вторник, 19 февруари 2019 г.

7 Wonders - Където мечтите се сбъдват! // игри, книги, забавление; the best game cafe in Varna



Здравейте, надявам се да сте имали хубав вторник!
Този пост е много специален за мен, защото искам да ви споделя за едно от любимите ми места, а като се замисля и най-любимото ми тази година.

7 WONDERS e кафе за настолни игри, в което ще се влюбите от пръв поглед!


Намира се на улица Македония, в центъра на Варна.
Искам да ви запозная с мястото, което се простира на цели два етажа. Готиното е, че влизаш в частта с бара и симпатичното, книжно кътче и следва и подземен етаж, пълен с малки и големи маси, на които са се играли стотици игри, ронили са се сълзи, летял е смях и се е леела бира.
Мен ме открехна една колежка, (благодаря ти Ники)! Запознах се със страхотни хора, готови да се впуснат в ново приключение!


А Диди, прекрасницата, която държи кафето – толкова мила, отзивчива, с усмивка на лице, винаги готова да помогне и да обясни нова игра.
Защото изборът е безкраен! Има по мои скромни сметки над 100 игри, за малки и големи. Аз самата съм играла едва 5-6 и с удоволствие съм готова да опитвам нови. Има игри за всеки:


От класиките, като Не се сърди човече, Шах и табла, през любовта на учениците – Uno и Dixit, до стратегии, като Game of Thrones, Avalon, Catan, 7 Wonders, (на която е кръстено и кафето, създадено на 07.07.2017) и много-много други, които ни предстои да изиграем!


Но игри не се играят на сухо гърло. Освен топли напитки за студените дни, разбира се има и безалкохолни напитки и алкохолни за най-смелите!
В свят превзет от смартфоните и Интернет, ви предизвиквам да предложите на компанията, да грабнете семейството или гаджето и да прекарате уикенда в 7 Wonders!
А защо не още в петък?
(Тук е момента да споделя, че кафето почива в сряда, но пък уикенда, си е класика!)


Защото си заслужава и само за 3 лв. на човек, можете да изследвате други светове и да се забавлявате на макс.
Прекрасен следобед, преминаващ във вечер
Маси има за всички, столове също. Носете си доброто настроение, а ще си тръгнете с усмивка на лицето. И ще искате да се върнете отново!



7 Wonders – в Facebook и Instagram

Поздрави,
Вичи!

петък, 15 февруари 2019 г.

Усмивки и разочарования // Feb, St. Valentin, Football & more




Здравейте! Как сте?
Вчера някой ме попита как върви блога. Ами спрямо миналият януари, зле. За месец и половина 5 поста. Ама нали не гледаме количеството, а качеството?



Та Свети Валентин беше провал. Не, не беше каквото очаквах. Не, че очаквах нещо де. Ама накрая се оказах ревяща на центъра на града в студа. Добре, че една приятелка се притече на помощ и ми разказа за някакви много досадни книжни героини. (Thanks, girl!  <3) Курсът ми по английски се оказа изненадващо приятен – пихме вино, ядохме сладко и си разказвахме истории, играхме забавни игри.


Челси победиха Малмьо, като гости с 1:2. Симпатизирах на датския отбор, защото съм ходила в Малмьо и много ми хареса! Но все пак отбора си е отбор.
Чакам да размажем Юнайтед!
Борусия пък паднаха с 0:3на Уембли от Тотмън. Ми поплаках си малко ама пък и се разтоварих гледайки тези мачове. Отдавна не бях сядала да гледам мач.


За събота double date-а ми тотално пропадна. Разбира се научих последна. J Но пък ще ходя на представянето на стихосбирката на познато момиче!
След седмица, в която не си бях сама вкъщи, искам да избягам. Ще взема папагалите, евентуално. Беше една от онези седмици, в които се надяваш, случват се разни неща, разни срещи, разговори и ревеш.
Как ли звучи всичко това? Вероятно доста зле…


И още – ставам на двадесет другия петък. Не ми се празнува, за да бъдем честни. Най-вероятно ще си събера четирите най-близки момичета и ще отидем някъде, където ще съм себе си.
В заключение, в блога няма често постове, защото изразходвам прекалено много емоции.

До скоро!
И бъдете щастливи!

П.п. Иначе се старая да правя минимум 10 000 крачки на ден, хем да градя фигура, хем и се чувствам по-добре.
Втори П.п. Вчера правих валентинки за семейството ми и за приятелят ми. Зарадваха се.

Благодаря, че ме четете!

неделя, 10 февруари 2019 г.

Приказка


Видях те онзи ден, когато вървях към магазина. Слънцето блестеше в очите ми и ме заслепяваше, но не можех да сбъркам фигурата ти. Казах си, ще погледна към теб, само за секунда, докато преминавам. Беше си същия. И ти ме погледна. Нещо в мен се счупи, краката ми продължаваха да вървят, но умът ми не беше с мен. Влязох в магазина, забравила какво имам да купувам. Излязах с празни ръце и сърце.
Срещвах те отново днес. Отново печеше слънце. Знаех, че си ти. И пропаднах в бездната. Демоните ме разкъсваха.
- Госпожице, добре ли сте? - попита ме ти.
- Да, всичко е наред - излъгах аз. - Не съм си изпила кафето - отново лъжа, не обичах кафе.
Заведе ме в близкото кафене. Поръчах си късо кафе, без захар. Беше ужасно горчиво, но се насилих да преглътна.
- Изглеждате ми странно позната - каза ти. - Дали не сме се срещали някъде?
Загледах се в лицето ти. Имаше брада, добре оформена, а очите ти... те не бяха неговите очи. Тях, не можех да ги сбъркам. Но ето, че отново го направих.
Ти ме попита за име. Казах първото, което ми дойде на ума. Не беше моето.
- Интересно име. Не е типично българско - усмихна ми се.
Не беше. Така исках да се казвам, когато бях на десет. После заобичах името си.
- Довечера има театър с Блатечки, искаш ли да отидем? - опита се да докоснеш ръката ми, но аз се дръпнах и бутнах чашата с кафе.
Мълчахме.
- Не обичам театри - пророних. Неистина, разбира се. - Но пък по кината дават един филм на Тим Бъртън, който бих гледала с удоволствие.
- Аз не си падам по такива страхотии - отвърна ти.
Разговорът беше приключил. Плати ми кафето и се разделихме.
Беше фувруари, а слънцето печеше безжалостно. Ти така и не ми разказа приказката. А аз обичах приказки.
Надявам се да си щастлив, където и да си.
А аз ще бъда тук. 

четвъртък, 7 февруари 2019 г.

Асоциация за щастие


Копаеш в пустиня
Дълбаеш в лед
Попадаш в тиня
Мечтаеш за мед



Написах това снощи, докато играехме на игра с асоциации.
После... дали всичко се обърка или нареди, все още не ми е ясно.
Легнах си ужасно изморена и объркана. Сега съм само второто.

Нали всички се стремим към щастие? И, ако не го откриваме на даденото място се местим? Или не?

събота, 19 януари 2019 г.

Нека...!



Нека
Нека пием за подраняващите автобуси и за петнадесет до четиридесет минутното чакане
Нека пием за хората, гледащи ни отвисоко, сякаш сме нещо нисше
Нека пием за студа, болката и самотата
Нека пием за нощите, утрото и новите шансове
И после нека се удавим в сълзи, защото не виждаме, не чуваме, не знаем
Защото мечтаем, падаме и боли
Защото системата е сбъркана
И най-вече, защото се чувстваме сами
И нека летим високо в облаците
И опитваме
И търсим
И пробваме...

неделя, 13 януари 2019 г.

Как да оцелееш след нощ като тази ~Criśtä



Знаете за какво говоря. За онези нощи, когато правим неща, от които ни е срам, страх ири ни влудяват. Може ли да мина на ти? Благодаря! Имала съм не една и две. С Рик Марли, ходим от пет месеца. Май гледахме някакъв филм. Не помня. Въпреки, че беше скоро. Като се замисля, твърде скоро. Не бяхме пили. Тогава го обичах. Гушкахме се, натискахме се. Играхме. С Мон Васкез беше различно. Бяхме пушили трева. Попринцип цигарения дим не ми понася. Спряха ми стипендията. Защото системата е тъпа. Крещях и рисувах със спрей. На сутринта ръцете ми бяха изцапани с червено. Важното в такива моменти е да си намериш нещо, в което да вярваш. Аз например вярвам в почистващият ми серум за лице. Подари ми го приятелка. Помага... или поне така си мисля. Често съм буря, разбираш ли? Фуча, вилнея, ревя. Ама и се боря. А след онази вечер с брат ми на пакрива? Повръщах 17 часа. Да, седемнадесет. И ми беше лошо в следващите два дни. Не смятам да ти казвам защо, не е важно. Важното е, че като се прибрах при нашите си измих ръцете и зъбите. После си взех дълъг душ, смених си чаршафите и пижамата и спах много дълго.
Та накратко, ето ти списък с неща, които да имаш, като идеи след онези нощи:
1. Вярвай в нещо, било то крем, марка бонбони или човек.
2. Душ. Може и вана. После сън.
3. Заеми си ума с нещо. Учене, четене, музика...
4. Обърни внимание на близките ти хора.

Криста


 Credit art


събота, 5 януари 2019 г.

“Зверобой” - Красимир Симеонов // Ревю



Честита нова година! Бъдете здрави и щастливи! :)


Прочетох Зверобой още през септември, но едва сега се реших да пиша. Събрах любимите си стихотворения и ще ги видите по-долу в поста.


Това е една от онези книги, които просто искаш да имаш. Разлистваш я в книжарницата и се влюбваш в написаното. В едно или в две стихотворения и я купуваш, макар че не си сигурен/сигурен как ще се разбирате.


Тя те удря в сърцето. Защото е пълна с истини. На средата започваш да се чудиш дали ти харесва или я мразиш. Обичаш простите думи. И римата. О, римата е важна.


Не всичко е в рима. Има и къси стихове. Такива за умиращото дете. За планина и надежда. За славей и раздяла. За всекиго по нещо.


И накрая те е оглозгала. Показала ти е реалността. И магичното. Опиат. Зверобой от Красимир Симеонов е Поезия за душата. П-то не случайно е главно. ;)

Прочете и усетете!

Момчето-звяр броди сред нас. По-добро от някои. Спасител…


До скоро!