Днес
ще си говорим за една малка книжка, която значи толкова много за мен. По
принцип на разказите на Фредрик Бакман (любимият ми автор), плача най-много. И това е така, защото простичко, с
много чувства са описани нещата от живота, толкова близо до нас или направо в
нас.
“Себастиан и Тролът” не е изключение, но е още по-специална, защото първо,
че дойде като подарък към читателите, заедно с “Ние срещу всички”, която си обичам ужасно много и второ, защото често
самата аз се затварям в един балон, от който ми е трудно да изляза.
Историята
е простичка или поне така изглежда, защото Себастиан, малко момче живее
затворен в своя мехур, който почти напълно се е затворил за външния свят. Понякога
болката просто е там и не можеш да кажеш защо и къде те боли. И
всички кошмари те притискат, и крещят и си сам. Добре, че винаги го има
вътрешният глас, който се появява в различни форми, в случая е трол,
най-обикновен. Който все пак знае посоката. И ти дава най-ценният съвет – да бъдеш
себе си. И да не скачаш! Защото си нямаш и идея, колко си прекрасен!!! Не го забравяй! ПРЕКРАСЕН
СИ! ♥
П.П. Илюстрациите са дело на Дамян Дамянов. Адмирации!
Есента е тук. Най-нелюбимият
ми сезон, макар че миналата беше прекрасна. Но вече си е точно времето за чай
по всяко време и горещ шоколад за вечеря. Измръзваме по пейките, вятърът се
засилва и ще прибирам сандалите. Може би последен плаж. Лятната мъгла се
разсейва и есента пристига с целия си блясък и красота. С новите планове, зад
които се крият старите идеи. С решения и мудни състояния, лошо време и тяга в
душата. С аромат на смокини, ябълки и круши. С печен пипер и око за
приключения. С малко доза късмет и спонтанност, всичко си e в правилната
посока. Нали всички пътища водят към Рим?
Пиша, уча, плача, смея се,
пропускам, наваксвам, мечтая.
Аз
съм добре, макар че осъзнавам,, че ранното ставане не е толкова лошо. И трябва
да го правя по често…
Снощи
дочетох една книга, към която подходих доста скептично, понеже миналата година
се запознах с първата книга на Джена Еванс Уелч - “Любов и джелато” и не си
паснахме. За сметка на това “Любов и маслини”, която е абсолютно прекрасна и я
оценявам с 4.5/5 звезди. И сега ще ви разкажа защо ме впечатли толкова!
Първи
пласт
Лятна,
романтична история. Поне така звучи. Лив Варанакис е на седемнадесет и очаква с
нетърпение лятото, което вече е планувала. Но получава неочаквана покана от
баща си, който не е виждала от девет години, да му помогне в мистериозен,
творчески проект на остров Санторини.
Историята
започва с ежедневието на Лив в Щатите, и разтърсващия момент с тази покана. Тя
е отписала баща си, но ето че той се връща в живота и.
Втори
пласт
Заминаването
за Гърция, запознаването с Тео, който е супер екстровертен и супер сладък. Проекта
свързан с Атлантида. Защото баща и е изследовател, който е прекарал целия си
живот в търсене на изгубената цивилизация. А сега има възможност да направи
свой филм, който ще бъде признат. И Олив или Лив – решава, че ще помогне.
Следват снимачни дни, залези, една китна книжарница, торта, чай, записки,
снимане и лавина от красиви гледки и емоционални моменти.
Да
не забравяме и колко точно си пасват началните изречения в началото на всяка
глава, описващи предметите, останали за спомен на (О)Лив от баща и.
Прекрасна
история, интригуваща, която те кара да продължиш да четеш, оформил рамката на пъзела
и липсващите парченца в него. Само, че този пъзел има още скрити парчета, за
които си забравил и прибрал някъде надълбоко…
СЛЕДВАТ
СЪЩЕСТВЕНИ СПОЙЛЕРИ ЗА ИСТОРИЯТА
Трети пласт
Тук
се разгръща цялостната история. Виждаме причината, Нико да напусне семейството
си. Оказва се, че страда от психическо заболяване – биполярно разстройство и Атлантида
е просто нещо, което отвлича и дълбае. Атлантида е символ на връзката между
бащата и дъщерята – и двамата изгубили другия за толкова много време. И все пак
успяват да се намерят. Обичта е свършва никога. Просто понякога затваряме
лошите спомени в някоя кутия и я хвърляме в морето. Само че тя не изгнива.
И все пак, творчеството и
любовта побеждават. Изкуството спасява.
Обичам
тази история на Джена Еванс Уелч. Харесвам много и изданието на изд. Ибис,
единствената ми критика е към момичето на корицата, понеже Олив не изглежда
така.
А
Джена е толкова смела, да говори за всичко това и да показва красотата, която
се крие в сърцата ни!
Препоръчвам
ви “Любов и маслини” ще ви накара да се замислите и да не испускате възможностите!
Днес
с голям кеф ще ви разкажа за една книга, която не си взех от Алеята на книгата,
защото просто беше свършила или я нямаше, но пък я прочетох от библиотеката и ми
хареса много!
Обичам
книгите за пътуване, защото на мен самата ми се приключенства, а насладата е
двойна, когато съм посетила даденото място.
В случая
става въпрос за Белгия, а там съм ходила, макар и като малка в Брюксел и Брюж.
Книгата идва и с карта на страната, която е допълнителна екстра. Нашият
разказвач описва различни места, събития и неща, като се опитва да представи
тази малка страна и да покаже, всъщност колко е интересна! И успява!
Състезания с петли, Манекен
Пис – Пикаещото момче, символ на цяла Белгия, Атомиумът, Европейският Съюз са
само част от нещата. Ще посетим една от най-известните писти на Формула 1, ще
опитаме от белгийския шоколад и бира, ще научим повече за Крал Леополд и
Белгийско Конго, за Евровизия и още много. Алек Льо Сюр е прекрасен
разказвач, който вмъква интересни факти, в своите, преживени истории, а също има
и чудесно чувство за хумор. Историята е увлекателна, главите са свързани и след
края на “Тост за непознатата Белгия” ще ви се прииска да си хванете следващия полет към
бирената столица на света!
Адмирации за превода и
цялостното изпълнение за издателство Ера.
Честит
15-ти септември на всички ученици, учители и учащи се!
Днес
ще ви разкажа малко за няколко произведения на изкуствата, на които се насладих
през последните дни.
Започваме с литературата:
“Всеки ден” от Джон Левитан e една много интересна история, която съм сигурна, че ще
ви заинтригува.
Главният
ни герой, който разказва всеки ден се събужда в тялото на различен човек, на
неговите години и има време, докато заспи, за да… живее. Защото това е неговият
шантав живот, от както се помни. На следващият ден ще бъде в следващото тяло и
какво е направил няма да има значение…, само че едни ден среща момиче, в което
истински се влюбва. Ще може ли да я спечели и как точно да действаш, когато си
нямаш свое тяло?
Това
е фабулата, книгата се чете на един дъх, интересна е и бих и дала 4/5 като оценка, единствено, защото вече съм малко голяма
за young-adult
и предвидих как ще завърши.
Следва кино:
Когато
снощи мама ми каза, че е загледала един руски, фантастицчен филм бях доста
скептична, понеже не съм много фен на руското кино. Само дето продукцията се
оказа руско-американска и, още с появата на един определен замък си казах, че
ще бъде готин филм.
В Последният богатир срещаме известният маг Ваня, който с добра актьорска
игра и малко измама е много добър в професията си. Когато възрастна жена от
улицата му предсказва, че ще изгори къща на два крака и ще умре, той и се
изсмива в лицето. Обаче попада в шантав свят, където се оказва изчезнал герой и
трябва да си спасява кожата и не само своята. Героят, заедно с Кашчеш
безсмъртни, Баба Яга и Василиса прекрасна, трябва да намерят изгубения меч,
който ще помогне на всеки от тях. И, да познахте нашият човек е Иваношка Глупака, а Баба Яга ми е любимка!
Много
забавен, защото доброто и злото са с разменени роли, с добри поуки и доза
вълшебство, красиви пейзажи и отлични, специални ефекти, филмът е доста добър.
Плюс, че втората част вече е излязла, а по Коледа се готви и трета. Аз го
гледах по Кино Нова, от вчера сутринта и дублажът беше на космическо ниво! Така
че 4.5/5 и бих го гледала отново, защото се заливах от смях на моменти!
Ще завърша този пост с музикаи именно с:
Luke Hemminhgs и неговият When Facing the Things We Turn Away From, който е на само месец, но е прекрасен! Вокалистът на
5SOS, които обожавам, е вторият човек от групата, който
пуска свой соло албум след барабанистът Аштър Ървин.
Албумът
ни пренася по плажовете на Австралия, откъдето е и Люк, рез толите дни и
хладните нощи и цялата магия на лятото, пропита в чувства, ноти и музика! 5/5 след първото цялостно слушане! И няма да е последно!
Това
са част от произведенията, с които се запознах през последните дни и се надявам
да съм ви дала насоки в дадените направления. Отивам да творя!
… е тиква. Или няколко. Подредени
една до друга, коя от коя по-красиви. Note to self: запази си една а тиквен фенер. Или пък дренки и ябълки, които те
примамват със своята червенина.
Краят на лятото е плаж и море, от което не искаш да излезеш. Може би,
знаейки, че ще е за последно.
Краят на лятото е замяна – на къси панталонки със скъсани дънки или
на потник със суичър.
Краят на лятото е сбогуване с познати и познатото. Сълзи в дървената
стая, прегръдки край колата и една последна – открадната, преди червеният
автобус да отпътува.
Краят на лятото е вечер, в която идеите излизат от главата,
превръщайки се в цел. И после има много сълзи и смях. И плануване.
Краят на лятото е кьопоолу през септември.
Краят на лятото е плантация от смокини, сладки като мед и може би
последната диня…
Краят на лятото е усещане, горчиво-сладко и все пак отминава!
Защото краят е всъщност начало. На нещо ново.
Здравейте!
Септември започва, но мисля, че епозволено да броим днешния ден като 32-ри август и да си останем на
лятна тематика. През изминалия месец се бях запасила с няколко романтични-приключенски
истории, издавани от издателство Ера, които прочетох на един дъх. В следващите
редове ще ви пренеса из красиви, европейски кътчета и ще ви разкажа за силата
на любовта.
Тюркоазени лъчи и ароматно вино от Софи Клеър, попадна в полезрението ми, поради две
причини: Имаме герой, който се казва Люк и действието се развива във Франция.
Историята
проследява Наташа, която има свой цветарски магазин и си живее добре, докато не
пристига бившия и съпруг Люк, богаташ, който я моли за услуга. Баща му е болен
и те трябва да се преструват на щастливо женени в следващите две седмици на
семейната почивка на семейството му в Прованс. Заинтригувах ви, нали? Освен
забавните моменти, тук имаме и сериозната страна, но не искам да издавам, но ще
кажа че героите ни имат нещо по-съкровено, което ги свързва от пръстените.
Рецептите за френски ястия в края на книгата са прекрасен бонус.
Оценката
ми е 4.5/5 -, защото предвидих някои неща. Но ми хареса доста!
Соленият вкус на вятъра от Изабел Брум е втората, книга от авторката, която
чета. И нямах търпение, защото Една година и един ден
ми стана абсолютно любима!
Историята проследява Холи,
която пристига на остров Закинтос, защото е наследила неочаквано къщата на
починалата си леля, която не е виждала от дете. С помощта на привлекателния си
съсед Ейдън тя разкрива тайните, останали в миналото, които са важни за цялото
семейство.
Хареса
ми драмата тук. Обичам да чета, когато има драма. Давам и 4/5
оценка, защото ми трябваше още малко.
Последната
книга е отново на Брум и се казва Хиляди късчета дъга и ми хареса много, защото действието се развива на
брега на езерото Комо в Италия, където съм ходила и се развива точно преди Коледа.
Обичам зимните истории, а тази проследява Луси, която е медицинска сестра и
най-сетне е срещнала любовта в лицето на Пит, който я обича и се държи като перфектният
приятел и тя решава да го зарадва с екскурзия до Комо по празниците. Агата е
другата ни героиня, която обожавам не по-малко от Люси. Тя се бори с миналото
си, затова се мести в Италия, където става екскурзовод и се натъква на Марко,
който е страшен чаровник и на всичкото отгоре и спасява живота. Обичам тази
книга, наистина много, заради самите герои, които ги разбирам почти до един,
заради това, че искат да излекуват раните си и да продължат. Момичетата са
смели и чувствителни, които две качества според мен трябва да ги притежава
всяка от нас.
Харесах
обратите, атмосферата и развитието на действието – нямаше нищо излишно. Оценката
ми е 5/5 и ви я препоръчвам!
Това
бяха книгите, които четох в началото на август и ми доставиха голямо
удоволствие! А вие какво прочетохте през този месец?