Дъно

 

Интернет е гадно място. Опитах да започна по друг начин този пост, обаче е не мога. По принцип, нормално е да показваме хубавите моменти. Повечето го правим. Когато ни е гадно, обаче не сме там. Не е окей да се заопотребява в гадните моменти. Не е морално. Не носи нищо позитивно. Наранява. Разкъсва. Не е човешко. Не е.

Новата песен на Marianoff гърми в слушалките, защото още се опитвам да се отърся от това, което видях. Дори гледах няколко епизода на Love, Death + Robots, който е кървав, по дяволите. Върви си с предупреждението 18+. А защо проклетото видео дори е още там и се разпространява???

Мамка му не е забавно.

Интернет е гнусно място. Понякога хората сме още по-гнусни.

Ползвайте ги тези социални медии за комуникация и до там. Бъдете хора. Това е.

ГЛЕДАЙТЕ ДЮН!!

 

Здравейте, днес ще си поговорим за един от най-очакваните филми за миналата година, чиято премиера беше отложена и Дюн тръгна по кината преди няколко седмици. Главните букви не са случайни -  истински шедьовър е! Ще ви дам пет причини - защо си заслужава да позвъните на другарче със сертификат и да се насочите към най-близкото кино.

1. Музикално оформление

Освен чудесно композираната музика, звучаща през почти цялото време имаше и поне 4-5 момента, когато настръхвах, заради звука от гайди или песните на пустинните хора. Надявам се, ако не успее да грабне Оскар за визуални ефекти, поне да успее да спечели такъв за звук.

2. Ефекти

Фантастичен филм, не може да мине без огромна доза ефекти и компютърна анимация. И все пак имаме невероятни кадри на летящи кораби, пустинните червеи и виденията на Пол Атреидски, които са приключение и за зрителя.

3. Актьорска игра

Добре, признавам че, ако не бях фен на фантастиката щях да отида да гледам филма заради Тимъти Шаламе, който познаваме от Назови ме с твоето име, Малки жени и още редица филми, в които блести. И тук се справя повече от блестящо с ролята на сина на дук Лудо І Атреидски, който е Избраният и трябва да поведе народа на Аркалис, защото кървавата война между Фамилиите във Вселената е напът да започне. Само че преди това трябва да премине през куп други изпитания, които ще видим в този шедьовър с продължителност над два часа и половина.

Зендая е почти като Люк Скайуокър в Силата се пробужда. Появява се в сънищата и виденията на Пол и за малко и във последната четвърт на филма. И си играе ролята прекрасно. Нямам търпение да прочета и видя Чани отново.

Оскар Айзък, който познавам като пилота Поу Дамерон, който помага на Рей… така де, тук играе адски зряла и въздействаща роля на монарх, който не пристъпва законите и е готов да се справи със зададените му задачи, но на първо място е семейството му.

Тези хора са само от актьорския състав, има и още други, чиито имена не знаех, но са се справили чудесно! Голямо браво!

4. Историята

Подправка, заради която биха се водили битки. Момче със огромна сила и отговорност, което трябва да поеме по пътя начертан му от съдбата. Космическа одисея. Заинтригувах ли ви вече?

5. Книгите

Не са една и две и аз скоро ще ги подхвана една по една. Защото вълнуват и са вълнували. И ще вълнуват, а Франк Хърбърт е създал парченца изкуство, които пораждат въпроси, близки до самите нас.

До скоро и приятно гледане!

Ще ви хареса!

Оценка: 5/5

В октомври плачем; и няма нищо грешно в това

 

Здравейте, как сте?

Замисляли ли сте се над факта, че колкото и кофти да е една ситуация, когато се появи торта, нещата малко се подобряват?

Понякога имаме нужда да си изплачем всичко. Понякога идваме разбити с усмивка на лицето пред вратата на приятел и молим да останем за малко. Пием вино, говорим и говорим. Изтрили грима си, който сме успели да запазим цяла вечер. Не сме рухнали насред пълното заведение, така или иначе хората нямат нужда и не им пука за нашите драми. Смели сме се, все пак сме дошли за да отбележим промените в същото кръгче. Даже сме хапнали храната,макар че апетита се изпари, още преди да дойде. Сосът е сбъркан, както и светът, междудругото. Обаче не разполагаме с друг. И се опитваме да сме добри. И позитивни. Второто не ни се получава. А и не сме добри лъжци и лесно можем да свалим щита, стига някой да опита. Гадостите се случват ежедневно. Но има и малки, хубави моменти, заради които живеем и продължаваме да драпаме към утрешния ден. Като гласовите съобщения, сърцата в чата и прегръдките, въпреки всичко. Също и спонтанните обаждания и за това, че ми каза – обичай се, страхотна си. За приятелите, нови и стари – просто разбиращи и тук.

ILUM! (всички, които се разпознавате в тези редове)

“Да сътвориш Франкенщайн” – Елиа Барсело // Ревю

 

Здравейте! Как сте?

Днес ще се върнем три века назад и ще ви разкажа за една страхотна книга, от любимите ми издателство ЕМАС, която ме измъкна от есенната летаргия и ми вдъхна настроение. “Да сътвориш Франкенщайн” от Елиа Барсело беше в списъка ми за книги, които искам да прочета за миналата Коледа.

Историята ни запознава с Нора, която учи медицина в Инголщат и по времето на карнавала спасява едно дете от удавяне. Всъщност е подпомогната от мистериозно момче, което изглежда не намясто в нейния свят – държи се учтиво, има ужасни, зашити рани и не помни почти нищо за себе си.

Макс също е убеден, че нещо не е наред, защото градът, в който следва медицина, е по-различен от този тук.

Ключът към загадката се оказва стар дрешник в изоставена сграда, който служи като портал през времето. Нора е любопитна и тръгва след момчето, защото предчувства че се намира в опасност и изведнъж се оказва в 18-ти век.

Следва шеметно приключение първо в Игнолщад, през Залцбург и завършващо в Щвейцария. Запознаваме се с Виктор Франкенщайн, най-добрият приятел на Максимилиан, който прави експерименти и е успял да вдъхне живот на мъртви тела. На помощ идват Зане – млада прислужница, готова на всичко, за да осигури бъдеще на нероденото си бебе, Волф – наемник и Йоханес – братовчеда на Макс, който всеячески се стреми да му отнеме графската титла.

Нора се оказва заклещена далеч от всичко познато и трябва да се бори с предразсъдъци, неправда и ежедневни проблеми, чиито решения ще бъдат изобретени векове по-късно.

Двамата с Макс имат да се справят още с творението на Виктор, което е съставено от две различни тела и има две самоличностти.

Стилът на писане на Елиа Барсело е лек, а историята е увлекателна. Хареса ми цялостно, но най-вече съм доволна от финала. Давам и 4.25/5 звезди, като крайна оценка и ви я препоръчвам, ако ви се чете интересна история, с дъх на отминалите дни и с нотка свръхестественото и страшното.

Защото в всяка история има частица истина. А в “Да сътвориш Франкенщайн” има много поуки, важащи и до ден-днешен.

До скоро!

Me-day, падение -> изправяне // small (big) talk

 

Здравейте, как сте?

Наистина ще се радвам да ми споделите. Понякога това да споделим е най-правилното нещо, защото сме социални животни и имаме нужда едни от други.

Ще ви разкажа кака премина днешния ден, защото наистина беше от тези дни, които хората наричат me-day. Обикновено, когато казвам че имам такъв ден съм го изгубила в гледане на клипчета, но не днес беше по-различно.

Ще започна от факта, че в петък в ранните часове, когато повечето хора спят, бях в емоционална криза. Чувствах се толкова смачкана, толкова недостатъчна. И направих най-рационалното нещо, обадих се на приятел. Който искам да ви кажа, че беше в още по-дълбока дупка от мен. Взаимно си помогнахме, до някакво ниво и изкарах деня на час и половина сън сутринта и после още два часа следобед. Отидох на лекция, защото може би това ми е последната присъствена… кой знае?, после до мола с колежката и вечерта беше за семейството и завърши с топли напитки – да се чете горещ шоколад и чай с приятел, който ме мотивира адски много! (Обичам те, чика!) Наваксах си с епизодите на Игри на Волята и може би съм единствения човек, който се кефи на победата на Мани. Както и да е.

(Безвремие в Неапол)

Събота. Събуждам се след над десет часа сън. Без аларма. Къпя се и после чета книга за пътуване във времето и Франкещайн. После гледам някое друго видео и си талкаме семейно. Чистя ябълки, правя щрудел, който е ужасно вкусен и на фона на Chosen by Maneskin & Wonder by Shawn Mendes. На моменти хвърлям телефона. Който иска ще намери начин да се свържем. Почистване, вечеря и смях с брат ми. Избирам анимация и гледаме заедно, нещо което не сме правили от доста време. След това пиша думи по испански. Следва още музика – Майли Сайръс гърми в ушите ми и сядам да пиша ред вас.

Защото приятели, давайте си ги тези почивки. Правете нещата, които обичате и сте добри в тях – пример, аз обожавам да готвя и това ме разсейва. Повярвайте ми няма ситуация в която някой кекс да е излишен.

Бъдещето е утре, а вчера е минало. Имаме само сегашния момент, какво ще става после зависи от нас, Съдбата и Вселената. Една трета, приятели. Всичко ще си дойде. Когато е писано.

Не позволявайте на някой да ви мачка емоционално. Това не е приятелство. Нито е любов. И, ако игнорът не е решение (както и при мен) – просто кажете ‘Fuck you!’ и бъдете там, където ви обичат и ценят.

Това е.

До скоро!

Обичам ви и благодаря на тези които стигнаха до края на поста.

Не спирайте да блестите!

“Една нощ през самотния Октомври” // Fan story

 

Понякога Джил сънува кошмари.

Въпреки изминалите почти осем години има нощи, когато се събужда обляна в пот и със стичащи се по лицето сълзи. В началото просто прегръщаше Грималкин и четеше книга до идването на изгрева. После просто се сгушваше в мъжа до себе си, който и шепнеше красиви слова и целуваше врата и, докато заспи.

В нощта на 29-ти октомври вещицата се събужда и се надига на лакът. Среща погледа на котката и понечва да отмести тежката завивка и да стане. Но бързите пръсти на Джак улавят китката и това я принуждава да срещне очите му.

- Кошмари? – пита я, макар че отлично знае отговора. Понякога Джил пищи насън и той стои до леглото с часове, докато се отърси от транса на съня.

- Съжалявам че те събудих – отвръща той и е искрена. На Джак му трябва секунда, за да прилепи тялото и до неговото.

- Никога не се извинявай за това, Джил – казва и сериозно. След, което я целува и я изтръгва от спомените.

Годишнината е след две нощи. Осем години след Играта, която щеше да промени познатия им свят. Когато един плъх на име Бубо, размени жезлите им и помогна ритуала да бъде приключен. И порталът затворен. Разбира се Грималкин и Смрък, вярното куче на Джак също имаха огромна роля.

Но в този момент вещицата не може да се концентрира върху нищо друго освен устните на мъжа до нея, които отиват все по надолу.

▓

През следващата нощ Джил изобщо не може да заспи. До късно подрежда шишенцата с отварите, след това и шкафа с билките в кухнята. Джак я дръпва към леглото, а тя му обещава, че ще легне скоро. Само че цялото и тяло трепери и тя не може да си намери място. Грималкин се отърква в краката и и тя най-после сяда на студения под и започва да я милва. От очите и капят едри сълзи и вещицата плаче без глас.

Котката поглежда към кучето и Смрък тихичко отива да събуди Джак. Той безшумно пристъпва и също се настанява на земята и погалва Грималкин. Пръстите му срещат тези на Джил и ги стисва лекичко.

- Всичко е наред. Мина. Вече мина – котката деликатно отстъпва към кучето, а вещицата се отпуска глава на гърдите на Джак.

- Ако не беше размяната, щяхме ние… - той милва гърба и и чертае линии.

- Но не се случи – гласът му е нежен, но и твърд. И двамата знаят, какво щеше да се случи, Завръщането на Старите богове. Но Съдбата беше благосклонна. Изкараха невероятен късмет, да имат тези прекрасни приятели, които да са готови да отидат отвъд, верни до гроб.

След време Джак пренася Джил в леглото и я завива. След, което почесва Смрък зад ушите.

- Благодаря ти, приятелю – казва и кучето му отговаря със същото.

▓

ART CREDIT 

В нощта на Вси Свети Джил е решена да не позволи на кошмарите и спомените да погълнат съзнанието и. Сготвила е превъзходна вечеря, която вече изстива и чака Джак да се прибере.

-  Ухае невероятно! – казва и той, с влизането в апартамента им. Живеят в Дъблин от пет години и двамата са единодушни, че градът е добро място.

Достатъчно далече от Лондон. И достатъчно близо.

Двамата хапват и Джил наблюдава мъжът срещу себе си. В онази нощ, преди осем години двамата си тръгнаха заедно, но се разделиха призори. През следващите три години Джил скитосваше из цяла Британия, докато един облачен ден пристигна в Дъблин. Създаде магазина си, в който продаваше лекове. И в един понеделник камбанката на вратата иззвъня и едно черно куче и собственикът му със спокойни крачки се върнаха в живота и.

- Ще ми трябва метлата ти – споделя Джак и тя се ококорва.

- Метлата ми? – пита и той и дискретно се прокашля.

- Ще отидем на малко пътешествие – казва той и започва да раздига масата.

- Къде? – вещицата също става от креслото си и награбва няколко чинии.

- Изненада. Приятна – добавя и се обръща към Смрък. – ще наглеждате къщата нали?

Кучето кимва, последвано от Грималкин. Джил не е свикнала да се разделя с котката си, но Джак излъчва сигурност и тя се съгласява. Какво път толкова може да се случи в нощта на 31-ви октомври?

Това не е най-добрата идея, мисли си вещицата, докато се носят някъде над ирландските поля. Тя е прегърнала Джак през кръста и усеща вятъра, който духа срещу тях.

- Спускаме се – надвиква го той и метлата се накланя и двамата политат надолу.

Спират в короната на едно буково дърво. Различих долина, а някъде далеч блещукаха светлинки.

- Леприкони – тя се разсмя и метлата се разтресе.

- Гледай – той и посочва русолявото момченце, което излиза на поляното. В ръцете си държи стръкчета трева и изглежда много доволно от себе си.

- Рели – двамата чуват глас и след малко на поляната излиза жена със сламена шапка и дълга бяла рокля. – Време е да се прибираме. Скоро ще излязат вещиците – тя хваща детето за ръката и го повежда към склона.

Джил изтръпва и тупва от метлата, която се е снижила на меката трева. Тя почти излиза на лунната светлина на поляната. Но нещо вътре в сърцето и я спира да се затича след девойката, която сега е красива, млада жена и сина и. 

- Открих ги преди няколко седмици – пояснава Джак. – Знам, че е трудно. И реших, че ще добре да… - той прочиства гърло и накланя глава към нея. - … да я видиш.

Джил хваща дръжката на метлата без да отговаря. Тя я управлява навръщане. Грималкин и Смрък очакват своите господари и котката я поглежда продължително.

- Благодаря, Джак – вещицата му се усмихва широко. Защото това да види Линет, която беше на път да се превърне в жертвоприношие, да има свой живот и бъдеще е най-хубавото нещо след цялата история.

▓

КРАЙ

 

 

Здравейте! Как сте?

Героите са взети от “Една нощ през самотния октомври” от Роджър Зелазни, която обожавам и си я препрочитам всяка година.

Тук съм писала за книгата и можете да прочетете повече!

Препоръчвам ви я!

До скоро, приятели!

Есенна депресия // small talk

Ами какво да ви кажа. Тоя шоколад го нося от слънчева Италия, за да го дам на любими приятели, и брат ми да го изяде без да ме пита. Адски тъпо. Пиша го тук, понеже знам че четеш С. И много те обичам! ❤️

Имам проблем с тоя сезон. И с часовете, които прекарвам в това да зяпам глупости на телефона. Да, есента не е като от картинките, и все пак можем да пием горещи шоколади до втръсване, преди да затвори всичко, щото слухове... Или да учим по десет рандом думи от речника. По испански. Да си пускаме Нетфликс, по веднъж на седмица, вместо в месеца, да готвим сладки, есенни сладкиши или бисквитки като тикви, защото наближава Хелоуин. И да се мотивираме реално, да излизаме и пишем. Щото есенната депресия е кофти хапче, с послевкус, на зима, която тук сме нямали от години. Но кой знае, можe и да има сняг на Коледа, защото сме мечтатели и има някакви си 75 дена до тогава. Изживейте ги!

(снимка - архив Първи/последен учебен ден в уни) 

ИТАЛИЯ – ИСПАНИЯ vol 2

 

Здравейте! Как сте?

Италия и Испания играха отново преди два дни и аз пропуснах този мач. Но вчера го изгледах, макар и на запис, защото страстта си е страст. А футболът е една от първите ми.

Повторение на финала на Европейското, където си поревах доста, особено, когато се стигна до дузпите. Но позитивното е, че когато играят два отбора, които харесваш – поне единият продължава.

Та мачът отново е полуфинал, но този път на Лигата на Нациите и само че този път се играе в любимата ми Италия. Която излиза с почти стопроцентовия си титулярен състав, докато Луис Енрике е извикал млади играчи, които тепърва ще се доказват. Отборите играят подобно и, когато се отвори пространство някъде по терена става опасно. До края на полувремето Испания води с два гола на Феран Торес, който май ще заобичам…, а азурите са с играч по малко след като Бонучи е изгонен след два жълти картона. А на Сан Сиро се вдига пара, защото Европейският шампион играе добре, но трябва да спечели. Минутата е осемдесет и трета и Киеза асистира на Пелегрини, който изправя публиката на крака. В последните минути има екшън и все пак Испания спира победната серия на Италия и отива на финал (срещу Франция)!

Красив мач, звезди по терена и на пейката, наситена игра с много пасове и три попадения.

Наслада за душата!

Финалът е в неделя от 21:45 и ще вика за La furia roja!

Adios!

Неапол – в който се влюбваш!

 

Когато чуете Италия, кои градове ви хрумват първо? Рим, Венеция, Флоренция, Верона...

Неапол няма да е в топ 5, може би. И въпреки това ще го обикнете на първа среща. Той е лошото момче на Ботуша, чували сме за италианската мафията, и някакси го свързваме с неприятности. Е, Неапол е жив. Натоварен, коли, пешеходци и мотори се движат, където и както им попадне. Има шумни пазари, много хора, всеки тръгнал нанякъде. Месните гледат от нивото, на което са, не се извиняват, но действат със страст, която вкарват във всяко свое движение или дума. Говорят, а сякаш пеят.

Неапол е стар, античен, древен. Красиви архитектурни сгради, църкви, които придават чар и павета, навсякъде. Неапол е стилен, цветен, жаден за теб и ти за него. Има и пак ще има какво да видиш. Дворци, тунели, катедрали, вулкан, разрушен град, музеи...

Неапол се усеща, с всяка крачка, нагоре по тесните улички, през палитрата от аромати, покрай всички магазинчета, до лятото и жегата, в палмите, в морето, в движението и интензивността на всичко.

Неапол е още история, култура и изкуство.

Неапол е любов. Amore - истинска и силна.

Неапол те хваща за ръката, намира пътя до сърцето и остава там.

Per sempre!