Старият грамофон в Барът на сър Едуард е ставал свидетел на повече започващи любови, откакто стои на скрина до френските прозорци, с дървени капаци отвън.
Той е популярно място в в Лондон, доколкото нещо може да бъде популярно в многомилионният град. Посещават го адвокати след успешно спечелени дела, студенти в сряда и четвъртък вечер и подават десет паундови банкноти бакшиш на Марта.
Тя работи там откакто се помни или откакто се научи да отстоява мнението и интересите си. Някога обожаваше да идва да учи тук. Може би заради високите тавани с греди оцелели бомбардировките през Втората световна война. После госпожица Пъфърхаус започна да помага на момичетата зад бара. Някоя от тях я кръсти Марта и името и остана. тази година щеше да навърши тридесет и пет, а беше виждала сър Едуард само веднъж. А това е нещо забележително, поне според компанията на маса седем.
Масите са номерирани с нечетни числа, а легендата гласи, че собственикът на барът, всъщност искал да създаде книжарница, която в дъното си да има музикално студио. “Каква чудна хрумка!”, помисли си Марта, когато отсервирва втората партида от високи стъклени чаши, покрити с малки ромбчета.
Това са единственият вид чаши в бара, защото издържат на необмислени извлияния, но единственият работник тази вечер, сиреч Марта, игнорира шума и хвърля директен поглед към момчето и момичето, което стоят един срещу друг в двата меки фотьойла с високи почти до тавана облегалки.
О, какво бутане и дърпане беше, за да ги вкарат и наместят – там в ъгъла!
На стария грамофон в Барът на сър Едуард звучи рок балада, защото някой, Марта не може със сигурност да посочи кой, е сменил плочата с джаз, докато млада любов разцъфва между двама младежи, в тела на възрастни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар