Death Note // Film review - Тетрадката на Смъртта // филмово ревю

Здравейте!

Завърнах се от кратко приключение в Румъния, но за това някой друг път.

Както знаете пиша книжни ревюта,  последното ми може да видите тук.

Днес обаче ще си говорим за филми.

Честно казано мисля че това ми е първият досег с гиганта Netflix (поне, докато пиша това, не се сещам да съм гледала тяхна, друга продукция).

Death Note или Тетрадката на Смъртта излиза през Август тази година и е базиран на едноименната поредица комикси на писателя Цугуми Оба и художника Такеши Обата.

- Смятах, че ще е много просто: ще убия всички лоши хора и добрите ще победят. Но не беше така.

В тази версия имената на част от героите са променени (поамериканизирани), не че мисля че има нещо лошо в това.

Историята се концентрира върху ученикът Лайт Търнър.

Нат Уолф е в главната роля. Тук ще вмъкна, че през цялото време знаех, че това е Нат, който харесвам страшно много, познат ми от “Вината в Нашите звезди /Исак/” и “Хартиени градове” /Куентин Мартел/.

Та един ден, от небето, мистериозно пада Тетрадката на Смъртта, която прилича на обикновена тетрадка.

Къде е уловката, обаче?

Че притежателят и може да убие всеки, чието име вписал в нея и си е представил лицето му. + начин, по който да умре.

Хитро, нали?

Събитията са под контрола на Риюк, Богът на Смъртта, контролиращ убийствата – нагласят нещата да се случат. Разбира се има и камара съществени правила.

И какво почва да прави Лайт?

Всъщност не толкова лоши неща. Избива стотици престъпници. По най-различни начини.

Име. Лице. Смърт. Така действат нещата.

Лайт е бог. И носи смърт. Превръща се в Кира, което на руски и келтски значело (Светлина=Light), а на японски – убиец.

-         Не искам хората да ги е страх от това.

-         А какво искаш?

-         Искам да са благодарни.

Съответно властите, сред които е и баща му, по пътя на логиката,  трябва да търсят в Япония.

Разбира се тук се появява и L (Lakeith Stanfield).  Който е блестящ опонент на Лайт.

Криещ лицето си, често прекарващ дни без да спи, обсебен от сладкото. Също и брилянтен детектив, прозорлив и точен, разрешил редица тежки случеи. Негова слабост е помощникът му Уатари.

А коя ли е слабостта на Лайт?

Освен баща му, на който по никакъв начин не иска да навреди.

Мия. (В ролята Margaret Qualley). Красива, популярна, умна. Момиче-мечта. И разбира се Лайт жестоко си пада по нея. Заедно са смъртоносен екип, но с различни цели.

До къде са готови да стигнат?

Ами, ако тетрадката на Смъртта смени своят собственик?

-         Това са хора, които търсят някой, който няма да ги предаде.

-         И това ще си ти?

-         По-голямо е от мен. От нас. Това, което търсят, е бог.

Бог, който не разочарова хората. Това ще реши всички престъпления-Бог, който внушава надежда, че нещата могат да се променят.

На какви саможертви е готов всеки един от героите?

И какво значи да си добър?

Лайт е гениален. Това мога да кажа със сигурност.

L, чието истинско име си пази в тайна, пък смятам че заслужава подобаващо внимание.

Риюк си е чудовище.

- Както ти каза, понякога трябва да избереш по-малкото зло.

В заключение, мога да кажа че “Тетрадката на Смъртта” е силен драматично-фентъзи хорър, с доста поуки и прекрасна актьорска игра. И жесток soundtrack!  

Ще се радвам да видя и продължение.

До скоро.