Може би съм подценил момичето. Определено е по-умна, отколкото я сметнах в началото.
– Дилър на истории, не ме карай да повтарям – тя се изплюва в краката ми.
Храчката не докосва кожата ми, но самото движение цели да ми покаже, че не аз контролирам нещата.
Опитвам се да раздвижа крайниците си, но въжетата се впиват по-надълбоко в кожата ми. Очите на момичето са тъмни с цвят на еспресо.
– Предпочитам Търговец – казвам, за да печеля време.
Ясно е, че съм притиснат и нямам избор освен да и дам нечия история. Разравям се из паметта си и решавам, че е дошло времето да жертвам сър Никълъс. Това винаги сработва. Жалко, страхотен старец. Ще ми липсва…
– Искам твоята – поглеждам момичето срещу мен, насочило копие към гърлото ми.
Част втора – Момичето и мрежата
Името ми е Клео. Не, че това има значение.
Наблюдавам го от седмица, но го преследвам от три дни. Някак си все успява да ми се изплъзне. Добре че знам да ловувам.
– Какво има в мрежата? – сините му очи се впиват в сребристата нишка само за миг, давайки ми възможност да си поема въздух, преди отново да насочат по посока лицето ми.
По улиците има сняг, но аз сякаш изгарям.
– Ще ми трябва по-късно – мама не ме е научила да съм груба, но Кеж и Нижан имат нужда от храна и аз съм голямата сестра, която трябва да я осигури.
Колко ли дажби ще ми донесе тялото на Дилър на истории? Надявам се достатъчно, за да изкараме месеца. Най-късият в годината.
– Имам много хубави истории – казва русото момче, което изглежда на моята възраст, но това изобщо не ме заблуждава.
Чела съм достатъчно легенди и знам, че хората от неговия вид, са много по-стари от всички нас. Макар че, се съмнявам, че им е останало нещо човешко, при положение, че с няколко думи, могат да отнемат невинен живот.
– Можем да стоим тук и да те оставя да измръзнеш или да ми дадеш, това което искам – казвам с ясен глас и нагласям захвата на копието.
Усещам ледения вятър, който хапе кожата ми. Сиянието около бледата му кожа започва да избледнява, а русите му къдрици потъмняват. Всички шансове са на моя страна, просто трябва да почакам още малко, докато той се пречупи. В по-благоприятният случай, ще си тръгна с неговата история. И в двата той ще умре. Изборът е негов.
Част неизвестна – Думи
Не съм искал да ставам Търговец на истории. Но понякога Съдбата има странно чувство за хумор. А Самотата е опасен приятел. И моя вярна спътница векове наред.
Искам ли да се освободя от нея, трябва просто да кажа няколко просто думи. Или поздрав. И човекът срещу мен ще е готов да ми сподели най-съкровената си тайна, най-дълбоката си мъка или най-ярката си мечта. Проблемът е, че с това ми завещава и живота си. И когато ми се наложи да разкажа история, било то, за да си осигуря прясна вечеря или топло легло, мога да си платя чрез история. Само дето, след като е разказана от мен, човекът умира.
Тъжно, но правилата са такива. А Самотата е ужасен приятел, особено, когато живееш дълго.
Можеш разбира се, да разкриеш как точно си станал Търговец. Тогава ти самият ще умреш. А, кажете ми, кой не се страхува от Смъртта?
Епилог
В прахта остава да лежи обгорено тяло.
Братче и сестриче намират огромен чувал пълен с прясна храна. Ще им стигне за времето, което ще им е нужно да пораснат.
Никълъс Флабел чува тежко тупване и това го събужда от следобедната му дрямка. Подпира се на бастуна си и бърза, колкото може, за да отвори дървената врата. Следобедното слънце нахлува за първи път от седмици в къщата му, накрай света, разположена сред гъста гора.
– О, синко – той прибира момчето вътре.
То се строполява на пода. Учителят и ученикът. Единият приел отшелничеството, за да не нарани някого и другият, който толкова иска да живее нормално…
– Беше на моите години – изхлипва момчето. – Нямах избор…
Сър Никълъс, който някога се гордееше, че носи титла и, че е син на четвърто поколение шотландски благородник поклаща глава. На деветдесет и шест е. Момчето няма двадесет. Единият скоро ще си отиде и ще освободи всички живи от историите им. Но другият, трябва да се научи да контролира проклятието си. Никълъс Флабел се е научил да го прави. Приел е Самотата. И иска да научи и Девън на това. Колкото и е страшно. Защото сам, не означава непременно самотен.
Cr:Pinterest
КРАЙ
