"Новината" – Fanfiction inspirated { Pablo Gavi }

Барселона 17-ти Септември 2022г. 

Градът осъмва с новината. Има десетки репортери, които са на по няколко кафета и са спали прекалено малко предишната седмица, но това не им пречи да завземат двора в иначе спокойния квартал. Пипа Рикес е облечена с долнище на пижама и бял потник. Рижавата и коса изглежда токущо сресана, но слънчеви очила скриват очите и. Не биха помогнали срещу медиите, само ще насочат вниманието в тази посока. Или може би това е нейното желание.

– Без коментар - казва тя и скръства ръце пред гърдите си.

Подпряла се е на рамката на вратата и не позволява операторите да насочат камерите към вътрешността на дома и. Именно там, вероятно се намира момичето, което цяла Испания не е спряла да обсъжда, близо година.

 Най-добрата и приятелка. Ана Перес.

– Можете да се обърнете към адвоката ми! - Пипа тръшва вратата, защото един нахален журналист почти навира микрофона в косата и. 

Но новината е факт. И нищо не е същото. 

Севиля 15-ти Май 2020г.

Момчето държи момичето в прегръдките си. Лежат в леглото му. Слънцето залязва. Днес е последният му ден в този дом. После ще се премести в Академията на Барселона. 

– Обичам те! - той шепне в косата и. После я обръща по гръб и я целува нежно. 

– И аз те обичам! - тя погалва лицето му, докато той избърсва сълзите и. 

Годината не беше лека до тук. Тя изгуби близки, заради вируса. Той се контузи. Скъсан ахилес. Но любовта им им помогна да разцъфнат отново. 

Барселона 9-ти Октомври 2021г.

Дневникът на Ана 

Толкова съм щастлива! Не съм виждала Пабло от седем седмици и нямам търпение за тази вечер. Обзалагам се, че лицето му ще светне, когато му кажа, че се местя в Барселона! 

Хотелът е огромен. Има червен килим и охрана на всяка крачка. Проверяват пропуска ми и претърсват раницата ми сигурно десетина пъти преди да ме допуснат до лобито. Рецепционистката ми ми подава сгънато на четири, розово лепящо листче. На него има изписан норем.

Усещам пеперуди в стомаха ми, пабло знае, че розовото е любимият ми цвят! Качвам се в асансьора и пускам косата си от опашката. Стигам до етажа и почуквам на вратата. Вратата се отваря и се мятам на врата му.

– Липсваше ми ужасно много! - казвам, когато най-накрая успявам да проговоря, спирайки целувките му. 

– Здравей и на теб! - Пабло ми се усмихва и после продължава да ме целува. 

Устните, брадичката, врата… ох.

– Спри - казвам, когато усещам че повдига тениската ми. - Пабло, спри! 

Той се отдръпва от мен и сяда на леглото. 

– Мислех, че съм ти липсвал - той е с гръб към мен.

Настъпва оглушителна тишина, която никога не сме имали помежду ни. 

– Хей - прокарвам пръсти по гърба му. Усещам напрегнатите му мускули. -  Вече няма да се налага да пътуваме! 

– Какво искаш да кажеш? - Пабло се извръща към мен. 

– Записах се да уча в един колеж тук. Започвам в понеделник! 

Пабло ме прегръща, но това не е реакцията, която очаквах. Той плясва с ръце и лампите угасват.

– Не се ли радваш? - питам и съм готова да се разплача, защото мразя тъмнината. 

– О, Ана! Нямаш си на идея колко съм щастлив! - устните ни се сливат за пореден път. – Какво ще кажеш да пробваме басейна? - пита ме и ми се струва че все пак нещата са си наред. 

По-късно лежа будна в леглото. Никой от нас не си е теглил душ и двамата миришем на хлор. Телефонът на Пабло вибрира настойчиво.

Виждам, че е непознат номер, но просто не мога да се накарам да го събудя. Все пак играе за юношеския отбор на Барселона? За какво толкова, може някой да му звънни в два през нощта??

Барселона 18-ти Септември 2022г. 

Клубът излиза с официално изявление по случая. Футболистът им подписа това лято и заигра в Примера Дивисион. Не могат да си позволят скандал, при положение, че звездата им тъкмо е навършила пълнолетие.

Никакви съдилища, никакви интервюта. Нещата ще се уредят по частен път. 

– Идиоти - Пипа хвърля вестника на пода в трапезарията. - Така ми липсва слънцето - въздъхва и отива да стопли обяда.

Откакто Ана се появи в къщата и, баща и я посъветва да облепи всички прозорци с черно фолио, за да не могат да проникнат журналистите. Също така и нае денонощна охрана, която да прибира и поръчаната от момичетата храна. Не, че Ана е яла нещо през последния ден и половина. Само няколко боровинки и едно протеиново барче с шоколад. Пипа обаче се грижи да поема достатъчно вода и да ходи редовно до тоалетната. 

– Съжалявам - казва най-добрата и приятелка, която зае първи път влиза собственоръчно в кухнята. 

– Искаш ли пържола?  - пита я Пипа, но вместо това иска да и каже, че абсолютно не е виновна за нищо.

Ана клати глава. Издърпва с доста усилия един от дървените столове и сяда на него, като забива поглед в земята. 

– Имам малко китайско, някаква салата- - рижокоската заравя глава в хладилника, за да не и се налага да гледа най-добрата си приятелка или това, което е останало от нея.
Защото срещу нея стои призрак. Има сенки от плач и русата и коса е сплъстена на кичури. 

– Благодаря ти, Пипа - Ана вдига глава. - не съм гладна.

– Тогава… - най-добрите приятелки трябва да ударят по болното. Защото са именно това - най-добри приятелки. - … искаш ли да ми разкажеш какво се случи, онази вечер?

Ана се разсмива нервно и после се разплаква. 

Севиля 29-ти Ноември 2020г.

            Пабло е подготвял изненадата от месеци. наред с тренировките и мачовете, не е спирал да мисли за своето момиче, което обожава. Плюшената мечка е по-голяма от нея, а розите са цял камион. Без да преувеличава. но всичко си заслужава, когато вижда радостта в очите и.

  – Честита ни трета годишнина, любов! - усмихва и се и отваря ръце, за да я хване. 

Ана скача с писък в ръцете му. 

Барселона 27-ми Декември 2021г.

Дневникът на Ана

Барселона губи от Реал Мадрид с 0:3. Трибуните са притихнали и усещам тъгата. Съдията свири края на мача и би трябвало всичко е е наред, но не е. Увила съм се в шала и замръзвам. Фланелката с номера на Пабло, изобщо не топли.

Изчаквам, докато охраната не ми прави знак, че е безопасно да изляза от трибуната. Докато излизам от стадиона виждам хвърлени плакати. Но един привлича вниманието ми.

“Омъжи се за мен, Пабло” е изписано с ярко червило

 Ядосвам се и свивам в тоалетните за персонала. Отварям съобщенията си, но нямам нови от него. Преглеждам чата от последните няколко седмици и ми става още по-криво, защото аз съм активната. Сякаш съм просто фен. А, на Коледа дори не се видяхме. Защото имаше извънредна тренировка! И отказа предложението ми да празнуваме, заедно с баба и дядо, които толкова го харесват. 

На излизане почти се блъскам в едно момиче, облечено в маслинено зелено, което напълно отива на рижавата и коса. 

Пабло може да има всяка. 

Тази мисъл ме пробожда като с нож. навеждам се и повръщам в най-близката мивка.

– Хей, всичко е наред - непознатото момиче държи косата ми и ми подава хартиена салфетка, след като се измивам. – Имаш ли планове за тази вечер? - пита и вероятно трябва да се усъмня, но нямам сили. 

– Нямам – заключвам телефона си и и подавам суха ръка. - Ана. 

– Пипа - отвръща ми. - Ще ходя да избирам меню за новогодишната вечеря. Може да дойдеш - изпреварва въпроса ми. - поканата важи за двама. - кимва ми гледайки ме ужасно сериозно и аз се разсмивам. 

Излизаме от стадиона заедно, а навън завалява сняг. 

Барселона 19-ти Септември 2022г. 

– Няма реална заплаха, но трябва да го разпитат. 

– За какво? - Пабло скача от стола си и документите на масичката пред него се разхвърчават. - Не съм я докоснал!

Адвокатът е имам подобни случаи в кариерата си и залага на сигурно. Иска да изчисти името на младия талант.

– Пресата казва друго - той вдига произволен вестник и лицето на младежа губи цвета си.

– Това е долна лъжа, Анхел! Не съм я изнасилил! 

Барселона 5-ти юни 2022г. 

Дневникът на Ана

Годината ми започна на партито на Пипа, където Пабло ми обеща винаги да бъдем заедно. Затова си мислех, че няма нищо нередно в това да чета съобщенията му. Вярвах му. Разбира се, че му вярвах. Но, кой не искаше да спи с най-успешната футболна звезда за този сезон на Барселона?

Аз не исках.

Не и, докато не съм готова. 

Барселона 23-ти Септември 2022г. 

Пабло и Ана седят на върха на домакинската трибуна на Ноу Камп.

Срещата им е неизбежна

Пет години са ужасно много време. Особено, когато обичаш. Време, в което можеш да започнеш да се съмняваш в другия или да търсиш нещо, което не получаваш у друг. Не са нужни думи, а сълзите излизат толкова лесно. 

Пабло целува Ана по главата. Сложно е. Това е сбогуване, точно толкова, колкото и не е. 

– Съжалявам, че те нараних - прошепва тя и той повтаря думите и. 

Днес момичето свали обвиненията за изнасилване. Защото такова не е имало.

Пабло заминава за родния си град, за няколко седмици, докато скандала се уталожи.

Ана знае, че е по-добре да бъдат разделени за известно време. Иска да даде шанс, колкото на себе си, толкова и на него. Защото изневяра също не е имало. 

С Пипа ще попътуват из Франция, защото приятелката и иска да записва моден дизайн в Марсилия. Или пък в Париж. Още не е решила. Но това ще бъде момичешкото пътуване, от което и двете имат нужда преди последната им година в гимназията да е навлязла в решаващата си част. 

По стадионите ще продължат да викат неговото име, защото е най-добрият халф за Барселона през сезона.

А утре, градът може би ще осъмне с някоя по-щастлива новина…

КРАЙ

Вдъхновение: https://www.instagram.com/reel/CikmoPIqnuC/?igshid=MDJmNzVkMjY%3D - това видео!!

“Any Time The Wind Blows” - Рейнбоу Роуъл // Ревю

           

             Здравейте! Как сте?

Днес ще ви разкажа за финала на трилогията за Саймън Сноу. Ще има спойлери, да кажа от сега, но искам да добавя, че тази книга е всичко. Рейнбоу Роуъл е вложила толкова много емоция и всичко е толкова естествено и прекрасно! 5/5! 

След кашата, която любимите ни герои успяха да забъркат в Щатите е ред да се върнат у дома и всеки да се справя със себе си.

Сърцето ми се счупи, когато Саймън прекрати връзката си с Баз! И после толкова много се радвах на всяка сцена, целувка и просто цялата искреност в обичането. Те са сродни души! Не можете да убедите в обратното!

Шепърд и Пени са абсолютни сладури и демонът беше още една причина накрая да се съберат. 

Агата имаше своето приключение - лекувайки се след срещата с вампирите и навлизайки дълбоко в полята на Уатфорд. 

Но да се върнем на главите от гледната точка на Баз, които определено обожавам. Аз съм много тип Саймън, защото съм супер емоционална, но и ми пука колкото и на Баз. И въпреки всички рани и кофти неща, които е сътворил в миналото, те не се отказаха един от друг! Което е толкова прекрасно! 

“Any Time The Wind Blows” ни дава множество разтапящи сърцето моменти, забавни случки, а ние пускаме и по някоя друга сълза, защото чувстваме тези герои толкова близки и не на последно място откриваме най-великата магия - любовта! 

До скоро, магьосници и нормални! Няма значение, всички сте специални! ❤️

(Екшън) понеделник в Неапол

Денят си започва като всеки обикновен четвъртък. Само дето се оказва понеделник.

Трета седмица съм детегледачка на десет месечният Тео, в Неапол и имам планувани куп задачи. Разбира се, нещата излизат извън контрол още от сутринта. Защото любимият небесно син биберон е изчезнал.

Тео е очарователно бебе. Има огромни кафяви очи и гледа толкова умно, сякаш те разбира. Но любимата му играчка, не кола и камионче просто се е изпарила от апартамента. И затова той надава ужасни писъци. Очаквам всеки момент някой наследник на наполетанска фамилия да нахлуе с взлом и да сложи край на мъките ми. Но явно се налага сама да се справям със ситуацията. 

Приятелите ме описват като проактивна. Справям се отлично със стреса и, затова за днес съм планувала пазар, пране и урок по италиански, докато Джорджия се върне от работа. Но не мога да се концетрирам и за секунда, защото проклетиа биберон липсва!

Натоварвам ревящото бебе в количката и излизаме от старата жилищна сграда. Бутам количката нагоре по баира и се опитвам да се сетя къде бях гледала бебешки магазин. Неапол е пълен с тесни, каменни улички, красиви и стари сгради и хора пиещи кафе по терасите. Старая се да не поглеждам нагоре, но чувам италианската реч. Неразбирам достатъчно, но при положение, че Тео не спира да плаче ясно ми е, че обсъждат мен и безотговорността ми. 

Слънцето е високо горе и пече доста яко. Сигурно е, около тридесет градуса. Мога да попитам Джорджия за беберона, но не искам да я тормозя за глупости. Спирам, за да дам вода на Тео и той млъква за секунда, точно колкото ми трябва, за да се сетя, че аз не съм си взела вода. Влизам бързо в гугъл и откривам универсален магазин за бебешки стоки само на три километра и четиристотин метра пеша. Е, пълен автобус и ревящо бебе не ми звучи като добра опция. Затова продължавам да бутам количката. Опитвам се да запея, но родните ми песни не предизвикват никакъв интерес у Тео.

Стигаме до кръстовище, където чакаме цяла вечност и пак е пълно с веспи, мотори и коли. Накрая вземам решение да пресека и едно фефари почти минава през нас. Добре, отказвам се. 

Свивам в най-близката пряка и излизаме на тясно кръгло площадче, в средата, на което има симпатичен фонтан. Сядам на ръба му и се разплаквам, защото Тео все още плаче и ми липсва дома. 

- Хей, добре ли си? - чувам реч на английски и вдигам глава от коленете си. Симпатично момче със синя риза и престилка е клекнало до количката. О, не! Сигурно иска да ни обере!

- Всичко е наред - отвръщам и рязко се изправям на крака. Това е лошо решение, защото използвам количката за упора.

Момчето успява да я хване, но аз залитвам право във фонтана. Падам по дупе и поне вече не ми е горещо. Тео се ококорва и после започва да пляска с ръце. И о, чудо - разсмива се!

Опитвам се да събера достойнството си, но то отдавна се е удавило, затова поемам ръката на момчето и го оставям да ме поведе нанякъде. Всъщност влизаме в джелатерия, която съм пропуснала да отбележа и той ми посочва едно сепаре, на което да седна. 

- Аз ъ... мокра съ- ще стане- ще се намокри - пелтеча на развален английски, докато коремът ми се свива от глад. Заради търсенето на биберона нямах време за такива удоволствия. 

- Сядай и не се притеснявай! Аз съм Луиджи - той носи джелато във вафлена купичка и я подава на бебето. После прави пълно завъртане и в ръката му се появява лъжичка. Тео е впечатлен. 

- Мина - отвръщам и поемам фунийката със зелен сладолед, който подозирам, че е пистачо. 

- Не си оттук, а? 

- Не съм - не мога да не отвърна на усмивката му. 

Опитвам от сладоледа. Божествен е. Това определено е вкусът на Италия. И някакси нещата изглеждат съвсем наред, докато телефонът ми не дава сигнал за ново съобщение.

Джоджия е бясна. Приключила е по-рано работа, къщата е хаос, а Тео липсва. И ми е звъняла четири пъти, но както винаги съм с изключен звук.„

- Merda! - това е една от малкото думи, които знам на италиански. 

- Дай да видя! - Луиджи посяга към телефона ми и аз му го давам. Не изглежда като сериен убиец, а и Тео толкова харесва джелато, че е забравил за биберона. 

О, вкъщи имаме цяла кутия сметанов. Може би, ако бях отворила хладилника...

- Е, Мина, докато майката на този сладур дойде, за да пие еспресо и да хапне джелато, може ли да ми обясниш каква е схемата с този биберон? - повдигам вежди удивено, когато Луиджи ми показва висулката на количката, от която виси любимата играчка на Тео.

- Знаеш ли, това не е важно. Случайно да знаеш къде има супермаркет, наблизо?

- Супермаркет? - повтаря той. - Мина, ние сме в Италия. тук имаме пазари! Идвай, ще ви заведа! 

КРАЙ

Дано ви е допаднала тази историйка! Желая ви чудесен понеделник! 

Думи, използвани за вдъхновение

проактивен, очарователен и биберон / есе и екшън 

Талин е за обичане

Старият град - уют и цветове.

Магазинчета, църкви, кафенета и площадчета. 

Красиви сгради, улични фенери и простор.

Сърцето на Талин е скрито в Старият град! Открийте го! 

Ден в Хелзинки

Здравейте, как сте?
Ако случайно имате свободен ден във финландската столица, тя определено има какво да ви предложи.

Няма как да не пропуснете Хелзинкската катедрала, в блестящо бяло, която се намира в центъра на града. Няма вход, за да влезете вътре и можете да посрещнете изгрева или залеза на стълбите и.

Следваща спирка е Руската Катедрала "Успение", която се намира на хълм, близо до пристанището. Пищна - отвътре и отвън, близка до нашите църкви.

Market Square или пазарът се намира в близост до църквата. От там както прясна риба, можете да си вземете и магнитче за спомен.

HAM или Helsinki Art Museum е музей на изкуството, който си заслужава за любителите на този жанр. Ще видите картини от различни епохи, а също така и е експозиция посветена на писателката Туве Янсон.

Последна спирка и абсолютна перла в короната е Музеят на фамилията Sinebrychoff. Който си е почти замък, с цялата си колекция от мебели, огледала и изкуство във всякаква форма. А руснакът, който е живял там е основател на най-голямата пивоварна и компания за безалкохолни напитки във Финландия.

Бонус - разходка из улиците на града.

Хващайте куфарите, приятели. Защото Северът е доста чаровен!

Ами, ако имаш само днес? // Книжно ревю

"Накрая и двамата умират" беше книга, която исках да прочета от страшно много време. Преди поредното пътуване си я взех, спонтанна покупка, която ми донесе много.
Тук оставям връзка към ревюто на Ева, което ме разплака, неведнъж. И да, заслужава си петте звезди.
Адам Силвера ни запознава с главните герои в тази история - Матео, срамежливо 18 годишно момче, което живее сред книгите и видео игрите, чакайки баща му да се събуди от кома и помага на най-добрата си приятелка и Руфъс - на седемнадесет, който е изгубил семейството си и се опитва да се справя с това. И двамата получават обаждане от Отряда на смъртта и имат по-малйо от ден преди края си.
Звучи доста тъжно, нали?
В тази книга има тъга, но има и толкова щастие и любов. Всеки персонаж, бил той и второстепенен има своята роля в историята и най-вече се бори за нещо съкровенно. Руфъс и Матео са прекрасни и връзката км е толкова специална, защото за толкова кратко време успяват да се разкрият и да усетят всеки момент. Нали в това е смисъла, накаря да имаш спомени, вместо въпросителни?
Красива история с предизвестен край, макар и тайничко да се надявах на обрат. Но често в живота, нещата си се случват, защото така трябва.
Като завършек и апел - живеете, но знаете, кой момент ще бъде последен!