"Пропасти и мостове" // Авторско

 

- Пристигнахме - Той отключва вратата и ми прави място, за да вляза първа.

Оглеждам стаята. Има широки прозорци и две отделни легла. Каква ирония.

- Ще взема това - сядам на леглото срещу вратата, оставяйки му това до прозореца.

- Мисля да поплувам в басейна - казва, докато оставя торбите с храната на кръглата маса. Това е просто факт. Не е предложение.

- Е, аз ще си тегля душ - отвръщам гневно и се затварям в тясната баня.

Той излиза след минутка и излизам, за да си взема хавлията. Само че липсва закачалка, затова я оставям на леглото. Обмислям дали да не заключа вратата на стаята, но пък, ако Той иска да влезе? Затова просто отивам и се изкъпвам, понеже съм супер потна от пътя и адски ядосана, че изобщо се съгласих да тръгна днес. Връзката ни е в някакъв застой от известно време и идеята да се пуснем да приключенстваме беше моя. Само че така, изведнъж, от днес за днес... При това, докато се карахме дали изобщо да звучи музика в колата, хванахме грешното отклонение и карахме още тридесет километра повече.

Излизам от банята и си обличам чисти дрехи. Гладна съм. Последно ядох оризовки, докато си мълчахме по пътя. Отварям една от торбите и намирам няколкото сандвичи, грижливо увити в салфетки. Отлепвам хартията от един и го изяждам на няколко хапки. Уцелила съм със сирене.

Косата ми се нуждае от сешоар, който липсва, затова излизам навън. Мястото не е лошо, има басейн, стаите са отделни и би станал прекрасен купон, ако човек си наеме цялата вила. Той стои от другия край на басейна и само краката му са потопени във водата, явно приключил с плуването. Сядам на един стол от близката страна, а Той се приближава към мен.

- Искаш ли да хапнем, след като се изкъпя? - пита, а от тялото му се стича вода.

- Аз вече ядох - казвам откъсвайки очи от тялото му и се мразя, защото лицето му изразява съжаление. - Благодаря за сандвичите - опитвам се да замажа положението, а Той прехапва устна и отива към стаята ни.

След малко се премествам на шезлонгите, за да ме напича залязващото слънце. Зачитам се в книгата, която си нося, за да не мисля за тъпата ми постъпка. Вдигам глава, когато чувам стъпките му. Виждам калъфът в ръцете му и вземам решение, че не мога да понеса нито нота музика.

Разминаваме се откъм късата страна на басейна. И все пак го поглеждам и ето, че залитам надясно към водата. Той ме улавя за лакътя, преди да съм цопнала заедно се телефона в джоба ми и книгата в другата ми ръка.

- Ау, боли ме - изписквам и той ме пуска светкавично, веднага след като си прехвърлям тежестта отново върху моите два крака.

Тръшвам вратата на стаята и очаквам собствениците на къщата да дойдат всеки момент да ми се скарат. Никой не идва. Лягам в леглото и си запушвам ушите със слушалките. Реве ми се. Толкова много искам да изкарам всяка емоция от тялото си. Пуска се песен на групата му. Спирам я. И отварям бележките. Пиша някакви изречения, докато не задрямвам по корем.

Събуждам се, а навън е вече тъжно. Сама съм в стаята. Все още е прекалено рано за сън. По това време още се приготвям за участие...

Излизам и чувам бавните тонове, идващи от китарата. Той е седнал на един от шезлонгите и свири различни мелодии. Приближавам се внимателно и сядам на съседния. Искам да му кажа, че свиренето му звучи ужасно тъжно, но просто стоя и слушам. След цяла вечност, Той прочиства гърло и казва:

- Не исках да те нараня - това е моментът, в който сърцето ми се пръсва на множество малки парченца.

- Може ли да ми изсвириш нещо? - питам и Той просто кимва.

           Свири любимата ми песен, после друга, която съм забравила, после трета, която знае, че обожавам, още когато се запознахме...

- Студено ли ти е? - пита и аз примигвам, забравила за момент, къде съм, просто слушайки китарата.

- Малко - отвръщам.

- Нека влезем вътре - Той премята калъфа през рамо и хваща ръката ми.

Леглата са разположени под формата на буквата Г. Идеята да не спим един до друг ми се струва страшна, но нямам сили за извинения. Лягам в леглото си и се завивам до брадичката.

- Може ли да дойда при теб? - пита ме Той.

- Да - свивам се навътре и усещам ръцете му, които обгръщат кръста ми. Унасям се, мислейки си за предстоящия ден.

На сутринта изяждаме последните сандвичи и правим къпане в басейна. Плуваме и се пръскаме с вода. После си вземаме бърз душ, поотделно и се натоварваме на колата. По обяд спираме на една крайпътна скара, за да хапнем.

- Имаш ли дребни, за да оставя бакшиш? - пита ме.

- Бръкни ми в портмонето - казвам му, защото ръцете ми са заети с двата айряна, които нося.

Говорим си нормално, сякаш сме стари приятели. Каквито сме всъщност. Шегуваме се и всичко е окей, макар че все още чувствам буцата в корема си. Предстои ни разговор...

Той ме оставя пред кооперацията привечер без да ме целуне. Тежи ми, но имам куче за хранене и дом за подреждане. Правим дълга разходка в парка, след което чистя основно, едностайната си квартира и си правя паста за вечеря. Пускам си някакъв сериал и след три епизода си лягам с достатъчно уморено съзнание, за да не си мисля за момчето, което обожавам и, което също ме обожава и за пропастта в отношенията ни, напоследък.

Кучето ме събужда, защото настойчиво лае на входната врата. Чувам звук, който ми прилича на опит за влизане със взлом. Хващам една метална шпатула и чакам в готовност. Вратата се отваря и Той се навежда да погали кучето.

- Извинявай, че те събудих - казва, когато се изправя.

- Защо си мокър? - питам и го оглеждам от глава до пети.

- Навън има буря - отвръща ми, а аз несъзнателно се отмествам, за да може всички да влезем.

Заслушвам се в дъжда, който бумти през отворения прозорец и оставям шпатулата на плота.

- Имаш ли перце? - пита ме и аз бръквам в портмонето си и се усмихвам при вида на червеното перце. - Още го пазиш! – възкликва.

- Разбира се! - подавам му го. Той ми го подари още преди да станем двойка. - Чакай малко! Ти не използваш перце!

- Ами, днес на обяд… видях го и то е важно. Ти си важна и… – Той свежда поглед. – Исках. Искам да говорим-

- Не ми се говори – отвръщам и го целувам нежно и дълго.

После увивам крака, около тялото му и историята ни продължава в леглото ми.

 

край

Ще се радвам да ми споделите, дали ви харесва!

П.п. Момчето си има име, ама нека да си остане просто Той. /Вдъхновение - тия дни, и няколко песни! /

- Вичи