Breakdown #2019 - Blogmas End

Знаете как е - идва новата година и се прави равносметка и даване на нови обещания. Които разбира се, не се сбъдват по някакви причини. Липса на финанси, защото те отиват главно за изхранване из улиците на града, чакайки за поредното кафе с приятели, на които си писал три пъти, за да се уговорите. И няма да отслабнете, не и ако си цените нощното време и абсурд да станете рано. Вземете си куче. То си иска разходката.  Мм финансите. Пътува ми се. Ако някой не го е разбрал, пътува ми се, искам да си хвана самолет, да обиколя Европа, да бъда с приятели, да купонясвам, да се напия, да се изгубя, но уви, друга пречка. Само момиче в града е опасно, а да не говорим извън страната. Не, че не ме е страх, ама хей, нормално е. И така и стигам само до планирането. Искам да се разкарам, редовно.  Тъпият университет, дори не ми отпуска стипендия, въпреки, че имам висок успех. Тъпо е. Да не споменаваме, че в сайта му дори не се споменава, клубът на който съм председател. Още по-тъпо. Какво още?

Идете на ски. И карайте. Е, не да се убиетe, но няма по-прекрасно чувство от това пред вас да е предстоящият снежен завой, а от двете страни на пистата - заснежени, иглолистни дръвчета. Всичко остава някъде далеч. След края на пистата. На километри далеч.
За новата година си пожелавам здраве, нали най-важното, да работя върху това да си сбъдвам мечтите и повече хора да четат този блог.
Весела Коледа! (Не всеки случаен човек отговаря на този поздрав. Те губят. )
До скоро.