петък, 20 юли 2018 г.

Чувства в думи // Vi Starset



Хей.
Пиша това, главно заради себе си. Нека да си направя самоанлиз на произведенията ми, а и да ви ги покажа. 
Не твърдя, че са нещо особено. Просто изразяват чувствата ми.




Розите чакаха. И щяха да чакат още дълго. Когато дългото лято отминеше и задухаше леденият вятър, щеше да се появи някой. Върхът на кулата щеше да е скрит в непрогледната мъгла. Розите щяха да си отдъхнат. Този някой нямаше да изглежда, като предишните. Щеше да е по-слаб, но по-жилав. И щеше да изкачи кулата.
А вътре, щеше да намери още рози, стичащи се на тънки струйки. Младежът щеше да си помисли, че легендите са наполовина верни. Че в кулата, наистина имаше принцеса. Но тя не бе дочакала своя принц.
Розите чакаха.  Беше лято. Все още имаше време. И шанс за щастлив край.
 - Vi Starset

Аз. Вечната оптимиска. Чието настроение се скапва адски бързо. Която наивно вярна на всяко нещо. И мечтае. И обича…
Какво имаме тук. Приказка.
Той ще я намери. Ще е изкачил кулата.  А тя ще е мъртва.
Приказките обикновено имат щастлив край.
За съжаление не живеем в приказка.


Защо ли наистина ми пука?
Защото съм такава… наивна. -


Остава ти само морето. Водата е студена. Стъпка по стъпка. Кожата ти настръхва. Вече си вътре. Плуваш. Опитваш се да избягаш. Спомен. Прекалено е хубаво. Фалшиво. Очите ти парят, нищо че плуваш сред лед. Затваряш ги и се гмурваш. До дъното. Водата не ти дава да крещиш имената. Замръзваш. Въздухът заплашва да излезе. Пускаш го. Няма чувства. Искаш да останеш там. Защото, когато излезеш всичко ще се завърне.
Морето те побеждава. Изплуваш и рязко си поемаш дъх. Усещаш сълзите. Преглъщаш надяваш си онази усмивка и поемаш към пясъка.
"Добре съм. Всичко е наред."  Това са любимите ти лъжи. Имаш да убеждаваш още доста хора. И най-вече себе си.
- Vi Starset

Да, това ми бяха чувствата днес. И сега са си такива. Ще го мисля. Няма как. Боли ме. Гадно ми е.
Мразя факта, че не ми минава с една партида сълзи. А премислям всичко, а едва ли на теб ти пука…




П.п. това си ми беше заключения екран, до днес.
Кога ли ще се науча да не вярвам на празни думи?

Whatever.

- Vi Starset 
Звучи добре нали? :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар