– И с това скъпи мои приключва обиколката ни в Британският музей! Благодаря ви, че избрахте обиколка с “Мечтатели-приятели!” Не забравяйте да проверите електронните си пощи, където ще намерите отстъпка за обиколка с корабче по Темза. – Хъни Уидълтън задържа усмивката си, докато и последния човек от последната и група за деня се отдалечи достатъчно.
След това прибира морковено-оранжевата си коса на топка, която се надяваше, че имитира небрежен кок. Би осъдила Гарниер, стига срещата и с адвокат да не струваше половината и наем на стая в девети район.
Най-накрая отговори на вибриращия в чантата и мобилен телефон.
“Идвам, Найджъл! Дай ми десетина минути!”
Не, че най-добрият и приятел, който работи в Източното крило на музея има бърза работа. Смяната му е до десет, а сега тъкмо минава пет. По дяволите, пак ще хване трафика!
Хъни достига безпроблемно до Старбъкс, и въпреки това и зад двете каси има повече от един човек. Нейната опашка се проточва, но тя дарява Натали с истинска усмивка и взима двете чаши джинджифилово лате.
Какъв късмет, че с Найджъл обожават една и съща напитка! Любимият им сериал е Момичетата Гилмор, специфично сезон три.
Лондон може да е мегаполис, обаче често в него човек може да бъде и доста самотен. Хъни е благодарна, че есента я срещна с Найджъл – едно хубаво нещо в най-омразният и сезон! Но сега вече е декември и Лондон е окъпан в светлината от коледните лампички.
– Горещо е! – предупреждава, но къдрокоското вече е посегнал облечените си в бели ръкавици пръсти към картонената чаша.
Стъклата на очилата му се изпотяват и той изохва.
– Нямаше ли да носиш коледни чаши? И без това в чантата ти се вихри цял град! – това я разсмива и скоро и двамата се хилят, Хъни издавайки пискливи звуци.
Найджъл е прав, чантата и е огромна, но тя трябва да е приготвена за всяка ситуация. Има сухи кърпички, ако на някой му потече кръв от носа или му се доплаче, превръзки и тампони в поне два размера и още ужасно много неща, които надуват кафявата и кожена чанта, която си купи с първата заплата, когато се премести в Лондон, преди вече почти 3 години.
– В понеделник! – отвръща му тя и пита. – Пристигна ли новата колекция?
– Утре – Хъни прави физиономия, утре е събота и почива, а в неделя работи почасово в един бар в Сохо. – Но дойде нещо, което мисля, че ще задоволи любопитството ти.
Найджъл се обръща и преди да е завършил изречението си поема в противоположната посока. Знае отлично, че приятелката му обожава картини, но новият експонат заслужава нейното внимание, а и след това се надява, че това ще я предразположи за разговорът, който най-накрая събра смелост да проведе с Хъни.
Отиват в Архива, където се съхраняват всички артефакти, които предстои да бъдат изложени или транспортиране до някой друг музей по земното кълбо.
– Чети внимателно и не докосвай стъклото – прошепва и и Хъни завърта очи, отлично знае, че дори няма право да бъде тук и би загазила, а Найджъл най-вероятно би загубил работата си, ако ги хванат тук.
– Какво-
Рамката е с размер A3 и зад стъклото я гледа написан на ръка списък.
Лист с неща, които искам – Коледа 2015:
50 000 000 евро
яхта
лимоново дърво
любовта на живота ми да ме чака в леглото ми
подписан диск от Тимъти Еван Томас
грамофон
нов паспорт и нов живот
– Това е… – започва Хъни
– Готино? Хитро? – помага Найджъл.
– Гениално! – двамата споделят усмивки! – И ще го изложат тук? Представи си тази жена, може би сега управлява империя от частния си остров!
Момчето срещу нея кима ентусиазирано. Всъщност списъкът е предвиден да бъде изхвърлен, но му се прииска да го покаже на Хъни преди това. Напомня му за самата нея, зарязала всичко познато, за да живее живота, който иска!
Тя спира да бърбори, очите на Найджъл имат сини отблясъци в морето от кафяво. И тя няма търпение за целувката, която е сигурна, че предстои!
След няколко минути двамата ще вървят засрамени и той ще я изпрати до изхода на Британския музей. Тъкмо ше и е признал, че е гей и ще се надява, че в понеделник, Хъни ще донесе керамични чаши за кафе и ще е залепила сърцето си отново…
А някъде на около седем хиляди километра от тях, едва жена ще си спомни за един коледен списък, който състави преди почти десет години и ще се провикне:
– Масимо, хайде да украсим “Принцеса”! Идва Коледа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар