Гледам любимата ми китара и се чудя, в кой точно момент направих този избор. Вселената определено има чувство за хумор, защото две години бях влюбена в една идея, ухаеща на цитруси.
И неусетно се разплаквам. Липсваше ми това!
Чувам шума на океана през отворения прозорец. На хиляди километри съм от онзи град, който мразех повече, отколкото обичах. Толкова съм благодарна, че се махнах.
Все още съм сантиментална към вещите. В огледалото ме гледа ужасен минималист. Но поне нося любимите си рокли и поли, с кубинки. После обличам палто, понякога и зимно яке.
Нощите често са като втори дни. Колкото и да харесвам слънцето. Понякога пия витаминозни шотове преди закуска. Любимото ми хранене. После всичко е организиран хаос, ноти, музика, изкуство, звуци и светлинки.
Чувам името си и срещам чифт сини очи, които обожавам.
Време е за шоу и аз смятам да го гледам на метри зад сцената. Защото обожавам живота си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар