Минаха години, от както стоях в един хотел в София и дочетох Победителите последната част от трилогията за Бьорнстад. Днес тя отново ме привика и я препрочетох.
Истината е, че Фредрик Бакман ни разказа истината още в началото, без да я украсява и въпреки това тя звучи толкова красиво. Още от първата книга ние сме наясно, че ще се разделим е едно от четирите момчета. Не боли по малко!
Тук мащаба е огромен. Бьорнстад и Хед. Зелено и Червено. Двата града и съдбите на всичките им жители, че и отвъд са преплетени, както и в живота. Срещаме всеки един от любимците ни, който пораства по някакъв начин. Запознаваме се и с нови герои, които започваме да обичаме.
Аз бих искала да обърна специално внимание на персоналните ми любимци, като започвам от Мая. Толкова съм горда, да чета за герой, който продължава да се бори с травмата си, да търси правата си и да обича и твори със сърце и душа! Понякога се олицетворявам с младата музикантка. А друг път в Амат, който е толкова добър, емоционален и нахъсан. И стига много много далеч – до звездите, сбъдвайки мечтите си, без да забравя основите!
Бобо и Алисия са най-близките ми по характер герои, а Ана е истинска фурия, с която олицетворявам близките ми хора, които обожавам.
Ако някой иска да ме слуша, мога да му говоря с часове за Бенямин Ович. Любимият ми герой от книгите. Като цяло. Бени, който гори, унищожава, стопля, разбива и докосва души! Кълна се, ако беше малко по-истински, то щях да съм безкрайно влюбена в него! Макар че, като се замисля, често виждам Бени в някой друг, чиито име отново започва със същата буквичко… Та, Бени. И не само той. Но най-вече той, ни показва, че трябва да се действаме със сърце!
И въпреки лошите, не ужасните неща, много от тези герои, всъщност обичат и вярват ужасно силно в нещо и действат по добър начин. В повечето случаи. Доволна съм, ужасно много от заключителната част в трилогията!
А моята любов към Севера минава и през момиче, което пише песни с цялата си душа, момче, което постъпи както е редно и едно, което вижда звездите, дори и сред пълната зала с хора… и никога не оставя забравен!
