“Да се срещнем във Венеция” – Барбара Ханей // Ревю

Здравейте! Как сте?

Аз съм вече в сесия, но в последният ден на май искам да ви разкажа за една прекрасна книга, която си взех спонтанно н началото на този месец.

“Да се срещнем във Венеция” от Барбара Ханей на пръв поглед изглежда като онези романтични романи, за красиви места и истории с предсказуем край, но всъщност тук виждаме доста добре изградени герои и приятно повествование, в което е вкарана и щипка мистерия.

Австралийката Дейзи, решава да организира семейно пътуване във Венеция, града, където е израснал починалия и преди година съпруг – Лео. Идеята и е прекрасна, да събере вече порасналите си деца – Марк и неговата съпруга Бронти, Анна, която работи като успешна актриса в Лондон и Ели, която си е взела година почивка от университета.

Ще започна с Марк. Той работи здраво и буквално няма време за Бронти, с която тъкмо са се разделили, когато майка му се обажда да ги покани на пътуването. Харесвам, това че той отлично разбира колко е важно то за Дейзи и успява да убеди Бронти да дойде с него и да се преструват на щастливо семейство.

Анна ми е адски симпатична, от малка под светлината на прожекторите и води мечтания живот в Лондон. Но истината е малко по-различна, защото ролите не идват и тя почти е загубила надежда, че ще успее в тази професия.

Ели, от своя страна си е взела година почивка преди да влезе в университет и много я харесвам, защото не е решила какво иска да прави с живота си. Което мисля, че е абсолютно нормално в този свят, пренаситен с информация.

Всички се наслаждават на красивия град, вкусната храна и времето заедно. Разбира се, развихрят се няколко бури и истините излизат наяве, заедно и с една история от миналото на Лео, която заплашва да разбърка още повече отношенията на семейство Бенето.

Харесвам действието, което е наситено, така че ти задържа вниманието. Харесвам и второстепенните герои като Ренцо, бивш колега на Анна, който открива призванието си в града на Каналите или пък Зак, най-добрият приятел на Ели, който е прекрасен.

 

“…тогава си спомни, че всяко пътуване предполага откриване на други гледни точки, трупане на знания, поглед към нещата от различен ъгъл.”

 

Препоръчвам ви "Да се срещнем във Венеция" (изд. Хермес), ако ви се чете интересна история на фона на прекрасната Италия! На мен ми допадна и я оценявам с 4/5 звезди.

До скоро!

Хайде на палатки!

 

Здравейте, приятели! Днес ще ви разкажа за удоволствието от това да отидеш на палатка!

Аз бях ходила точно веднъж, преди две години. Беше на рожден ден, за първи път видях истинско звездно небе и наистина беше хубаво. Но този път е малко по-различно.

Първо –  еуфорията от идеята. После следва организацията. Добре е да има някой, който да води нещата. Аз съм човек, който обича да организира, но в този случай бях и този с най-малък опит. Та, много благодаря на Е. и Е., които се наеха с тази нелека задача.

След изясняване на бройката хора идва и тактичната напомнямка на времето, което се опитва да го играе лятно, ама понякога не му се получава. И след дъжда, който се беше излял предния ден, все пак успяхме без да умрем от студ. Даже напротив.

Втора част – пазар. Ами добре е да си имате списък, дори и само в главата, за да не се озовете в частта на магазина, където е пълно с вредна храна. XD  Нашият проблем се оказаха вилиците за еднократна употреба и ни се наложи да минем през три магазина, докато намерим.

Настаняване. Ами да ви кажа аз палатка не бях разпъвала.Оказа се лесна работа, нали, стига да има двама човека, които да ми обяснят как става работата. Оттам нататък се справях. По-горните места близо до паркинга, бяха заети от други къмпинкуващи, та ние се настанихме на полянка на един баир разстояние от плажа и все пак в гората, но с прекрасна панорама към морето. И логично – направихме (първата) баня и определено си заслужаваte! После, дойде частта с паленето на огъня, подготвянето на скарата и храната за вечерята. Всеки се включи с нещо и сготвихме супер вкусна храна – готвеното на огън си е друго!

Вечерта продължи с не любимата ми игра на истина и предизвикателство, донякъде забавна.

В един момент емоциите при мен си казаха думата и съм благодарна, че имам приятели, които ме познават и ме усещат в тези моменти.

Моята вечер завърши в спалния чувал, в палатката, под разговорите на останалите, някои от които останаха до сутринта.

Утрото, започна с море, воден пистолет и настолни игри. Прекрасно!

Наложи се да се прибера от това малко бягство по-рано, отколкото ми се искаше, но си изкарах чудесно и благодаря на компанията!

До скоро и един съвет от мен – отидете на палатка! ;)

Цитати – "Невидимият живот на Ади Лару" // Виктория Шуаб

Здравейте! Днес ви споделям любимите ми цитати, които Виктория Шуаб създава, разказвайки историята на Ади.

 

- Понякога приятелите създават бъркотия.

- Да – съгласява се тя, макар да няма представа.

- Съжалявам – той кимва към сградата. – Не знам какво го прихвана.

Ади знае.

Живееш ли достатъчно дълго, хората се разтварят като книга. Роби е любовен роман. Разказ за любовни сърца. Толкова очевидно е болен от любов.

 

Слушала е камбани, органи, литургии. Така и не е успяла да разбере притегателната им сила. Как един таван те приближава до небесата? Щом Бог е вездесъщ, защо да го затваряме между стени?

 

Идеите са по-непокорни от спомените.

Спомените са застинали неща, мислите са по-свободни. Те се изтръгват от корен, разпространяват се и се вплитат, откъсват се от първоизточника. Находчиви са и упорити, и вероятно отзивчиви.

 

        Или просто щастието е плашещо.

 

Понякога будува нощем и мечтае да умре.

На сутринта обаче вижда изгрев сред оранжеви и розови облаци или чува нежна цигулка и си спомня колко красота има на света.

И не иска да я пропусне. Не иска да пропусне нищо.

 

- Другата година ще си официално пълнолетен – Беа потупва Хенри по рамото.

- Убеден съм, че станах пълнолетен на осемнадесет.

- Глупости! На осемнадесет си достатъчно голям да гласуваш, на двайсет и една – да пиеш, а на трийсет – да вземаш решения.

 

Ади поклаща глава.

- Ти виждаш само недостатъци и недъзи, слабости, които да използваш. Но хората са бъркотия, Люк. Това е възхитително! Живеят, обичат, грешат и чувстват.  

Книжна магия и боровинкови залези!

 

Здравейте! Честит празник и ден на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност!

Преди във Варна имахме манифистация, всяко училище минаваше по централните улици, но откакто има пандемия, за втора поредна година това липсва. Но със семейството ми имаме традиция да се разходим на празника и да си вземем по книжка. На снимката можете да видите моите – вляво, тези от намалението на издателство Сиела, което ще го има и утре и вдясно, моята избраница, за която четох интересни отзиви и нямам търпение да я прочета!

Иначе, искам да ви поговоря малко и за “Коледа под боровинковия залез”, която си взех от библиотеката, на която съм редовен посетител. Любимо място! ♥

Тази книга исках да си я взема по Коледа, но беше изчерпана. Прочетох я и бих и дала 3 от 5 звезди. Историята беше точно коледна, сладурска, наситена с миловидни описания и от онези любовни истории, в които героите са преопределени един за друг.

“– Сериозно. Не бива да живееш в разкаяние. Довери ми се скъпа, достатъчно стара и помъдряла съм, за да знам колко е зле постоянно да се вглеждаш назад с мисълта какво е трябвало да направиш. Сгрешила си, но сега можеш да поправиш грешката. Не допускай след години да се питаш защо не си се възползвала от шанса да си щастлива. ”

Имаше известна доза драма, не прекалена. Но все пак, ми беше ясно как ще се развие историята.  Може би именно тази доза предвидимост ми хареса, защото имаше красиви моменти и ми докара усмивка и настроение. Може би щеше да ми въздейсава още повече, ако я бях прочела в зимния сезон.

Иначе, корицата е абсолютно бижу! Фиделия Косева е магьосница!

“ Животът е кратък и ценен, а светът е красиво място, пълно с удивителни неща. ”

Та, приятели – четете, пишете и бъдете щастливи!

До скоро!

je donne

Ади Лару има седем лунички на лицето си. 
Криви огледала или емоции? 

Харесвам настроенията, показват ни колко сме човеци.

Ница.
Колко ми е любима Франция! 
Fancy outfit и очна линия. Опитваме новости.

Ново нещо. 
Завършващ семестър. 
Остана още малко.
После сесия.

Обичам цветя. 
Пазя си онези от сватбата.
А също и една изсъхнала роза.

Пътува ми се, надалеч. 
А всъщност искам да съм рамо до рамо с теб.

Дърво и цветове. 
Усмивка и умора. 

Ръка за ръка.

Изкуството е живо. 
Писане=Живот.

Началото е сложено.

Всъщност, не е толкова страшно.

Маргаритки и Тримагическият турнир // OC & Cedric Diggory Fanfiction by Me

 ۩

- Ами, ако все пак те изберат? – пита Брита Джоунс и аз я стрелвам с поглед.

- Тогава ще представя Дома и Хогуортс, достойно – отвръща и Седрик, но гледа мен. Може би единственият човек от Хъфълпаф, който не одобрява участието му в Тримагическия турнир. – Вал, тръгваме ли?

- Да – отвръщам и се изправям от стола, а Седрик държи мантията за раменете ми, като ми помага да я облека. Винаги кавалер, галантен и чаровен, търсачът на нашия отбор по куидич е мой най-добър приятел още от първата ни година в училището за Магия и Вълшебства.

۩

- Е, готово – казва Седрик и ми се усмихва, след като след като обръщаме гръб на Огнения бокал. – Имам добро предчувствие за това.

- А, аз не – отвръщам.

۩

- Седрик Дигъри – думите на професор Дъмбълдор, се разнасят из цялата зала, но светкавично биват заглушени от щастливите писъци на нашия Дом. Броя наум и се подготвям да се усмихна на Седрик, когато той ме поглежда, преди да се отправи при другите участници.

Може би чувството в корема ми е породено от нещо друго. Няма нищо страшно.

Почти съм успяла да се самоубедя, когато Огненият Бокал отново избълва в пламъци. Това не би трябвало да се случва.

- Хари Потър – произнася директорът и залата потъва в оглушителна тишина. Миг преди бурята да се разрази.           

 

Вал

۩

- Дракони – прошепва ми Седрик в часа по Отвари. Изтървам маргаритката, чиито листа се готвя да откъсна за отварата, която включва огромен брой, различни по вид съставки.

Момчето до мен се навежда и я вдига.

- Всичко ще бъде наред – ми казва, подавайки ми я. – Обаче, нека това си остане между нас, става ли?

- Разбира се – отвръщам. Изградили сме здраво приятелство, защото и двамата споделяме, когато нещо ни тежи и си пазим гърбовете, взаимно.

 

۩

Когато Седрик ме кани на разходка след часовете, очаквам да ме покани на Коледния бал. Първото изпитание е минало успешно. Падна му се шведски, късокосмест, син дракон. Истински красавец. Но все пак, добре че бяхме учили за него. Не завиждах на Хари Потър и неговия унгарски шипоносец.

- Вал, ти си най-близкият ми човек тук – започва той и аз се изкушавам да го подкача.

- При положение, огромния ти фенклуб, особено от страна на Слидерин, се чувствам поласкана… -  звънкия му смях се разнася и вятърът го отнася, заедно с последните слънчеви лъчи.

- И точно, заради това не мога да те поканя на бала – казва ми той и аз се разсмивам, защото си мисля, че това е някаква шега. Но той изглежда абсолютно сериозен и аз скръствам ръце пред гърдите си.

- Какво искаш да кажеш с това, Избранико на Бокала? – знам, че това обръщение го дразни, макар че да не го показва, ако някой по коридорите го спомене. Учениците си имат друга мишена и все пак всички искат някой от нашите участници да спечели.

- Искам да кажа – той се протяга и хваща ръцете ми. – Че следващите изпитания вероятно ще бъдат още по-опасни. Затова искам да отида на бала с друг човек – поглеждам го в очите. – Такъв, който не ми е толкова скъп.

 

Джон

۩

Разминавам се с Рон Уизли, на влизане в Голямата зала. Отидох да се освежа и да хвърля поглед към Общата стая, просто за всеки случай. Хърмаяни Гренджър е дама на Виктор Крум, което явно не се нрави на червенокоското, част от Златното Трио.

Бени Хофи, който е моят кавалер тази вечер ми махва е една ръка, а в другата държи чашата ми, която му поверих да пази. Отивам при него, а там са още Брита и Джон, който е рейвънклоуец, но определено е сладур с очилата си с дебели черни рамки и гъстата му, чуплива коса.

- Да танцуваме? – пита ме Бени и наистина ми се иска да се забавлявам, поне заради него, защото той наистина полага усилия и е толкова мил с мен.

- Изпуснах началото вече – казвам му и го докосвам по рамото. – Но ти, ако искаш, нямам против.

- Сигурна ли си, Вал?

- Просто тази песен, никак не ми е любима – отговарям и той ми се усмихва още веднъж преди да отиде и да покани, някое друго момиче.

- Той е толкова свестен! – Брита се опитва да надвика музиката. А Джон нежно я дръпва към себе си.

Отлично знам това, но наистина не ми се танцува повече. Всъщност, танцува ми се, но човекът, с когото искам…

- Някой, като че ли не оценява партито – чувам шепот в ухото си и подскачам. Седрик ме хваща за ръката преди да съм изгубила баланс и да излея чашата върху роклята си, която е бяла без ръкав и преминава в млечнозелено надолу. – Красива си.

Нещо някъде в мен трепва. Не прекрасна, каквато ме нарече Бени, а красива.

- Благодаря ти, и ти не изглеждаш зле! – той ми се усмихва и прави крачка назад, за да може симпатично, нисичко момиче с права рокля и вързана на кок коса и азиатски черти да се изравни с него.

- Чо Чан – подава ми ръка, в ръкавица тя.

- Валис Клеър – здрависвам се с нея.

 

Бени

۩

Второто изпитание е ужасно и в нощта преди него, сънувам кошмари. Поемам си дълбоко дъх, когато Седрик изплува на повърхността на

езерото, заедно с Чо Чан.

- Вал, добре ли си? – пита ме, Бени, който може би е единствения човек сред публиката, който още не е станал да аплодира на крака.

- Да, всичко е наред – той преплита пръсти с моите и ги целува лекичко.

- Справи се! Винаги се справя. Това е нашия Седрик – казва ми и двамата се изправяме, но той не пуска ръката ми, докато не слизаме от трибуната и не стъпим на твърда земя.

 

Брита

۩

Два дни преди Третото изпитание, съм се барикадирала в тоалетната на втория етаж и Брита вика Седрик.

- Стои тук, от час. Не мога да я изкарам!

- Аз ще се справя, с това, Благодаря ти Брита – чувам гласа на най-добрия ми приятел, който през последните месеци сякаш губя малко по-малко. – Благодаря ти, че ме извика.

Когато стъпките и почти не се чуват, Седрик сяда на пода, опирайки гръб на вратата. Знам го, защото и аз стоя в същата поза и плача без глас.

- Вал, моля те, излез – гласът му е нисък и дрезгав. – Имам нужда от теб!

۩

Фльор и Виктор вече са извън Лабиринта. Не мога да спра да треперя.

Брита стои от едната ми страна, а Бени от другата. Тя не спира да бърбори, а той мълчи.

- Поне някой от нас ще спечели, това е хубаво, нали? – пита ни, никой не и отговаря, единствено Джон и кимва.

Минало е прекалено много време. Напрежението преминава като електричество из цялата публика.

Очите ми шарят по поляната, където стоят магьосниците с извадени пръчки, готови да се притекат на помощ. В небето блясва ярка светкавица и настава суматоха, защото в единия ъгъл се вижда Тримагическата купа и в следващия момент всички се изправят на крака. Поляната се покрива с учители и се чуват възмутени крясъци.

Поглеждам към ложата в която се намират родителите на Седрик. Виждам как майка му се свлича и до ушите ми достигат думи които променят всичко.

Бени ме прегръща и всичко потъва в тъмнина.

 

۩

Усещам есента във всяко дърво. Замъкът е величествен, но тази година краката ми не са готови да се затичат към каляските. Мога да остана тук, защото не знам как ще прекрача прага на Общата стая.

- Вал! – спокоен глас ме изкарва от дълбините на съзнанието ми.

Поемам подадената ръка и оставям тази усмивка да спаси положението, както го прави през последните месеци. Винаги неотлъчно до мен.

Бенджамин Хофи ме повежда напред към последното ми приключение в Хогуортс!

 

Край!

Надявам се, дави харесва!

Тук можете да прочетете историята ми, в която главен герой е Драко Малфой.

А, ако сте фенове на SKAM, вижте тук. 

Credit for the Arts!!! 

Целувам те за "лека нощ" - #Elu one shot by Me

Елиот се прибира час след полунощ. Светва лампата в антрето и изхлузва маратонките си внимателно, стараейки се да не вдига шум. Лампата в кухнята свети, но вратата на спалнята е затворена. Той пристъпва в хола и оставя раницата си на пода. На лицето му грейва усмива, когато вижда двете чинии, една върху друга на масата. Повдига горната и усеща аромата на прясната паста, която се е запазила топла. В мивката има купчина чинии и тиган и Елиот с радост ще ги измие, но преди това има нужда да види Лукас. Отваря внимателно вратата на спалнята и стъпва на пръсти по пода. Най-любимият му човек спи по гръб, прегърнал одеяото с ръце, а главата му е обърната надясно към вратата. Елиот се приближава и нежно го целува по разрушената коса. Лукас се размърдва и отваря очи.

- Здравей - прошепва. 

- Здравей - отвръща му Елиот и се навежда, като допира нос до неговия. Нарича се ескимоска целувка и двамата я обожават.

Лукас се засмива и Елиот иска този момент никога да не приключва. 

Момчето в леглото го придърпва и целува.

- Ела - казва. 

И Елиот го прави. 

... 

Някъде по обяд, двамата се събуждат прегърнати, след което хапват пастата, която продължава да ухае прекрасно и измиват чиниите, след което излизат да се разходят из града. 

В Париж е късна пролет. 

Mid-May thoughts

Честно в живота има цяла дъга от цветове и всеки един от тях изпъква наравно с другите. Две гласови могат да счупят сърцето ми, само че съм толкова упорита. Приятелите се доказват и ги ценя точно за това. Например изслушват за всяка малка буря, през която преминава и ми пращат слънце. Вярват в мен и ми се усмихват изкрено. Широко.

А обичта си е обич. Какво да се прави.

Обичам. Любим глагол. След - чувствам. Обичам.

Деца, вино, природа, Пърсивал, хубавите истории, които те пренасят в ума на героите и ставаш част от тях.

И все пак понякога боли... :) 

 

“Невидимият живот на Ади Лару” – чисто изкуство! // Ревю без спойлери

 

Ади си пожелава свобода и време. И всички я забравят.

 

Когато откриеш автор, който те докосва, разплаква и омагьосва с няколко изречения, знаеш че е любов за цял живот. Още, когато прочетох “Четирите цвята на магията” се влюбих в света и в писането на Виктория Шуаб.

“Невидимият живот на Ади Лару” е изкуство във всяко едно отношение! Много различна от другите книги на авторката, защото има огромна доза реализъм в цялата история.

Казвали ли са ви някога:  “Внимавай какво си пожелаваш!” - със сигурност сте чували този израз поне веднъж. Ади сключва сделка с древен бог, самият Мрак, защото иска толкова много от живота. Иска да го живее по нейния начин, да рисува, да сбъдва мечтите си. И три века по-късно тя живее, но не оставя само мъглив спомен, привидение в съзнанията на хората, с които се среща, независимо дали ги среща веднъж или много пъти. Тежка цена за бъдеще обвито в самота.

И все пак има толкова светлина сред хората, особено сред тези на изкуството, които озаряват света със своите творби.

Ади губи своята самоличност, своето име, но запазва пламъка на любопитството и упоритостта, която я движи през следващите триста години. Тя танцува болезнен танц със своя дявол, който я посещава на годишнината от проклятието.

Докато един ден, в един град, в една книжарница среща човек, който не я забравя.

 

Приключението на Ади Лару, проследяваме от самото начало да самия край, през всички промени, човешки открития, прогрес и промени. Едно, обаче си оставя същото - хората. Наивни, смели, вярващи, надяващи, обичащи. Търсещи.

И понякога вземаме необмислени решения. Които променят всичко.

“Невидимият живот на Ади Лару” е толкова прекрасна и се надявам да съм успяла да ви убедя да я прочетете. Защото тук ще приключа с това ревю, за да не се изпусна и да ви издам нещо от тази толкова човешка история!

Препоръчвам ви я с цялото си сърце!!!

 

Сватбата на ~ Ани и Шетиль ~ !!!

 

Здравейте! Как сте?

Аз се чувствам прекрасно, защото вчера беше незабравим ден!

Историята започва от едно вечерно събиране на бар, когато се запознах с две невероятни дами – бъдещата булка и нейната кума.

Няколко кафета и месеца по-късно и наистина неочаквана покана за сватбата, която пристигна по пощата – най-готиното нещо, да си отвориш плика и да я видиш! Невероятно красива!

Като човек който премисля нещата доста се чудех как ще си изкарам при положение че познавам шепа хора. Отговорът на този въпрос е че си изкарах невероятно и съм благодарна на приятелите, с които делях маса и дансинг!

Като съм почнала с благодарностите – Ани, нямаш си на идея колко щастлива ме направи! Благодаря ти, прекрасна за това приключение!

А сега ще ви разкажа за този ден чрез моите писания:

Всичко започна в Ритуалната зала, където когато отидох имаше две сватби, никоя от която не беше моята! Но после видях нашите булка, младоженец, кум и кума и всичко се нареди. Намерих и моите хора, започнаха снимките и преминахме към ритуала. Като човек, който от дете не беше ходил на сватба беше истинско удоволствие да наблюдавам всяка част. Младоженците си казаха ‘горчиво’ и поехме към църквата, където имаше втора порция снимки и още запознанства. Тази част беше най-дълга, но всичко мина по вода, буквално валя малко. Част от сватбата отидохме да хапнем, докато любимото ни дуо, заедно с кумовете и шаферките бяха на фотосесия.

И после право към ресторанта, където ни очакваха welcome drinks и кетъринг.  Още след първите тостове, щастието се изсипа под формата на цяла дъга! Мисля си, че дори и да си я бяха поръчали, нямаше да стане по-добре! ^^

Искам да кажа, колко много обожавам цялостната организация, която Ани и Шетиль направиха. От музиката, подходяща във всеки един момент, през менюто – страшно вкусно, а тортата – леле, тортата – истинско изкушение, сякаш балонени блатове, но супер вкусни до моментните снимки и включването на нас, гостите в игрите!

А и това да видиш как чужденци играят български хора, толкова миличко ми стана! Прекрасни бяха младоженеца и кума! Та, танци, вино, разговори на терасата. И стигаме до частта с хвърлянето на букета! Едно от нещата, които най-много ме докоснаха, беше това че булката си раздели букета на части и даде стръкче на всички нас, момичетата отпред. Толкова мил жест!

И също така, (това се случи, докато чакахме да започне ритуала в църквата, но се сещам да го спомена сега), тя ни каза, че най-прекрасното чувство е това да се омъжиш и ни го пожела на всички!

8-ми май 2021 година. Една отлагана и дълго чакана сватба се състоя и ми остави сладки спомени за цял живот!

Още веднъж, благодаря на всички! ♥

 

 

P.S. I promise will write post in English soon!