“Влизам в мрака” - Кирстен Уайт // Ревю ~ Blogmas ден 10

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, малко позачезнах, но пък днес искам да ви разкажа за една прекрасна книга, която исках да прочета от много време. “Влизам в мрака” от Кирстен Уайт не е фентъзи, не знам защо всички го споменават, при положение, че като прочетете за какво иде реч на задната корица, ще ви стане напълно ясно. И точно това и е един плюс. Знаете, всички книги с герои, които се оказват Избрани, със сили и способности… любимо, но клише.

Плюс номер две. Има история, буквално. Беше ми изключително интересно да чета за герои, чиито прототипи са истински, съществували, исторически личности! Проследяваме историята още от раждането на Владислава и Раду Дракула. Във Влашко те имат интересно детство и тепърва предстои да разгърнат потенциала си. Баща им, страховитият Дракон, обаче не успява да спаси своя любимец и двамата се оказват под протекцията на Оманската империя.

Искам да ви разкажа малко повече за братът и сестрата, които са доста различни, но имат и някои общи черти, като това, че действат в правилните моменти, с цената на всички.

Лада, така наричат Владислава е първата дъщеря на владетелят на Влашко. Още от бебе се вижда, че не е надарена с красота, затова пък има сприхав характер и е готова за битка, като равна с другия пол. Устата, хаплива, смела и често оставаща неразбрана в огромното царство на султана. Наумява си, че ще управлява родното си царство, въпреки всичко.

Раду, по-малкият си на Дракула е страхливо дете, което безкрайно обича Лада и му се иска и тя да го прави, макар и често да го защитава, тя го вкарва в беди. Израства самотен и намира спасение във вярата, не своята, а чуждата, което пък е описано прекрасно. Въпреки това я превръща в свое оръжие, заедно със способността да убеждава околните с думи.

Третият и почти главен герой е Мехмед, сина на султана. Какво мога да кажа за него? Радвам се на това, как искаше да предпази Лада, защото я обича ужасно много. Също така, че запазва същността си и добротата си в суровия свят на управлението. Искаше ми се да види Раду, както и момчето го виждаше. И да бъде пълна каша. Може би във втората книга и това ще се случи.

Лада обича Мехмед, но милее за страната си.

Раду обича момчето-султан, но знае, че никога няма да го има.

Мехмед, обича Дракон, който е готов да изгори, всичко,  за да си върне свободата. Зад гърба му стои млад мъж, на който може да сподели всичко.

Накъде води тази история?

Горещо ви препоръчвам първата книга от тази трилогия (благодаря, Егмонт!). И страшно свидно ми ставаше, като споменаваха България и българите. И колкото и да ми говореше норвежеца на 8-ми декември, България не е шит, никога не е била иняма да бъде! Имаме прекрасна страна, с велика история! Толкова.

До скоро!