Стара ловджийска песен:
Скъпа моя,
Когато отпиваш от напитка с карамел, спомни си за ябълковата градина
За всичката обич, радост и смях през онази проклета година
През знойното лято, ах колко горещо
Как търсихме близост, как търсихме нещо
И, когато излее се дъжд през този октомври
Спомни си за деня, падаше се вторник
Откъсната роза, прощални слова
Опразнени рафтове и самота
Мирише на есен в края на Април
Не мога да сбъркам познатия дим
Не спрях да се връщам под кестена цъфнал
Потръпвам, навярно настръхнал
Отиде си млада, все още дете
Не остана ми ни душа, ни сърце
Отнесе ги в Ада, в който нявга заедно ще гнием
Но сега е зима и чакат ме да пием
Няма коментари:
Публикуване на коментар