Думата равносметка винаги ме е плашела. Да премислиш нещата, които си преживял през годината или през деня, това никога не води мислите ти до покой.
5 минути
Стряскам се, въпреки че съм свикнала с познатия до болка сигнал, известяващ ни, че края на света идва.
– Прекалено скоро – гласът ми отеква в празната стая и чувам, че водата в банята спира да тече.
Мат излиза и внимателно затваря вратата. Чак тогава ме поглежда. Хавлията, с която е обвит от кръста надолу се свлича на пода. Обхождам с поглед голото му тяло и си спомням деня, в който се запознахме. Тогава си забравих книгата в университетското кафе и той ме догони, за да ми я върне. Любов като по филмите.
4 минути
– Съжалявам – казва той и аз се изправям и обвивам ръце, около раменете му.
Облякла съм любимото си бельо – в небесносиньо. Косата ми е прибрана – първоначално на кок, а сега едвам се държи в ластика. През последните месеци много пъти бях в позицията на Мат в момента – плачех неудържимо, защото не можех да повярвам, че светът свършва.
Метеоритът е с размерите на Земята умножено по четири. Просто лош късмет. Никоя молитва не успя да го отклони от посоката му.
3 минути
– Обичам те! – прошепвам в кожата му и пръстите му галят лицето ми.
Мат ме отнася в леглото. Взел е последния си душ в живота си.
– Обичам те, Елоди! – отпускам се напълно в ръцете му и се оставям на удоволствието.
2 минути
Мат свършва първи. На мен са ми необходими още няколко секунди. после лежим прегърнати. Сякаш сме едно.
1 минута
– За какво си мислиш? – усещам че плача.
Не искам всичко да свършва. Не и преди да имам свой дом, деца и внуци. Не е честно.
– С онази рокля, грееше като слънце. Нямаше шанс да не се преборя за теб! – Мат ме целува и това е единственото, което има значение…
Няма коментари:
Публикуване на коментар