Писмо до цъфналия люляк

Мога да твърдя, че слънчевото затъмнение беше първо моя идея.

Разбира се, разполагам единствено със своята гледна точка. Надявам се, че ти е харесало! Аз ще почакам някоя и друга година. Дотогава ще посрещам изгреви и залези в любимия ми плажен бар или някъде надалеч. 

Скитам се, равно ли е на лутам се? Понякога бягам. Надълбоко. Често съм на хиляди места, на километри едно от друго. И после сам просто тук и се наслаждавам на слънцето, което още не се е скрило в края на работния ден. 

Имам всички момичета и момчета, които ме карат да се усмихвам и да се чудя една идея по-малко какво ще се случва. Защото каквото е писано, ще стане! Манифествам хубавото време и Вселенските решения, а на теб, да си починеш, за да блестиш утре. Макар че за мен блестиш винаги. 

Здравей, Април!

Кат{е}рина

Привет! Мога да ви говоря с часове за Катерина от Джеймс Фрей, която ме избра при едно ходене до библиотеката, в което влязох с объркани мисли, крещящо съзнание и много емоции, които не успявах да контролирам. И тя сама ме намери. Разликата в имената на първата песен, след тази от Евровизия на Joker Out и заглавието на книгата е една буква. Пак става дума за женско име. Жените сме доста силни, не мислите ли?

Та историята ни пренася основно в Париж. Този огромен град на изкуство и суета, пълен с мечтатели, като главният ни герой, който зарязва уреденият си живот и се впуска в преследване на вътрешните си копнежи, гонейки вятър, който го отвежда, точно, където Съдбата му е определила. Среща се с различни хора, влюбва се дълбоко, бори се със зависимост и със себе си, защото няма по-голяма пречка от собственото ти отражение…

Романът е пропит с изкуство, много чувства и ни превежда из живота - от дреболиите до важните решения, от които понякога зависи всичко.

На какво си готов, за да сбъднеш най-съкровеното ти желание?

Готов ли си да падаш и падаш…?

Обичаш ли достатъчно силно?

Пусни идеите си, дай им криле, бори се със зъби и нокти и опитай, колкото и беззвезвезно да ти се струва небето!

Париж е различен през всеки сезон.

Меланхоличен.

Пъстър.

Тъжен.

Шумен.

Прекрасен. 

C'est la vie à bientôt!

šans

Минало е време. Но все още обожавам песните. Пея с цяло гърло и скачам, докато не усещам как краката ми умаляват.

Когато концертът приключва се насочвам към изходите, но усещам някой да хваща рамото ми. Сменят се светлини и стаи и се озовавам зад сцената. Очите, с цвят на какао, които никога не съм забравяла изследват лицето ми. Поемам си накъсано дъх и после усещам сълзи. И двамата плачем, без да се докосваме. 

Изборът беше мой да дойда тук тази вечер. Да сменя автобус, самолет и после три влака. Защо ли? Може би, за да затворя тази страница! Или пък да започнем нова, отново… заедно.

“В огън” // мини ревю

           Здравейте! Как сте? 

Днес ще ви загатна малко за една от последните книги на Патрик Нес, който създава такива светове и герои, че след досега им с тях се чувстваш дезориентиран. Когато в една история има дракони, малко градче насред щатите, конспиративни теории, сателити, култ към Велики богини се получава доста интересна история, развиваща се поне в два свята. Също имаме и момче с много имена, разбира се и любов. То и без това тя движи всичко (и това е прекрасно)!

С едно изречение, бих описала “В огън” като една модерна приказка, с доста поуки, валидни в днешно време, която ще ви накара да се замислите и да помечтаете!

Негативи*

 

Любимият ми фотограф се казва демон и снима едни такива фотографии, в които има много кожа и брокат, и спирала. Чувствам те ужасно близко, макар че юли е далеч. Усмивката ти, ме кара да живея. О, как гледам самолети и автобуси, а даже понякога и влакове. Да съм далеч оттук или от познатото? Искам да творя, какво ли друго ми остава… Музика на испански, италиански и френски, мечта за петък и лято. Може би, защото имам мигла в окото и не знам, дали това по дяволите не е същата мигла от още два дни, намерила си комфортно местенце или зона. О, как не харесвам или пък харесвам рутината. Днес се събудих в шест и половина. Искам да действам, бездействието ме убива. Ами, какво чакаш? Видях малката принцеса и беше прекрасна. Имам най-яките хора, до мен или на хиляда километра. Не е от значение. Идеята ми е, че винаги ще съм човекът, който ще спре да снима залеза, ще каже да или ще опита и се радвам, сега ще отида да преведа една песен. Мръсни мисли и чисти сърца.

Негатив - Спец. Фотографско изображение върху плака или лента, в което светлите и тъмните части са разменени или пък цветовете са заменени от допълващите ги цветове.

Нова година в Аликанте!

Опитвам се да балансирам чаша шампанско, кенче бира, пакетче с гроздови зърна и телефон в двете си ръце. Чула съм песен на Кеведо, което ме кара да се чувствам комфортно. Около мен е пълно с хора. Стабилна тълпа. Всички са излезли да празнуват. Остават петнадесет минути от 2023-та година. 

Но нека се върнем няколко часа по-рано. 

Самозаблуждавам се, че нямам ангина. Намирам се в Аликанте, югоизточна Испания. Сама съм. 

Предстои ми да посрещна новата година, далеч от всичко познато. И някак си, това изобщо не ме притеснява. Денят ми започва с изкачване до средновековният замък, който се намира на един хълм в центъра на града. Разбирам испански и започвам и да го говоря, свободно.

Деля баня с непознати хора, но пък всичко ми е на максимум тридесет минути разстояние пеша. Отивам до исторически музей, където главна тема са двете велики империи – Китайската и Римската, които всъщност никога не са се сблъсквали през вековете. Аз има приятелка, която учи в Китай, преди доста години тя ми помогна за блога. Чувам се и с любима моя от България и двете си бъбрим, докато вървя по път, като излязъл от филмите. от едната страна има джунгла, а от другата скали. Не ме е страх. 

След още обикаляне из пъстрите улички идва време за празнична вечеря. Добре, че съм подготвена, защото едната ми резервация бива отказана в последния момент. Настанявам се четиридесет минути по-рано, сдобила се успешно с чифт светещи уши, най-добрите ми пет евро, похарчени някога! Наясно съм, че паелята за двама ще я ям и през следващите два дни.

2024-та я посрещам на площад с открит бар, вместо на този с фигурите на Светото семейство. Ям грозде, пожелавам си желания и прегръщам една жена. Благодарна съм на приятелите ми, които ми се обадиха, макар че при мен да не беше настъпила новата година още. И на семейството ми!

Вечерта продължава в бар. Учтиво се опитвам да обясня на един англичанин, че просто няма да му се получат свалките, след като е казал лоши думи по адрес на любимият ми футболен отбор. Отбор се подкрепя, до живот, дори и да губи!

Заспивам късно и следващият ден е просто слънце, море и палми. На последващият трябва да летя обратно. Въпреки че едвам преглъщам посещавам четири музея – на Модерното изкуство, на просото Изкуството, арена за корида и още един свързан с празника им, в който изгарят прекрасни фигури, за здраве.

О, Аликанте, бих се върнала... Защото имам още да те опознавам!

До скоро, Испания! В сърцето ми си вече повече от половин живот!

queue

Hi! Queuing 17 hours before the concert is f insane! Like for a 750 people concert. Posting it on social media it's not ok! Starting a drama in the fandom again it's not ok! HYou were on the previous gigs on the f first row. What tf you want? People just wanna have fun! See the band! If you wanna freeze do it but don't make the other fans feel bad, don't make the band members and crew worried! It's not fan behavior! We all remembered what happened in Prague, right?

I waited 5 hours in Amsterdam and I froze f up! I am so thankful I met the wonderful people there who helped me to make it! And f the numbers when I went inside the ground floor was halfly already full, but I still got fun and enjoyed the show! So pls, think first! Your health is more important than the number!

TO EVERYONE WHO SLEPT IN YOUR OWN BED TONIGHT, ENJOY KRAKOW! ❤️

Memoreis back from AMS