Кратки истории #1 – "Любов & Музика"

 

сиси

 

Винаги съм харесвала неоновия надпис, на който пише “Liberte”. На френски означава свобода и е името на заведението, на чиито бар стоя в момента. Часът е малко след девет вечерта и скоро ще ми се наложи да си тръгна. Не искам родителите ми да се притеснят, но все още не мога да се успокоя, заради поста в училищният съвет, който изгубих. Не искам да звуча драматично, но просто в онзи момент наистина нямах думи, с които да се изразя и да бъда изхвърлена от съвета ми се стори ужасно. Но да бъда заменена! Ами и ние интровертите трябва да си имаме представител, за бога.

Затова и си грабнах раницата и най-после влязох в този клуб, покрай, чиято табела минавам вече четири години по път към гимназията в която уча. На седемнадесет съм и си изглеждам на толкова, така че не посмях да си поръчам нищо с алкохол на бармана който изглежда мил, но, когато ми носи петата фанта със салфетка, виждам че има нещо написано на нея. Прочитам надписа на ум: “Ако имаш проблем с някого, просто ми помахай с ръка”. Усмихвам се при вида на бележката. Е, той едва ли ще ми помогне с новото момиче в класа, което идва чак от Франция и бързо ме избра за своя мишена.

И все пак съм готова да вдигна ръка, когато чувам звънък смях и група от три момчета влизат през входа на тунела във вътрешността на заведението. Смехът идва от най-ниското, което има рошава коса и изглежда горе-долу на моите години. Те се настаняват, около една от билярдните маси, вдясно от бара и започват да играя. Аз никога не съм хващала пръчка за билярд и с интерес ги наблюдавам как играят. Става ми ясно, че играта с трима върви, но ако имаха четвърти човек, тогава нещата щяха да са още по-добре.

Махвам на бармана и той моментално зарязва чашите, които полирва и идва при мен.

- Е, хлапе, кой е проблема?

- Ами… - той стисва ръка в юмрук. – О, ами всъщност, то няма проблем, аз просто… - отново чувам смеха на момчето, което театрално се покланя и после се навежда да извади топките. Явно играта е приключила. – Аз, просто исках да попитам колко струва билярда, защото много искам да се науча. Днес – добавям.

- Билярдът е безплатен, стига да си консумирал нещо алкохолно от заведението – той ме стрелва с поглед. – Но, ами онези момчета са свестни – посочва ми към масата, където в момента явно тече спор и ниското момче, явно е само срещу останалите. – Може да играеш с тях.

- Може ли? – питам съвсем тихо, но той вече върви към тях и аз просто скачам от стола и го следвам.

- Хей, Беси! Как си, друже?- протяга ръка едното от по-големите момчета.

- Супер, супер. Знаеш – работа, почивка. Трябва да има баланс!

- Така е! – бармана чуква пет с другото момче. – Май ви трябва човек, а? – и кимва към мен. Цялата се изчервявам. – Това ъм…

- Сиси – казвам, за да не удължаваме неловкия момент повече.

- Да, Сиси – повтаря бармана. Чудя се дали повтаря имената на всеки човек, който обслужва, за да го запомни. – Е, тя е страшно добра и си търси с кого да играе.

О, не. По-скоро ще стана страшно добра за смях. Въздъхвам, но все пак кимвам. Подът е наистина прекрасен…

- Хей – вдигам очи, момчето с хубавия смях е на няколко крачки от мен. – Аз съм Тик. Да ги разбием – намигва ми и ми подава пръчката.

- Аз… - искам да кажа, около шест неща или просто земята да се отвори и да ме погълне, обаче той просто ми се усмихва и прошепва, така че само аз да го чуя.

- Всеки си има първи път, изобщо не се притеснявай! Единственото, за което трябва да внимаваш… - Тик прави бърза пауза. - … е да се забавляваш!

Избухвам в смях и после започваме играта. Беси и Кърб, наистина ни побеждават първите две игри, но после успяваме да спечелим третата. По едно време се сещам да погледна телефона си и виждам седем пропуснати обаждания от мама. Набутвам пръчката в ръцете на Тик и му махвам за сбогом. Надявам се да се засечем отново, но сега трябва да успокоя родителите си, че никой не ме отвлякъл и, че просто съм на седемнадесет и понякога е нормално да закъснея малко. Истината е, че се забавлявах. И това е най-важното!

И може би, само може би.... се влюбих!

ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ 

Надявам се, да ви харесва! До скоро!