"Камион за джелато" // Авторско

Родителите на Морис го възпитаха джентълмен. Докато живееше заедно с тях не пропускаше да помогне с домашните на по-малките си братя. И макар че сега Девън беше смятан за проблемното дете, според най-големият син на семейство Еролди – просто караше нормално тийнейджърство. Морис участваше в неделният пазар, носейки всички торби и не пропускаше да обсъди мачът изигран в делничните дни с баща си, а също да поиграе с най-малкият си брат.

Апартаментът беше непоносимо тих, но Морис събу обувките си и се спря в тесния коридор, където беше повдигал до гърдите си целувал Лети толкова много пъти и преброи до десет. Помоли се на всички богове и светии, които го чуваха за промяна. Каквато и да е.

Влезе в импровизираната кухня, която беше съединена с холен тракт. Кафеварката стоеше наполовина пълна както я бяха оставили в неделя сутринта.

А до стената срещу дивана откри Лети. Стоеше между купчинката одеала и беше забила поглед в пода.

Един поглед.

Морис би продал душата си, само и само пъстрите и очи да срещнат неговите.

– Здравей – отрони, а гласът му прозвуча гърлено, въпреки че на работа не спря да говори през целия ден.

Не получи отговор и прокле наум.

Огледа момичето, всъщност жената, която обожаваше. Цветният и пуловер се открояваше на фона на тъмносиния и термоклин и разперената пола. Лети обожаваше цветовете и се беше облякла приветливо за обяда при родителите на Морис.

Трети ден беше със същите дрехи и стоеше на същото място, където падна в неделя, когато се скараха. Морис се мразеше за всичко, което и каза и за това, което почти направи.

Не беше спал добре и не обмисли достатъчно, когато се наведе към празната керамична чаша, за да я напълни отново. В най-лошият вариант Лети беше изкарала на една чаша вода целия ден и въпреки цялата загриженост на Морис тя се сви на кълбо, а той дори не беше толкова близо.

Отне му тридесет секунди да напълни чашата догоре с вода от каната за филтриране и да я постави до допълнителната възглавница на Лети, задържайки дъха си.

Тя продължаваше да стои свита на кълбо, като сега скри и лицето си, а Морис усети нови пукнатини в сърцето си.

Тази вечер нямаше сили да готви вечеря. Затвори вратата на спалнята и се сви в половината на Лети.

Няма нищо срамно в това един мъж да плаче.

Морис не знаеше колко още време ще издържи това. Искаше да прегърне Лети, да я обсипе с целувки и да я убеди, че никога не би я ударил. Заспа и сънува, че отново се карат. Този път не успя да спре ръката си.

Събуди се целия в пот от звъненето на противопожарната аларма. Скочи на крака и побягна към хола, където Лети продължаваше да се взира в празното пространство. Морис бързо установи, че звукът идва от включения телевизор.

Преди да има възможност да осъзнае факта, че явно Лети беше мърдала от мястото си, момичето запуши ушите си и закрещя.

Летисия не беше пуснала телевизорът. Стресна се, когато глупавата кутия започна да говори, но се уплаши истински, когато Морис влетя в стаята размахвайки ръце във въздуха. Русата коса беше полепнала по челото му и сините му очи бяха кръвясали. Тя се съмняваше, че изглеждаше по-добре, днес си беше замечтала за душ.

Сега имаше по-добре нещо за правенеэ – пищеше с цяло гърло и съжаляваше, че живеят в къща, вместо в жилищна кооперация. Защото досега всу някой щеше да е извикал полиция.

За съжаление Летисия не можеше да си спомни последните две цифри на горещата линия за жертви на домашно насилие.

Морис се свлече до кухненската маса. Беше се опитал да и каже нещо, но тя чуваше само собствените си викове.

Прекъсна я рязко туп.

И Лети се върна в реалността, където нямаше истински юмруци. Поне не от страна на Морис. Той я обожаваше. Качи си с нея на увеселителното влакче, въпреки че му ставаше лошо, само и само, за да бъде с нея за нейния първи път в това начинание. Беше я научил да кара ролкови кънки и на втората им годишнина я беше завел в Хайд Парк до онази бутка за сладолед, където тя винаги си беше мечтала да отиде. Тогава и купи по една топка от всеки вид и най-сериозно и заяви, че на сватбата им ще има камион за джелато.

Морис лежеше на пода и вратът му беше извит в неестествена позиция. Лети се бореше с всичките демони на страха, когато се приближи и провери пулса му. След това някак си се добра до домашния телефон и позвъни на бърза помощ. 

Морис имаше цял камион с въпроси през изминалите дни. Отговорът им сега лежеше до него в болничното легло.

Лети надигна тялото си, за да може той да раздвижи схванатите си мускули. После прекъсна поредното му идващо извинение с нежна целувка. Нямаше скоро да забрави вдигната му ръка, но нямаше и да може да изтрие от паметта си и кръвта по паркета идваща от сродната и душа.

До това прозрение стигна товава и затова сега Лети сплете пръсти с неговите, и му разказа за миналото, от което се беше изморила да бяга.