За балоните и дупките // “Себастиан и Тролът” от Фредрик Бакман

 

Здравейте! Как сте?

Днес ще си говорим за една малка книжка, която значи толкова много за мен. По принцип на разказите на Фредрик Бакман (любимият ми автор), плача най-много. И това е така, защото простичко, с много чувства са описани нещата от живота, толкова близо до нас или направо в нас.

“Себастиан и Тролът” не е изключение, но е още по-специална, защото първо, че дойде като подарък към читателите, заедно с “Ние срещу всички”, която си обичам ужасно много и второ, защото често самата аз се затварям в един балон, от който ми е трудно да изляза.

Историята е простичка или поне така изглежда, защото Себастиан, малко момче живее затворен в своя мехур, който почти напълно се е затворил за външния свят. Понякога болката просто е там и не можеш да кажеш защо и къде те боли. И всички кошмари те притискат, и крещят и си сам. Добре, че винаги го има вътрешният глас, който се появява в различни форми, в случая е трол, най-обикновен. Който все пак знае посоката. И ти дава най-ценният съвет – да бъдеш себе си. И да не скачаш! Защото си нямаш и идея, колко си прекрасен!!! Не го забравяй! ПРЕКРАСЕН СИ! ♥

П.П. Илюстрациите са дело на Дамян Дамянов. Адмирации!  

voglio parlare ~

Здравейте! Как сте?

Днес просто ми се говори, за всичко и нищо.

Есента е тук. Най-нелюбимият ми сезон, макар че миналата беше прекрасна. Но вече си е точно времето за чай по всяко време и горещ шоколад за вечеря. Измръзваме по пейките, вятърът се засилва и ще прибирам сандалите. Може би последен плаж. Лятната мъгла се разсейва и есента пристига с целия си блясък и красота. С новите планове, зад които се крият старите идеи. С решения и мудни състояния, лошо време и тяга в душата. С аромат на смокини, ябълки и круши. С печен пипер и око за приключения. С малко доза късмет и спонтанност, всичко си e в правилната посока. Нали всички пътища водят към Рим?

Пиша, уча, плача, смея се, пропускам, наваксвам, мечтая.

Харесва ми.

Така че, Есен – добре дошла!

Ciao, amici!

Така че, Есен – добре дошла!

Ciao, amici!

“Любов и маслини”– Джена Еванс Уелч // За обичта и изкуството ^ Ревю ^

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, макар че осъзнавам,, че ранното ставане не е толкова лошо. И трябва да го правя по често…

Снощи дочетох една книга, към която подходих доста скептично, понеже миналата година се запознах с първата книга на Джена Еванс Уелч - “Любов и джелато” и не си паснахме. За сметка на това “Любов и маслини”, която е абсолютно прекрасна и я оценявам с 4.5/5 звезди. И сега ще ви разкажа защо ме впечатли толкова!

Първи пласт

Лятна, романтична история. Поне така звучи. Лив Варанакис е на седемнадесет и очаква с нетърпение лятото, което вече е планувала. Но получава неочаквана покана от баща си, който не е виждала от девет години, да му помогне в мистериозен, творчески проект на остров Санторини.

Историята започва с ежедневието на Лив в Щатите, и разтърсващия момент с тази покана. Тя е отписала баща си, но ето че той се връща в живота и.

Втори пласт

Заминаването за Гърция, запознаването с Тео, който е супер екстровертен и супер сладък. Проекта свързан с Атлантида. Защото баща и е изследовател, който е прекарал целия си живот в търсене на изгубената цивилизация. А сега има възможност да направи свой филм, който ще бъде признат. И Олив или Лив – решава, че ще помогне. Следват снимачни дни, залези, една китна книжарница, торта, чай, записки, снимане и лавина от красиви гледки и емоционални моменти.

Да не забравяме и колко точно си пасват началните изречения в началото на всяка глава, описващи предметите, останали за спомен на (О)Лив от баща и.

Прекрасна история, интригуваща, която те кара да продължиш да четеш, оформил рамката на пъзела и липсващите парченца в него. Само, че този пъзел има още скрити парчета, за които си забравил и прибрал някъде надълбоко…

СЛЕДВАТ СЪЩЕСТВЕНИ СПОЙЛЕРИ ЗА ИСТОРИЯТА

           Трети пласт

Тук се разгръща цялостната история. Виждаме причината, Нико да напусне семейството си. Оказва се, че страда от психическо заболяване – биполярно разстройство и Атлантида е просто нещо, което отвлича и дълбае. Атлантида е символ на връзката между бащата и дъщерята – и двамата изгубили другия за толкова много време. И все пак успяват да се намерят. Обичта е свършва никога. Просто понякога затваряме лошите спомени в някоя кутия и я хвърляме в морето. Само че тя не изгнива.

И все пак, творчеството и любовта побеждават. Изкуството спасява.

Обичам тази история на Джена Еванс Уелч. Харесвам много и изданието на изд. Ибис, единствената ми критика е към момичето на корицата, понеже Олив не изглежда така.

А Джена е толкова смела, да говори за всичко това и да показва красотата, която се крие в сърцата ни!

Препоръчвам ви “Любов и маслини” ще ви накара да се замислите и да не испускате възможностите!

До скоро, приятели! ♥

“Тост за непознатата Белгия” – Алек Льо Сюр // Ревю

           

             Здравейте! Как сте?

Днес с голям кеф ще ви разкажа за една книга, която не си взех от Алеята на книгата, защото просто беше свършила или я нямаше, но пък я прочетох от библиотеката и ми хареса много!

Обичам книгите за пътуване, защото на мен самата ми се приключенства, а насладата е двойна, когато съм посетила даденото място.

В случая става въпрос за Белгия, а там съм ходила, макар и като малка в Брюксел и Брюж. Книгата идва и с карта на страната, която е допълнителна екстра. Нашият разказвач описва различни места, събития и неща, като се опитва да представи тази малка страна и да покаже, всъщност колко е интересна! И успява!

Състезания с петли, Манекен Пис – Пикаещото момче, символ на цяла Белгия, Атомиумът, Европейският Съюз са само част от нещата. Ще посетим една от най-известните писти на Формула 1, ще опитаме от белгийския шоколад и бира, ще научим повече за Крал Леополд и Белгийско Конго, за Евровизия и още много. Алек Льо Сюр е прекрасен разказвач, който вмъква интересни факти, в своите, преживени истории, а също има и чудесно чувство за хумор. Историята е увлекателна, главите са свързани и след края на “Тост за непознатата Белгия” ще ви се прииска да си хванете следващия полет към бирената столица на света!

Адмирации за превода и цялостното изпълнение за издателство Ера. 

Книга + филм + албум

 

Здравейте! Как сте?

Честит 15-ти септември на всички ученици, учители и учащи се!

Днес ще ви разкажа малко за няколко произведения на изкуствата, на които се насладих през последните дни.

Започваме с литературата:

“Всеки ден” от Джон Левитан e една много интересна история, която съм сигурна, че ще ви заинтригува.

Главният ни герой, който разказва всеки ден се събужда в тялото на различен човек, на неговите години и има време, докато заспи, за да… живее. Защото това е неговият шантав живот, от както се помни. На следващият ден ще бъде в следващото тяло и какво е направил няма да има значение…, само че едни ден среща момиче, в което истински се влюбва. Ще може ли да я спечели и как точно да действаш, когато си нямаш свое тяло?

Това е фабулата, книгата се чете на един дъх, интересна е и бих и дала 4/5 като оценка, единствено, защото вече съм малко голяма за young-adult и предвидих как ще завърши.

Следва кино:

Когато снощи мама ми каза, че е загледала един руски, фантастицчен филм бях доста скептична, понеже не съм много фен на руското кино. Само дето продукцията се оказа руско-американска и, още с появата на един определен замък си казах, че ще бъде готин филм.

В Последният богатир срещаме известният маг Ваня, който с добра актьорска игра и малко измама е много добър в професията си. Когато възрастна жена от улицата му предсказва, че ще изгори къща на два крака и ще умре, той и се изсмива в лицето. Обаче попада в шантав свят, където се оказва изчезнал герой и трябва да си спасява кожата и не само своята. Героят, заедно с Кашчеш безсмъртни, Баба Яга и Василиса прекрасна, трябва да намерят изгубения меч, който ще помогне на всеки от тях. И, да познахте нашият човек е Иваношка Глупака, а Баба Яга ми е любимка!

Много забавен, защото доброто и злото са с разменени роли, с добри поуки и доза вълшебство, красиви пейзажи и отлични, специални ефекти, филмът е доста добър. Плюс, че втората част вече е излязла, а по Коледа се готви и трета. Аз го гледах по Кино Нова, от вчера сутринта и дублажът беше на космическо ниво! Така че 4.5/5 и бих го гледала отново, защото се заливах от смях на моменти!

Ще завърша този пост с музика и именно с:

Luke Hemminhgs и неговият When Facing the Things We Turn Away From, който е на само месец, но е прекрасен! Вокалистът на 5SOS, които обожавам, е вторият човек от групата, който пуска свой соло албум след барабанистът Аштър Ървин.

Албумът ни пренася по плажовете на Австралия, откъдето е и Люк, рез толите дни и хладните нощи и цялата магия на лятото, пропита в чувства, ноти и музика! 5/5 след първото цялостно слушане! И няма да е последно!

Това са част от произведенията, с които се запознах през последните дни и се надявам да съм ви дала насоки в дадените направления. Отивам да творя!

До скоро, amici! ♥

КРАЯТ НА ЛЯТОТО

 

… е тиква. Или няколко. Подредени една до друга, коя от коя по-красиви. Note to self: запази си една а тиквен фенер. Или пък дренки и ябълки, които те примамват със своята червенина.

Краят на лятото е плаж и море, от което не искаш да излезеш. Може би, знаейки, че ще е за последно.

Краят на лятото е замяна – на къси панталонки със скъсани дънки или на потник със суичър.

Краят на лятото е сбогуване с познати и познатото. Сълзи в дървената стая, прегръдки край колата и една последна – открадната, преди червеният автобус да отпътува.

Краят на лятото е вечер, в която идеите излизат от главата, превръщайки се в цел. И после има много сълзи и смях. И плануване.

Краят на лятото е кьопоолу през септември.

Краят на лятото е плантация от смокини, сладки като мед и може би последната диня…

Краят на лятото е усещане, горчиво-сладко и все пак отминава!
Защото краят е всъщност начало. На нещо ново.

Здравей, есен!

 

За /двойно подчертано/

За дядото с раницата на цветя в автобуса

За сърцето на протектора ми

За червеното на изгрева

За пътуването нощем

За логиката в настолните игри

За силните, искрени прегръдки

За дюнерите, които не работят

За усмивките след всичко преживяно

За теб, на прозореца, махайки ми

За това, че ми липсваш, вече

За токчетата-герои

За героя, вътре в мен

 

Тази седмица = това лято

 

Пеенето на песни на любимите ни италианци, качвайки така познатия баир, само че преди това сме се смяли, лежали и гледали морето и е нощ

И скрабъл, вино и цаца и малко ром

О, колко обичам силната ти прегръдка и писмата и, когато ми се обади, че си взела онзи изпит с главно И

Толкова съм благодарна на съдбата, Вселената или на някой или нещо там, което ме сложи до теб в онзи автобус от София за Варна

Обичам те и онова нещо в бурканчето, ухае на лято, на нашето лято.

Благодаря ти! ххх

Любов и пътешествия – три романа от издателство ЕРА

                 

             Здравейте! Септември започва, но мисля, че е  позволено да броим днешния ден като 32-ри август и да си останем на лятна тематика. През изминалия месец се бях запасила с няколко романтични-приключенски истории, издавани от издателство Ера, които прочетох на един дъх. В следващите редове ще ви пренеса из красиви, европейски кътчета и ще ви разкажа за силата на любовта.

Тюркоазени лъчи и ароматно вино от Софи Клеър, попадна в полезрението ми, поради две причини: Имаме герой, който се казва Люк и действието се развива във Франция.

Историята проследява Наташа, която има свой цветарски магазин и си живее добре, докато не пристига бившия и съпруг Люк, богаташ, който я моли за услуга. Баща му е болен и те трябва да се преструват на щастливо женени в следващите две седмици на семейната почивка на семейството му в Прованс. Заинтригувах ви, нали? Освен забавните моменти, тук имаме и сериозната страна, но не искам да издавам, но ще кажа че героите ни имат нещо по-съкровено, което ги свързва от пръстените. Рецептите за френски ястия в края на книгата са прекрасен бонус.

Оценката ми е 4.5/5 -, защото предвидих някои неща. Но ми хареса доста!

Соленият вкус на вятъра от Изабел Брум е втората, книга от авторката, която чета. И нямах търпение, защото Една година и един ден ми стана абсолютно любима!

Историята проследява Холи, която пристига на остров Закинтос, защото е наследила неочаквано къщата на починалата си леля, която не е виждала от дете. С помощта на привлекателния си съсед Ейдън тя разкрива тайните, останали в миналото, които са важни за цялото семейство.

Хареса ми драмата тук. Обичам да чета, когато има драма. Давам и 4/5 оценка, защото ми трябваше още малко.

Последната книга е отново на Брум и се казва Хиляди късчета дъга и ми хареса много, защото действието се развива на брега на езерото Комо в Италия, където съм ходила и се развива точно преди Коледа. Обичам зимните истории, а тази проследява Луси, която е медицинска сестра и най-сетне е срещнала любовта в лицето на Пит, който я обича и се държи като перфектният приятел и тя решава да го зарадва с екскурзия до Комо по празниците. Агата е другата ни героиня, която обожавам не по-малко от Люси. Тя се бори с миналото си, затова се мести в Италия, където става екскурзовод и се натъква на Марко, който е страшен чаровник и на всичкото отгоре и спасява живота. Обичам тази книга, наистина много, заради самите герои, които ги разбирам почти до един, заради това, че искат да излекуват раните си и да продължат. Момичетата са смели и чувствителни, които две качества според мен трябва да ги притежава всяка от нас.

Харесах обратите, атмосферата и развитието на действието – нямаше нищо излишно. Оценката ми е 5/5 и ви я препоръчвам!

Това бяха книгите, които четох в началото на август и ми доставиха голямо удоволствие! А вие какво прочетохте през този месец?

          Споделете ми и до скоро!