The Zombie Apocalypse Book Tag

Здравейте! Не съм изчезнала, все още!

Бях на почивка, но вече съм си у дома, готова за книжни приключения, защото от утре - 28 Юли до 6 Август ще има Алея на Книгата във Варна! Ура! 

Днес съм тук със един таг, който видях от Ева:

http://stormy-garden.blogspot.bg/2015/07/the-zombie-apocalypse-book-tag.html

и Гери: 

https://faithisnodoubt.blogspot.bg/2017/07/zombie-apocalypse-book-tag.html?m=1

Та правилата  са следните: 

Избирате си пет книги, всяка една от които отговаря на два последователни въпроса. Отваряте на произволна страница и първият герой, чието име прочетете, е отговорът на съответния въпрос. Това е, просто и ясно.

Първа книга: "Girl Online на турне с рокбожественярското момче"

1.Кой ще е първият човек, който ще умре? – Ноа.

Леле! Като се има в предвид, че и Пени е в отбора ми! Лошо.

2. Кой ще е героят, който ще спънеш, за да избягаш от зомбитата? - Пени.

Съжалявам! Адски много я харесвам, като героиня! Страшно много си приличаме и наистина ще ми е жал да я погубя…

Втора книга: “Къде си Аляска”

3. Кой е първият човек в отбора ти, който ще се превърне в зомби? – Майлс.

Без коментар.

4. Кой е героят, който спъва теб, за да избяга от зомбитата? – Полковника.

Мда, не го харесвах от самото начало, но пък в последствие си измених мнението, макар и не напълно.

Трета книга: "Погребани в небесата" – Препоръчвам!

5. Кой е идиота на отбора? –  Черинг.

Абсолютно не съм съгласна! Черинг е толкова смел и умен, човек на който се възхищавам!

6. Кой е мозъкът на отбора? – Ролф.

Ами незнам тук. Ролф ми е симпатичен, защото е норвежец. И ми стана наистина тъжно, когато загина… - повече за него: https://en.wikipedia.org/wiki/Rolf_Bae

Май Аз ще съм мозъкът на отбора.

Четвърта книга: "Аз съм пратеникът" – страхотна книга е!

7. Кой е лечителя на отбора? – Одри.

Съгласна съм. Одри е мила, вярвам ч ще се справи с тази задача.

8. Кой е експерта по оръжия? – Марв.

Леле мале! :D

Пета книга: "Бьорнстад" – любимата ми книга! Препоръчвам ви всичко на Фредрик Бакман!

Ревюто ми: https://vichismagicplaceinthebigamazingworld.blogspot.bg/2017/07/blog-post_14.html

9. Кой е отборният боец? -  Бени.

О, да! Обичам това момче!

10. Кой е капитана на отбора? -  Мира.

Мира е прекрасна майка! Смятам че е изключително подходяща за тази роля!

До скоро!

#Day1 - На път

Пътуване.
Планиране. Приготвяне на багаж. Купчина книги.
Ранно ставане, с усмивка на лице. Бърза закуска. И тръгваме!
Хубава музика.
Магистрала. Първокласен път.
Завои. И после край. На картата няма нищо.

А пътят продължава.
Километри в нищото.
Гора. Рай. 

Вода. Навсякъде.
Беседка и чешма. И още една. И още.
Коя от коя по-красиви.
И люлка.
Маса за тенис.
Заек в храстите.
Катеричка.
Еднорог.
Чешма и беседка.

Пътят криволичи. Минаваме по край малки селца с чудни имена. Изглеждат изоставени, но не са. Искам да остана там!

Пристигаме.
Любезни домакини. Топла вечеря и меко легло.
Приключението тепърва започва!

Червен изгрев // Ревю

Здравейте!

В "Червен изгрев" има Цветове, Богове и Знамена! Прекрасно, защото това са едни от любимите ми неща теми!

Дароу е тийнейджър, живеещ в един жесток свят на планетата Марс, в далечното бъдеще. Всеки е роден с даден цвят (това е нещо, като националност - германци, италианци), а тук имаме Червени, Зелени, Обсидиани, Златни, Сребърни, Розови и т.н.

Златните управляват. Червените са последни в "хранитилната верига", долу в мините.

След смъртта на съпругата си Ео, Дароу се заклева че ще си отмъсти за нея.

Синовете на Арес, мистични нарушители го вербуват за каузата си. И от Червен, го превръщат в Златен. Дароу постъпва в елитната академия, където се обучават децата на Златните, за да заемат постовете в управлението, които им се полагат по рождение.

Има един фестивал, на който си слагаме маски на демони, за да пропъдим злите духове  от нашите мъртви в долината. Понякога не успяваме.

Отначало, като и в Хогуортс, всеки бива избран в дома на различен римски бог. Но до тук с романтиката. След това всичко преминава в арена, като в Игрите на глада. Всеки се бори срещу всеки. И смъртта е благороден изход.

Дароу е добър стратег, в началото воден от чувството за власт, но после осъзнава истинската цел на обучението.

Севро. Обичам този герой. Спечели ме още с първото си появяване. Момчето, което  дружи с вълците и избягва хората. Защото макар и всички да са Златни, те са и противници. Повечето са готови на жертви.

Мустанга е интересен образ. Харесва ми това че  не спира да се бори.

- Защото тук има едно момче като теб… Той е по-умен, по-жесток и по-силен от теб и ще спечели тази игра… Тъй че моля те побързай и еволюирай.

Рок и Лея също са ми симпатични герои. Харесвам и Юлиан. И Касий, въпреки всичко, защото семейството е на първо място!

Червен изгрев е дава силно начало на една прекрасна (надявам се) трилогия. Очаквам скоро да прочета и другите две книги.

До скоро.

Summer and Music // Mtv Presents Varna Beach

Музикален фестивал.

Реклами из целия град. Плакати и флаери. По радиото, по телевизията. Билети на промоционални цели. И после чакане за изпълнителите. Кой ще идва? Кой ще пее първи?

В денят на фестивала.

Всички знаят, днес е денят. Ще се избухва.

Родните звезди вече подградят, а е едва обяд.

Следва проверка, билети, гривни, лични карти и ВХОД!

Справка на цените на напитките. Поносими си. Има и храна, още по-добре.

Минаване през тоалетните. Не са толкова страшни.

Напред към сцената!

Хора. Много хора. Абсурд да се добереш до сцената. Намираме си места.

Музиката кънти в ушите! Оглушавам, Но след втората песен ми е все тая. Крещим и пеем. Танцуваме и скачаме. И пак. И пак.

Следват селфита.

Бира и безалкохолно. И още бира.

Около нас се чува реч на различни езици. Има пияни чужденци, които се катерят един върху друг. И падат. Малко кръв и много болка. Партито не спира…

Още бира. Прегръдки и целувки.

Момчетата вдигат своите момичета на раменете си.

Пеем макар и да не знаем песните напълно. Когато ни попитат как сме крещим. И скачаме.

Боя. Купуваме си и блестим. Синьо, жълто, розово, зелено, оранжево. На вкус е гадна. Дразни гърлото. Всъщност е оцветено брашно. Не ни пука. Мажем се взаимно. Следват снимки. И продължаваме да пеем.

Нови приятели. Споделяме бира и вода. Правим си общи снимки. Разменяме си номера. Пазим се взаимно. Забавляваме се!

Стъмнява се. Сцената е огрята от множество прожектори. Заслепяват ни, но това не ни спира.

Бира и тоалетна. Мирише ужасно. Но пък винаги може и да е по-зле.

Танци. Странни движения и луд смях.

Пеем. Всичко губи очертания.

Има само емоция!

Финалът е грандиозен. Шампанско, хора по сцената.

Малко сълзи и спорове. Бирата говори вместо нас.

И много емоции. Глад. Късна вечеря в заведение за бързо хранене. Тежки думи. Малко любов.

Силни прегръдки. Надпревара за такси.

Пясък в обувките и боя. Навсякъде.

Студен душ и меко легло.

Незабравим ден! 

"Бьорнстад" - роман за изборите и мечтите! // Ревю

"Бьорнстад" е поезия.

Прекрасен роман за човешките взаимоотношения и най-вече любовта. Любовта към спорта, към семейството, към приятелите, а също и онази тихата, несподелената, първата любов.

Бьорнстад е малко градче, сред шведските гори, далеч на север. Хората му се нуждаят от надежда за да останат да живеят в него. И надеждата е в младите. Юношеският хокеен отбор е на полуфинали. А това означава бъдеще. Бъдеще за жителите от града на мечките, на самия град. И то лежи на плещите на шепа младежи, родени с "кънките на краката". Всеки от тях е различен, прекрасен, но често неразбран от другите, освен от собствените му съотборници.

Амат, който още няма годините, за да играе с юношите, се превърна в любимия ми герой, още с първото си появяване. Момче, свикнало да брои и да приема загубите. Момче с голямо сърце. Момче, бързо, като светкавица на леда.

Влюбен в дъщерята на спортният директор, Петер, бивш хокеист, извървял пътя на професионалният спортист. Преминал през много травми, но най-голямата остава, загубата на сина му.

Мира е талантлив адвокат и страхотна майка. Макар че трудно може да разбере дъщеря си Мая, влюбена в музиката и сина си Лео, който също като баща си е влюбен в хокея.

Бени е момчето с тъжните очи в който всички се влюбват. Коравият защитник на отбора без който биха загубили. А също и прекрасен приятел.

Кевин, звездата на хокейния отбор, чиито баща спонсорира клуба, но не общува със сина си.

Бобо, който макар и малко груб в началото, всъщност иска да е част от колектива, но и да постъпва правилно. Понякога тези неща са несъвместими.

Не мога да пропусна Ана, най-добрата приятелка на Мая. С нея доста си приличаме по характери.

Давид, треньора на юношите и Сюне, треньорът на мъжкият отбор.

Без Жанет и Рамона, тази история нямаше да е пълна.

Всички тези герои, заедно с още други, оцеляват в Бьорнстад. Правят своите избори, допускат грешки, съжаляват, плачат, обичат, играят.

В Бьорнстад новините се разпространява бързо. Надеждата гасне бързо, изгасена от вятъра на промяната. Но въпреки това остава.

Защото, хората от Бьорнстад са преживели много зими. Сърцата им са големи и смели! Като мечки!

Фредрик Бакман е изградил цял един свят, толкова истински... И често боли. Има и сълзи.

От радост.

Защото месните разпознават мечката.

Черешите винаги миришат на череши.

В хокейните градове е така.

Сами // Моят любим, книжен герой

Здравейте!

Отлагах този пост твърде дълго, признавам.
Всъщност идеята ми хрумна преди седмица, да напиша за моя любим герой от книгите.
И признавам, беше ме страх. И още ме е страх. Човек избягва, да дава информация за хората, които обича.

Залъгвах се с БКМ. Но това не е напълно вярно. Днес е Ден 2-ри от Българския Книжен Маратон и аз чета книга номер 2 в списъка ми.

Също така прочетох и "Бьорнстад", която е прекрасна. Всъщност няма книга на моят любим автор - шведа Фредрик Бакман, която да не е прекрасна. Логиката ви е вярна. Любимият ми герой е герой измислен от Бакман.
А сега ще ви кажа че "Бьорнстад" се превърна в моя любима книга!
И вие, вероятно ще предположите, че любимият ми герой е част от нея. Не познахте.

"Брит Мари беше тук" излиза през 2014 в Швеция. Това беше единствената книга на Фредрик, която не успях да преглътна на веднъж. Трябваше лятото да отстъпи своето място на зимата, за да дойде момента в който ще срещна моя любим герой!

Сами

Той не е Избраният.
Няма магически способностти.
Но за мен е специален! 

Може би защото сме на почти една и съща възраст. Той е почти на двадесет, аз с годшна по-малка. Може би защото и двамата имаме малки братя и/или сестри, за които да се грижим. И ли пък, защото и двамата се грижим за хората, които обичаме и не спираме да предледваме мечтите си.

На следващите редове и извадя, а вие ще прочете някои цитати от книгата. Не вярвам , че ще разберете обичта, която изпитвам към Сами.
Но се надявам и вие да си намерите любим герой. Макар и от книга. Защото, книгите са прозорец към света, а любовта е нещо просто!

Футболът е странна игра, защото не моли да го обичаш. Изисква го.

Психо се ухилва по-широко. Сами не вади ръце от джобовете си. Дори не повишава глас.
- Няма да я докосваш - казва той и кима към Брит-Мари, без да отделя поглед от Фредрик

Чува Сами да вика, след нея, но не гневно или заплашително, а почти меко:
- Ще се видим, коуч!

Телата се движат едни до други на светлината. Сами виква нещо, прави няколко бързи крачки, след което десният му крак описва дъга във въздуха и започва да ликува към небето. На Брит-Мари и отнема минута да проумее какво правят.
Играят футбол.
Забавлявят се.

- Свали си обувките, иначе Сами страшно ще се ядоса, понеже тъкмо изми пода!
- Няма да де ядосям! - заявява глас от кухнята доста ядосано.
- Винаги е ядосан,когато имаме ден за чистене - обяснява Омар на Брит-Мари.
- Може би нямаше да се ядосвам, ако НИЕ имахме шибан ден за чистене, само че в този дом само АЗ имам ден за шибано чистене. ВСЕКИ ден! - изревава Сами от кухнята.

- Понякога е приятно някой да ти каже, че е вкусно, без да се налага да питаш, схващаш ли какво имам предвид?
- Да - казва Брит-Мари, защото схваща.

- Имате много хубава кутия за прибори.
Той я поглежда продължително и се ухилва.
- Ти си о'кей коуч.

- Сами също нямаше лесно детство... Сега Сами е едновременно майка, баща и голям брат на Вега и Омар, а едно момче, което дори не е навършило двайсет, не бива да бъде натоварвано с такава отговорност.

- Психо е най-добрият му приятел. Още откакто пораснаха достатъчно, че да могат да ритат топката. Сами можеше да стане много добър, всички виждаха, че има талант, но може би животът му дойде в повече.

- Психо се превърна в опасен идиот, Сами го знае, но не би изоставил приятел, който някога е носил малкия му брат на гърба си. Може би на място като Борг човек не разполага с лукса да избира най-добрите си приятели.

Полицейската кола отново минава покрай асфалтовата площадка. Футболният мач продължава. Психо вкарва гол, изкрещява нещо в нощта и се затичва, разперил ръце, като самолет. Сами се засмива, толкова силно, че трябва да се подпре на коленете си. Изглеждат щастливи.

Сами поглежда Вега и Омар и се усмихва.
- Или батко, предполагам. Човек може да има и батко.
Брит-Мари отпива от гредата си.

- Звучи поетично, като го разказваш.
Сами се засмива.
- За мен футболът е поезия. Роден съм през лятото на 1994. По време на Световното.

- А ти какво чувстваш? - пита Брит-Мари.
- Аз нямам време да чувствам. Трябва да се грижа за тях. - отговаря Сами.

Борг води с едно на нула. Сами търчи по трибуната разперил ръце, като самолет.

- Не е нужно винаги да се намесваш, Сами - прошепва тя.
- Напротив - прошепва той.

- Е, нищо няма да ми се случи, аз съм шибан Супермен.

Ревюто ми на книгата + размисли за Сами: http://vichismagicplaceinthebigamazingworld.blogspot.bg/2017_02_01_archive.html?m=1

Обичам ви!
До скоро!

Цитати, маратони и планове ІІ Hello July

Здравейте!

Юли е тук!

Няма да правя равносметка за Юни, но за това пък искам да ви споделя няколко цитата от книгата All Sorts of Possible. Ревюто ми на нея можете да прочетете тук:

https://vichismagicplaceinthebigamazingworld.blogspot.bg/2017/05/all-sorts-of-possible.html

He croaked orders at the stream to show him the way out, casting the phone's light around him. But there was no magic door in the stone, only the damp walls shining golden.

'Sometimes I wish I was a psychic. It would make a things a whole lot easier in my line of work. I'd know who was lying to me.'

Другата седмица ме очаква Българския Книжен Маратон! Повече за него тук:

https://brianaknows.wordpress.com/2016/06/04/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%B1%D0%BA%D0%BC/

А в края на месеца и Книжен панаир във Варна, за който вече трябва да започна да си правя списъците. Някои от плануваните ми съкровища са:

В момента чета "Бьорнстад" - новата книга на Фредрик Бакман.

Ревю с две думи: прекрасна и разтърсваща!

П.п Днес един от моите любими книжни герои има рожден ден! Честит Рожден ден Лио Валдес.

До скоро!

Takk Skam(ily)!

Dear Skamily! 
First I want to thank you to all of you who:
- translate the clips
- share amazing pictures
- drawing and writing amazing stories
- send a cute videos
- support, love and cry with me!
SKAM change my life! 

Make me a adult and learm me much lessons, like:
- to be kind, always!
- that life is now!
- to do what I like and that I am not alone! 

Julie Andem is create one amazing show, that show us real life with all good and not so good things. Thank you Julie that you have a brave to realise this project and to share with us!

Also I want to thank to all actors and actrises! You Inspire me every day! 

Skam make me a adult, one good and decisive yound one.
How much time I am smiling when I saw the new clip and crying, because it was so beautiful! 

THANK YOU SKAM! 
We all are part of this! We are Skam! Now is time to live our season! 

P.s. Guys if sometimes you feel lonly, remember that You are not alone, and just go and hug part of your family, friend or write me! 
Alt er love!