Юли - равносметка :)

Здрасти!

Как сте?

Днес е последният ден на Юли и смятам да ви разкажа, как мина моят месец.

Та Юли започна с един изгрев на плажа. Бях ужасно нервна и…

Да, това е истина. Имах си July Morning, със страхотни хора и беше невероятно. (Просто трябва да го усетите!) И благодаря на Белгия, че победиха, тогава!!!

Последваха три рождени дни – на брат ми, на тати и на един много специален за мен човек.

Ще бъда честна. Не очаквах толкова много от това лято. Но, нещата се преобърнаха.

Да, признавам си. Влюбих се. Този път наистина. Смисъл, в истински човек. (не футболист, актьор или ски скачач. Съжалявам, Fannis.)

И стана тя, каквато стана.

Целият месец бях вулкан от емоции!

Гняв, тъга, радост… и отново!

Последва един концерт, на който отново беше страхотно. И се почувствах, ами специална, щастлива!

Една мечта ми се сбъдна, станах част от компания.

Да уточня, обичам си приятелките, адски много. И нямаше да оцелея без техните съвети, подкрепа или просто, че ме слушаха с часове…

Но, винаги съм искала да бъда част от компания.

И това ми се случи.

Запознах се със страхотни хора и съм много горда, че ме приеха със всичките ми странности… искам да кажа приеха мен – блогърката, мечтателката! Благодаря ви!

Направих и фалове, държах се като идиот и мислех само за себе си, в дадени ситуации, за което наистина съжалявам!

Избягах за едни ден при най-добрата ми приятелка на Свети Влас.

Бях и на хотел с гадни германци за няколко часа, но пък с две страхотни мацки! 

Записах се на курс по английски. Ходя три пъти в седмицата и съм наистина довола. Когато отида там, просто се изключвам. Мишел е страхотна преподавателка, толкова мила и добра! И групата ми е страхотна! Малко сме, но сме силни! / Поздрави!

Започна Summer Grand Prix и си имам надеждите, през Септември да отида в Ръшнов и да се запозная с моите идоли… има време до тогава.

По принцип съм книжен блогър, но уви, този месец прочетох едва две книги. Знам, shame!

“Полулош” на Сали Грийн, която ме потопи в един свят на Бели и Черни магьосници, където представите за добро и зло се размиват…

“Скритият оракул” на Рик Риърдън, е втората. Ами, благодаря ти чичо Рик, Аполон ми харесва! Лио се завърна. Е да римските императори искат да завладеят света, ама какво да се прави, такъв е животът, когато си полубог. Хд

Надявам се, че ще напиша ревюта на тези книжки, някой ден.

Също така във Варна има Панаир на Книгата в момента. Взех си 3 книги, до сега. И ИБИС нямат щанд, което все още си е шок за мен!

Започнах да гледам Ривърдейл и ми хареса, доста.

За първи път пропуснах семейната почивка и избрах да си остана сама у дома.

Което, си имаше своите плюсове и минуси.

Изкарах си две вечери със приятелки!

И още една нощ, къде на плаж, къде гледайки Death Note, отново… <3

През Юли писах доста, рисувах и се забавлявах.

През Август ме очаква един огромен концерт на плажа, още рождени дни и да се надяваме, че ще си намаля купчинката със непрочетени книги. Хд

Как беше вашият месец?

Какво правихте?

Кои книги прочетохте?

До скоро!

Чувства в думи // Vi Starset

Хей.

Пиша това, главно заради себе си. Нека да си направя самоанлиз на произведенията ми, а и да ви ги покажа. 

Не твърдя, че са нещо особено. Просто изразяват чувствата ми.

Розите чакаха. И щяха да чакат още дълго. Когато дългото лято отминеше и задухаше леденият вятър, щеше да се появи някой. Върхът на кулата щеше да е скрит в непрогледната мъгла. Розите щяха да си отдъхнат. Този някой нямаше да изглежда, като предишните. Щеше да е по-слаб, но по-жилав. И щеше да изкачи кулата.

А вътре, щеше да намери още рози, стичащи се на тънки струйки. Младежът щеше да си помисли, че легендите са наполовина верни. Че в кулата, наистина имаше принцеса. Но тя не бе дочакала своя принц.

Розите чакаха.  Беше лято. Все още имаше време. И шанс за щастлив край.

 - Vi Starset

Аз. Вечната оптимиска. Чието настроение се скапва адски бързо. Която наивно вярна на всяко нещо. И мечтае. И обича…

Какво имаме тук. Приказка.

Той ще я намери. Ще е изкачил кулата.  А тя ще е мъртва.

Приказките обикновено имат щастлив край.

За съжаление не живеем в приказка.

Защо ли наистина ми пука?

Защото съм такава… наивна. -

Остава ти само морето. Водата е студена. Стъпка по стъпка. Кожата ти настръхва. Вече си вътре. Плуваш. Опитваш се да избягаш. Спомен. Прекалено е хубаво. Фалшиво. Очите ти парят, нищо че плуваш сред лед. Затваряш ги и се гмурваш. До дъното. Водата не ти дава да крещиш имената. Замръзваш. Въздухът заплашва да излезе. Пускаш го. Няма чувства. Искаш да останеш там. Защото, когато излезеш всичко ще се завърне.

Морето те побеждава. Изплуваш и рязко си поемаш дъх. Усещаш сълзите. Преглъщаш надяваш си онази усмивка и поемаш към пясъка.

"Добре съм. Всичко е наред."  Това са любимите ти лъжи. Имаш да убеждаваш още доста хора. И най-вече себе си.

- Vi Starset

Да, това ми бяха чувствата днес. И сега са си такива. Ще го мисля. Няма как. Боли ме. Гадно ми е.

Мразя факта, че не ми минава с една партида сълзи. А премислям всичко, а едва ли на теб ти пука…

П.п. това си ми беше заключения екран, до днес.

Кога ли ще се науча да не вярвам на празни думи?

Whatever.

- Vi Starset 

Звучи добре нали? :)

“Сборище на сенки” – В. Е. Шуаб // Ревю

Здравейте!

Как сте?

Книжният блогър е излязъл от онази дупка от емоции… глупости, още съм си вътре, ама най-после си събрах мислите и ще ви разкажа за “Сборище на сенки” от В. Е. Шуаб! хд

В “Четирите цвята на магията” се запознахме със смелата крадла Лайла, принца-антари Кел и усетихме атмосферата в цели четири Лондона!

Нека да си припомним:

Сив Лондон – лишен от магията (и градът на Лайла)

Червен Лондон – процъфтяващ и пълен с магия (градът на Кел)

Бял Лондон – борещ се за всяко късче магия, разкъсван от глад и войни за власт

Черен Лондон – унищожен от магията

Та, ето ви пет причини да прочетете втората книга от тази толкова прекрасна трилогия.

И нека да преминем към същинската част на това ревю.

Предупреждавам за наличието СПОЙЛЕРИ!!! (S)

Кел – Няма как да не започна от любимият ми червенокос принц, който може да пътува между Лондоните. След победата? над Холанд и близнаците Дейн, е останал единственият антари (пътуващ и владеещ и четирите стихии). Но Кел, остава обвързан с кръвно проклятие с Рай, по-малкият принц и бъдещ наследник на трона. Та червенокоското обикаля с Рай и си навлича проблеми, докато се бори със своите демони и липсата на Лайла.

Лайла – Тя си е пълноправен пират. Е, не точно. Корабът на Алукард плава под кралския флаг, но извършва някой друг грабеж. Лайла е още по-смела и разбира, че владее и някой друг елемент. Със стъпването на континента тя е готова да опита късмета си в Есен Таш.

Но преди да преминем към най-сладкото, а именно какво за бога е Есен Таш искам да кажа и няколко думи за Рай и Алукард.

Рай – Харесвам си го още от първата книга. Забавен, мил, чаровен, учтив, абе принц мечта. Само дето не му се иска да е принц. Просто иска да живее нормален живот.

S

.

.

.

.

.

.

Който прочел, прочел.

Рей се оказва лудо влюбен в Алукард!!! (So me, да харесвам си някого и не, няма да ви кажа кой е и да, момче е.)

Да! Аз просто тихичко си пищях в тоя момент! Толкова сладко!

Само дето Алукард е оставил Рай, преди 5 години и Кел е бесен на капитана, който е ужасно интересна личност и доста силен магьосник!

Та, ЕСЕН ТАШ или така наречените Елементални Игри!

На всеки 5 години магьосниците от Трите кралства се събират, за да излъчат най-добрият. До финала всеки може да крие самоличността си с маска, но в деня Х, трябва да се разкрие.

И познайте ще кой участва в Есен Таш.

Аха, Алукард!

И Кел. (Тайно, разбира се!)

И Лайла.

(Само да вмъкна, че бая трябваше да чакам тези двамата отново да се срещнат, но си струваше!!!)

S

.

.

.

.

.

Турнирът заемаше вниманието на хората от Червения Лондон, докато в Черният Лондон, някой се пробуди, за да възроди Белият Лондон. А в Сивия Лондон, старият край почина и онзи досаден узурпатор завзе трона.

Като за финал ще наблегна на още две неща:

1. Ожка, която мисля че също е антари. И ми е интересно, докога ще се оставя да бъде използвана.

И

2. Финалът, който беше брутален! Рай, наистина е слабост на Кел. :x Та надявам се Лайла да се мобилизира и отново да спаси положението!

В “Сборище на сенки” има обрати, магия и любов. Какво повече искате!

Корицата на книга номер три:

Очаквам я и на български!

А нашите корици са просто бижу!

До скоро!

П.п. Честит рожден ден, Деси! Много си те обичам! Благодаря ти за всички съвети! Бъди здрава и щастлива! <3 

hey Vichi // какво ново - концерт, университет, футбол...

Здравейте!

Днес отново няма да говоря за книги. Нещо не мога да чета… прекалено съм на емоции.

И като стана дума, официално съм студентка. Юхуууу!

Записах се преди 2 дни. Оставих брат ми и малката ми братовчедка, заедно с три колела в двора на университета за 45 минути.

Толкова съм щастлива, че намерих после двете деца плюс колелата! И университета и студентите не бяха пропищели. Хд

После бяхме на концерт, заедно с още една приятелка и брат и.

Тук е мястото да ти благодаря, че ме намери и ни приехте с компанията си! <3 Беше много хубаво!

(Ти си знаеш, кой си).

Какво още?

Вчера ми се наложи да обяснявам на 11 годишно дете за атентатите от Ноември 2015г. В Париж. Беше тежко. Аз самата, ги бях преживяла трудно. Въобще такива събития.

Днес ще си представям любимите хора на курса ми по английски. Все още не съм решила, какво точно да кажа…

И си харесвам курса. И преподавателката ми е адски мила и готина.

Обожавам тази песен:

 И иронията, че тези сладури са се разделили...

Бтв Англия не са на големия финал… по дqволите! L

ADIOS! Los amo! 

Pls ignore this ugly photo!!!

Are you happy? // mess of fellings

Здравейте!

Как сте?

Днес няма да ви говоря за книги. Не съм в книжна депресия, чета “Полу лош” на Сали Грийн. Харесват ми кратките глави и идеята за бели и черни магьосници.

Днес е първият полуфинал от Световното. Играят Франция и Белгия. Гризман срещу Азар. И аз трябва да се разкъсам, за да избера кого да подкрепям. Май ще го играя неутрална.

Утре са Англия.

Аз съм на курс, (който много ми харесва), а после на концерт. Обещала съм…

Днес отговорих, че съм щастлива.

И после сама си зададох въпроса, който ще задам и на вас:

Щастливи ли сте се?

Аз съм.

Имам покрив над главата си.

Семейство.

Приятели, които са до мен.

Хора, които ме карат да се усмихвам и в най-тъмните нощи.

Това чудо излезе снощи, преди да се появи лъч светлина.

“I just was sitting in the dark

Was cold

But I didn't care

Wanted to crying

But I couldn't.

Was July

And in the sky had no one star”

Колко е депресарско, Ами понякога съм си такава. хд

Сега се усмихвам.

Отивам до университета. И не само…

Бъдете щастливи и се усмихвайте! :)
Обичам ви.

П.п. Скоро ще ви говоря за книги.

Летни приключения - нови приятели и нови места // Happy Birthday M. !

Здравейте!

Как сте?

Как е вашето лято?

Аз си изкарвам страхотно. И днес ще пиша за снощи вечер.

Не, не съм посрещала изгрева. Бях на един рожден ден и беше crazy awesome!

Та, реших че ще го споделя с вас, понеже съм решила тук да споделям готини моменти и по възможност само положителни неща!

Историята започва ден по-рано. Преминах през няколко фази, една от които  бише какъв подарък да измисля? Всъщност изпълних първоначалния си замисъл на 50%, но си мисля че избора ми е добър.

Последва моментът, в който не можех да си намеря компанията… Ама имате ли си идея, колко народ има на центъра във Варна вечер? Хд

Както и да е, събрахме се:

Една сладурска двойка, един пич, който после ни заведе на едно ново място,  организаторът на July Morning, (за което съм му много благодарна, беше помислил за всичко – от чаши до мокри кърпички), една сладурка, с която за съжаление няма да се виждаме известно време (Приятен полет!), мацката, която беше дала идеята за мястото и е супер мила и готина и разбира се, не на последно място прекрасният ни рожденик, който ни събра! О и моя милост. хд

Мястото си беше супер, музиката, такава каквато на всички ни харесва. Започна се с поръчките – кой водка, кой уиски, кой кока кола (Аз хд).

Ами всички разбрахте, че имам блог, така че този пост е за вас! <3

Разговори, придружени с голяма доза крещене хд, някой друг шот, махане на случайните минувачи, снимки, шеги и флирт… (мисля, че сервитьорката остана с добър бакшиш хд).

В един момент, компанията намаля и решихме да сменим мястото, но не и преди:

Спирка Subway, да живеят денонощните заведения за бързо хранене!!!

И после, отидохме в казино. (моя милост, не беше стъпвала на такова място и ми беше много интересно.) Казах си, че бих им откраднала част от лампите! Хд Беше цветно, имаше доста хора, готови да опитат късмета си. Моите приятели ми направиха тур и научих някои неща, Имаше една игра с едни плодчета и целта била да ти се падат седмици. В онзи момент ми се прияде диня и ми се прииска да посрещна още един изгрев на плажа. ^^

Може да сме поизхарчили някой лев, но си имахме за таксита, понеже във Варна след 22:00 няма автобуси…

Последва нощна разходка и сбогуване. (как само звучи сбогуване…)

Пожелания за лек работен ден, на работещите!

Топли прегръдки.

И нови, прекрасни спомени.

Благодаря ви, приятели! <3

П.п. Надявам се, че не ми се сърдите за снимките! :)

Top 5 Wednesday – Най-добрите книги за 2018 до тук

Здравейте!

Как сте?

Аз съм добре. Малко щастлива, малко влюбена, готова за лятото, особено след края на дъждовният сезон хд!

Днес ще ви покажа петте книги, които ми харесаха най-много от прочетените до тук през годината.

1. “Ние срещу всички” – Фредрик Бакман

Когато научих, че любимата ми книга ще си има продължение, плаках. Същото се получи, когато видях корицата и си купих книгата.

Молех се Бакман, да не посегне на Бени и Амат. И той ми разби сърцето, около 19 пъти, докато я четях. Нещата вече не са само на ниво хокей. Един брат е готов на всичко да защити изнасилената си сестра. Две най-добри приятелки трябва да се изправят срещу света. Едно момче, трябва да избира…

Научих, че милите шведи ще правят и сериал! Нямам търпение!

Ревю без спойлери тук.

2. “Сборище на сенки” – В. Е. Шуаб

Ако има човек, който не се е влюбил в Кел, чаровният принц, който умее да преминава из различните Лондони, нека да ми остави коментар. ;)

Но във втората книга в центъра е Лайла, която владее и някой друг елемент… ставаме свидетели и на Олимпийските Елементални игри/ Есен таш, не липсва интрига, любов, обрати и разбира се, магия!

А ето ви и 5 причини да я прочетете.

3. “Двор от мъгла и ярост” – Сара Дж. Маас

Явно ми върви все на втори книги. Хд

Ами ACOMAF ми разказа играта, обичайното минах от Team Tamlin в Team Rhys =)

Заобичах семейството на Рис и въобще цялата история! Ревю тук.

А сега малко спам…

Само да кажа, че искам връзка като тази на Feysand! Е без болката, кръвта, но пък крилата… ;)

4. “Сделката на живота ти” – Фредрик Бакман

Разбира се, че любимият ми автор присъства с цели 2 книги.

За книжка с по-малко то 100 страници, ме държа седмици наред. История за изборите, обичта и доброто. В стил Бакман + разтапящи сърцето илюстрации!

Ревю тук.

5. “Од и ледените великани” – Нийл Геймън'

Детска приказка, която ни учи да бъдем добри.

Ревю тук. 

Ами това е относно книгите! Кои са вашите в топ 5 за 2018 до тук?

^^

Днес тати има рожден ден! Обичам те, тате! Честито! <3

And this kiddo too! Happy Birthday, Johann!

#SKIJUMPINGFAMILY

Чао, прекрасни!

До скоро!

П.п. Идеята за поста взех от Теми! Поздрави, сладур!

July Morning

Здравейте! Как сте?

Вече е Юли ^_^ и ще дам поредното обещание да съм по-активна тук!

Как посрещнахте July Morning? (Ще се радвам да ми споделите в коментарите!)

Първият изгрев е най-специален, нали?

Разбира се и аз ще дам отговор на собствения си въпрос.

Посрещнах юлското слънце със страхотна компания, на плажа!

Искам да посветя този пост на тези хора –> Т. М. А. Н. Ж. и да ви се извиня, ако съм ви развалила дори и малко прекарването. :)

Ами, да започваме.

J U L Y  M O R N I N G  2 0 1 8

Покани.

Уговорки.

Дъжд.

Подготовка – кърпа, бански, очаквания добро настроение!

И Залез.

Събиране на групата. Запознаване.

Бърза спирка през близък магазин. Само най-необходимото. Бира, храна...

Отиваме на плажа. Светлината идва от близките заведения или от нашите фенерчета. Постиламе кърпите, не се виждат други ентусиасти.

Студеничко си е.

Първо “Наздраве”. Разговори и смях. Музика.

Игра на тронове.

Червена луна.

Избор на пица. (най-вкусната пица в живота ми, споделена с приятели).

Още смях.

Нова компания.

Различни разговори. По групички.

Обсъждаме книги, игри и сериали.

И после самите ние играем.

Истина или предизвикателство. / Никога не съм харесвала тази игра хд

Смях.

Червило.

Гадни въпроси.

И бурята се завихря…

Кратка почивка.

Иска ми се да изчезна.

Скарвам се с приятелка.

Бягство.

Сълзите не идват. Има само студ и гняв.

Чувам гласове. Стъпки.

Да, добре съм и май прецаках не само своята вечер.

Дефиниция за смелост.

Тук.

Усмивка.

По-добре съм. Замръзнала, но щастлива…

Завръщане.

Някой липсва.

Вина, паника и още студ.

Предавам се.

Топлина, мили думи и компанията пак е на лице.

Почти. А небето просветлява.

Отдалечаване и извинения.

Всичко е наред. Ще забравим…

Пристигат още хора. Но, те не са преживели нощта на плажа. Не са усетили емоцията.

Следват снимки.

Оранжево и розово.

Онази песен.

Изгрев.

Красота.

В този момент сме само ние, небето и морето.

А слънцето? Така и не се показва. Издигнало се е, но облаците са го скрили.

Усмивки и щастие. Целта е изпълнена. Посрещнахме Юли!

Събираме боклуцка. Получаваме си чашите като подарък. За спомен, за тази вечер.

Прегръдки и раздяла на групата.

Следва Макдоналдс. Последни разговори.

Добре съм. И си изкарах си чудесно.

Дали сме си обещание за догодина.

Надявам се да се случи. А Юли тепърва започва. Има още изгреви за посрещане!

Още веднъж, благодаря на компанията! <3

Вземам си част от снимките!

Също така на момичетата за съветите. (например облечи си дънки, вместо къси панталонки. хд)

И на Жаси, която ми повдигна духа и ми каза да се стегна, иначе този пост нямаше да види бял свят! хд

Тук можете да прочетете за прекарването ми на концерта на MTV миналата година.

Почерпих вдъхновение и от прекрасната Мари, от този пост. <3

До скоро, прекрасни! Благодаря ви, че четете!