"Винаги ще те пазя" // Vic & Damiano – Måneskin ∙ Oneshot ∙

 

Винаги ще те пазя

 

Дамиано се събужда от писъците на Виктория. Скача от леглото си и се втурва към нейното. Тя маха с ръце и крещи, неразбираеми думи. Той се опитва да я хване, но тя продължава да се мята из чаршафите, в които се е увила.

- Вик! Виктория! - Дамиано вика името и, а в този момент в стаята нахлуват Етан и Томас. И двамата са притеснени и готови да преборят опасността, която е видима само за момичето.

- Събуди се, Вик! - Дамиано най-после успява да я изправи и я разтърсва.

        Крясъците и секват, изведнъж, тя вдишва шумно няколко пъти и отваря очи.

- Хей, хей - той я прегръща и гали косата и. - Аз съм. Всичко е наред. - Томас сяда до тях, а Етан светва лампите и стаята се облива във светлина.

- Аз… - тя изхлипва и се притиска в Дамиано. – Сънувах… нямаше въздух…

- Шшш, просто сън – той посочва вратата и двете момчета излизат и стаята, отново потъва в мрак. Чуват се само хлиповете на Виктория.

- Давех се – прошепва тя след малко. – Имаше вода и аз не можех да изплувам. Но, не можех и да потъна.

- Разказвал ли съм ти за онова лято в Бари, когато бях на шест? – пита я Дамиано.

- Не си спомням, да си – подсмърква Виктория.

- Плувах в една локва – казва той и тя се разсмива. – Точно така, беше валяло три, поредни дни, а ние ходихме, за по две седмици. И виждам аз, една огромна локва и решавам, че ще покажа, на приятелите ми, колко съм смел. Засилих се и скочих – той прави пауза.

- И какво се случи? – момичето се отлепя от него и, а на устните и се е появила малка усмивка.

- Локвата се, оказа по-дълбока отколкото мислех – Дамиано, избърсва една сълза, стичаща се по бузата и. – Изплаших се и започнах да плувам, мислейки си, че има опасност за живота ми, а всъщност локвата се оказа, че ми стига до коленете. Представи си, колко щастлива беше мама, когато се върнах вкъщи, целия в кал. – той се засмива и Виктория му отвръща със същото. – Ще лягаме ли, вече? – пита след известно време той.

- Да, извинявай, че те събудих.

- Глупости, нали, за това делим стаи, ако има проблем, да може да реагираме бързо! – Дамиано, става от леглото и и се мести в неговото. Оправя завивката, когато чува гласа и.

- Може ли, да дойда при теб? – той я поглежда, вдигайки вежда. – Съжалявам, глупаво е-

- Заповядай – той отмята чаршафа и и се усмихва. Тя ляга от вътрешната страна и се с лице към стената. Дамиано я завива и и обръща гръб. – Лека нощ, Вик, утре ще е хубав ден.

- Лека нощ, Дам!

Денят наистина се оказва хубав. Правят две репетиции, след което хапват пица и сладолед из малките улички на Болоня. Концертът е страхотен и радостта на хората се усеща във въздуха. След толкова време затворени, изпълненията на живо са истинска награда!

Четиримата се покланят и се връщат зад сцената. Прибират инструментите си и решават да пийнат по нещо, преди да си легнат, защото утре ги чака път, към следващия град.

- Искам да снимам сцената, отдолу - казва Виктория, хванала телефона си в ръка. – Да си имаме за спомен.

- Чакаме те, тук – отвръща и Дамиано. Групата, стоят до един от камионите с оборудването.

Етан обяснява, някакви нови акорди, почуквайки с палките по стъклото и вратите на превозното средство. Томас се пробва и повтаря ритъма почти без грешка, след което и Дамиано се включва. Той обърква първите три пъти, но на четвъртия успява да го изпълни без да избързва или да забавя.

- Къде се изгуби, Виктория? – Томас, проверява телефона си, показвайки им, че нямат нови съобщения в общия чат.

- Може би има нужда от тоалетна – предполага Етан.

- Не – Дамиано му подава палките. – Това вече се случи, веднага след, като оставихте китарите. – той вади телефона си и я набира, но тя не вдига. – Трябва да я намерим! – казва и се затичва.

А на площада пред сцената, е пълно с хора, които излизат и се разотиват. Дамиано, грабва една шапка, част от сценичните им костюми и я нахлупва на челото си. Добре, че тази вечер са избрали черното, като основен цвят. Проправя си път през тълпата, като не спира да и звъни. Не сме да я извика по име, защото не иска да бъде нападнат от феновете, а и едва ли ще я намери по този начин. Насочва се надясно, защото се сеща, че на обяд тя спомена, че залезът би се виждал прекрасно от този ъгъл.

Заслушва се в разговорите, на хората с които се разминава.

- … беше велико…

- … прекрасни са…

- … мечтата ми се сбъдна…

Виктория продължава да не му вдига и това го притеснява.

Момчетата пишат в чата, че не е никъде из камионите или зад сцената. Вижда ги как излизат на сцената и я викат по име. Част от хората се обръщат и му става много по-лесно да върви, когато не е единственият срещу движението.

- … добре ли е? Дали не трябва да извикаме някого? – чува ясни гласове някъде близо до себе си. А във това време Томас е хванал микрофон и рапира името и, докато Етан барабани, новия ритъм, по пода на сцената.

- … някой има ли вода? …

- … не съм сигурен… - Дамиано разбутва няколко човека, които са оформили тесен кръг, в чиито център седи Виктория, прегърнала коленете си.

- Вик – той се спуща към нея и удря някого с лакът. Прегръща я, закрилнически и, чува името си от всички страни. Тук долу сякаш няма въздух. – Добре ли си? – тя сваля пръсти от лицето си и той Дамиано вижда очите и, които плуват в сълзи.

- Давя се – казва му. Нужни са му точно две секунди, след което я повдига и прошепва в ухото и. – Прегърни ме! – тя увива крака, около кръста му. – Извинете, трябва да минем, съжалявам, благодаря ви…

Час по-късно момчетата стоят на общия балкон и пият червено вино. Виктория отваря вратата към терасата и излиза при тях. Томас и налива чаша, а тя дръпва цигарата от ръцете на Дамиано.

- Беше луда вечер – казва им тя.

- А предстоят още три концерта! – Етан барабани по парапета, след което дръпва Томас и се обръща към Дамиано. – Утре тръгваме в девет, не стойте до късно – след, което двамата влизат в своята стая и затварят вратата.

- Животът, като рок-звезди никога не е скучен – отвръща и той, отпивайки от виното си.

- Благодаря ти, Дам – тя се обръща към него.

- Винаги ти пазя гърба, Вик – отвръща и той и разтваря ръце, защото знае, че тя иска да го прегърне.

- Как се сети?

- Ами, просто винаги гледам къде сте, не ми се търси нови колеги – тя се разсмива.

- Какъв беше последният кошмар, който сънува? – пита Виктория и се отправя към отворената врата.

- Ами, включваше Кинг Конг, Дарт Вейдър и ментови бонбони, има много малка вероятност да се случи -  казва Дамиано и я завива, след което затваря вратата на терасата. – Но знае ли човек. Ти, щеше да се удавиш в хората-

- А ти, в локвата! – отговаря му и той разбира, че не и се говори повече.

- Заспивай, Вик! – прошепва и. – Винаги ще те пазя – добавя.

 

 

Край

 

         Здравейте! Споделям ви тази история с моите любимци Maneskin. Надявам се да ви хареса!

До скоро!