite book and I waited maybe two years for the first from five episodes of the show. I really love the way of starting the story - the moving of the Alderson’s family in Bjornstad. I also love the Kevin’s character. I have a couple of bad words in my mind, because of his actions into the book, but I can’t ignore the storyline here – different, but most deeply. I like this Kevin, but I also know what will have happened in the future. The chemistry between him and Maya it’s really clear.
Also my two favorite characters – Benji and Amat. I am expecting so much from them. I clearly understand the choose for actors. I love the all cast. The first episode was so beautiful and my lath was very high into the sky. So I am so happy of the beginning of Beartown! I can’t wait for the next episode!

Хокей, Marvel, Bella Ciao - сериали за през есента

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре и знам, че не сме се чели от доста време. Ще ви update-на някой друг път какво се случва при мен, защото днес имам да говоря доста Изгледаното от мен през последните седмици.

Снимката си я вземам директно от Руми, която учи в Китай и пише страхотно.

Бьорнстад (2020), Швеция

Да откриеш любимата си книга е прекрасно, но когато решат да я филмират става още по-хубаво. И то не кой да е,  а HBO. Премиерният епизод е днес, 18.10.2020 от 22ч по HBO 3.
А за какво се разказва: Бьорнстад е малко градче, дълбоко в шведския север. Хората, живеещи там са на ръба на оцеляването и лъчът светлина и надежда е в младежкият хокеен отбор, който е на полуфинал в Лигата. След тежкият сблъсък, обаче се случва нещо, което никой не очаква, и градът се разделя на две.

Каквосе случва по-нататък? Препоръчвам ви, горещо книгата на Фредрик Бакман!

Това на снимката е Мая, която е изключително важен и силен герой.

А сега искам да изкоментирам няколко снимки, които излязоха преди дни.

Това би трябвало да са Амат и Бобо. Амат ми стана първият любим герой от тази книга. До тук каста ми харесва страшно много.

А на втората снимка, не мога да съм на 100 процента сигурна, но много се надявам това да е Бени. Той е изключително смел, разумен и справедлив. Изключително много го харесвам като характер и нямам търпение да видя как са се справили с неговия образ!

 

The Punisher – S1, последните три епизода
Слушах от различни познати и приятели за този сериал. Честно казано до вчера нямах особена идея за какво иде реч, даже си мислех, че е хорър.

Всъщност продукцията се оказа по комиксите на Marvel и под покровителството на Netflix, какво по-хубаво! След един бърз recap навлязох в историята на войника Франк Касъл, който раздава правосъдие.

И ми хареса. Определено визията е прекрасна, екшънът е в достатъчно количество. И ще си изгледам първият сезон изцяло, защото искам да разбера цялостно историята. И после ще премина към сезон 2. ^^

За мен си заслужава да дадете шанс на поредният добър сериал на гиганта в сферата.

 

La casa de Papel – Сезон 3, Испания Netflix

Толкова много харесах предните два сезона и идеята на сериала. Героите наистина ми станаха близки, дори писах фенфикшън. И може би нe уцелих правилният момент да изгледам сезона, а може и той да е издишал. Обаче, нещо не успя да ми влезе под кожата.

Затова ще изчакам още малко преди да премина към четвърти. Палермо е интересен герой, а Найроби много си я обичам.

 

Много ми се гледа Carmen Sandiego, но не мога да си намеря първи сезон, така че някой ако има идеи, ще съм му много благодарна!

 

А вие какво гледахте в последно време?

 

 

До скоро!

Каяци // 10.10.2020

 

Те отплаваха към залеза и никога не се върнаха…

 

Звучи красиво нали?

За съжаление, нещата не се случиха точно така. ;)

 

Започнаха с търсене на къси панталони. Октомври е. Дори и в рая на магазините, т. е. Молът не успях да намеря подходящи. Но си набавим топъл суичър. А вън вече валеше. Представях си бурните вълни и как няма да ни пуснат на каяците и почти се бях отказала. Но аз и за пейнтбола си мислех, че няма да ми хареса...

В момента, когато едната сладурка ме прегърна в автобуса, бях сигурна, че ще си изкарам прекрасно. Последва среща с останалите пътешественици и се отправихме към мястото.

Обличането на неопрен е интересен процес, също и качването и от плаването с каяка. А после започна същинската част - гребането! Отне ми доста време докато схвана как точно става, като загребване с лъжица, но наобратно. :D

Когато стигнахме до скалистия плаж и погледнахме небето и морето, прииска ми се да остана там, далеч от всичко, само с хората до мен.

Връщането беше изморително, понеже повечето се бяхме изкъпали с неопрените, но това да си намериш темпото и ритъма на гребане и да знаеш, че се движиш е удовлетворяващо. 

А, когато спирахме да се изчакваме, тогава беше истинската магия. 

Морето, каякът, ние в него, залезът и облаците. 

Един от най-красивите спомени, който ще ми остане в сърцето. Свободата, удовлетворението и усмивките.

Когато достигнахме до брега, прибрахме каяците, облякохме топлите дрехи и потеглихме. Последва споделено готвене, спагети, торта и белот.

Най-щастливият човек стои най-отдясно на общата снимка!

Благодаря ви, Т. , С. и Ж. (Знаете си, кои сте), а аз нямам търпение за още приключения! ^^

До скоро!

Септември ^^

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре и съм тук, за да ви разкажа как премина моят септември. Замислих се, че остават по-малко от три месеца до идването на новата година, а тази бих я нарекла пречистваща. Въпреки всичко не мога да кажа, че 2020 не ми е донесла хубави моменти, даже напротив.

Месецът започна интензивно с изпращането на любими хора на далечни места, към нови приключения. И смятам, че теорията ми, че който иска да комуникира ще намери начин, се оказа напълно вярна.

В момента, когато си мислех, че групата ми ще се разпадне и света ще свърши – се запознах с много нови хора, с които имаме сходни интереси. Започнах семинар по емоционална интелигентност, който смятам ми е доста полезен и най-важното ми харесва доста. Имах и все още имам вълнения в личен план, ясно е, че хубавото предстои. И ще се опитам да не премислям нещата толкова много, но както ми каза любим човек, емоционалността идва от зодията.

Третата година в университета също е много интересна. Този семестър ще бъде труден, защото тепърва навлизаме в специалността, но ще бъде и подготовка за следващия. Имам бизнес английски, който ми е може би любимия предмет до тук, предстоят ми две курсови работи и да се сблъскам с цяла нова програма.

Септември отлично си знае ролята. Интензивност, която на моменти ми липсваше през лятото. Донесе ми много усмивка, няколко големи разочарования, но всичко това е в реда на нещата.

През октомври си пожелавам повече усмивки и някое друго пламъче, където и когато трябва.

Бъдете здрави, приятели!

И до скоро!