Здравейте!
Как сте?
Най-мрачният
за мен месец е тук. С много слънце и доста емоции. Днес ще си говорим за
малките бягства и равносметки, които правим.
Та
бягствата. Всеки има нужда да напусне комфортната си зона или града, в който
живее. През последните месеци открих, че определено имам нужда за малко да
напускам любимата ми Варна, дори и за няколко часа. Хванете си спонтанно влак,
автобус и просто се разходете. Приятелите, навити за такива приключения са
най-прекрасните! Бягствата стават и чрез настолните игри. Обичам да съм
объркания Пърсивал или Мерлин, който си търси Мордред, даже и да съм лоша за
щастие имам страхотна компания, с която обичам да играя или просто да си
говорим за всякакви неща. Най-милите са! <3
А
за равносметките. Да, винаги се случват в моментите, в които си почти щастлив.
Знаеш, че алкохола не е решение, но въпреки това пиеш. Лошо е, когато хората,
около теб не усетят, че нещо с теб, не е както трябва… или си се научил
прекалено добре да се криеш, или не се познавате… Следва онази песен, която
почти те разплаква, див купон, чрез който бягаш от мислите си, подадена ръка,
вместо прегръдка и онази буца в гърлото, не в цялото тяло. Минали са само
няколко часа, а теб те боли гърло. Стискаш зъби изяждаш няколко лимона, даже и
малко лук. И продължаваш напред.
До
скоро! Благодаря, че ме четете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар