Бяла като сняг // Ревю

Здравейте!

Поне на мен, Октомври ми донесе студ и насочи мислите ми към предстоящият ми абитюрентски бал.

Вече е Есен, та нека се завием под дебелите одяла, с чаша чай подръка и хубава книга!

“Бяла, като сняг” на финландката Сала Симука, не ме разочарова. Втората част на трилогията за Снежанка се развива в Слънчева Прага.

Лумики, по съвет на Елиза, (сладураната-богаташка от първата книга, която обича розово и черно и вече се казва Джена. Много я харесвах, като персонаж.) заминава за чешката столица, за да релаксира след събитията, случили се в Финландия.

Нощна Прага миришеше на надежда и неизпълнени обещания. Миришеше на история и прашни улици. Миришеше на сладко и солено едновременно.

Изведнъж се появява Ленка, момиче малко по-голямо от Лумики, което започва да твърди че е нейна сестра. Малко странно, нали?

Ленка е доста емоционална и сякаш винаги бърза. Тя живее в голяма къща в крайните квартали със Семейството. Хора на различни възрасти, без роднинска връзка по между си.

Секта. Като и твърди Иржи, журналист от канал 8.  Млад и находчив, търсещ статията, с която ще направи фурор. Но, когато мъжът, който интервюира, бива убит, нещата стават подозрителни. А, когато едно финландко момиче, го изненадва в офиса с това че има информация, Иржи е сигурен че е попаднал на нещо голямо.

Няма такова нещо като добронамерена секта. До този извод беше стигнал Иржи Хашек след месеци проучвания.

Самата Лумики се съмнява в достоверността на историята на Ленка. Нещо не е както трябва. А когато избягна на косъм от смъртта, тя няма друг избор освен да потърси помощ.

Имаше толкова много стъкло, че сградата изглеждаше нереално. Повърхността отразяваше розовото, пурпурното и оранжевото на залязващото слънце, което грееше по-ярко и по-наситено от логото.

Според мен не е лесно да се пише за секти. Това е доста деликатна тема.

Хареса ми че между цялото напрежение беше вмъкнат и образа на Блейз, бившето гадже на Лумики. Сънищата и спомените и забавяха действието, но също ни държаха в напрежение.

Иржи и Лумики са добър екип.

А Ленка, толкова сляпо вярва и се страхува от Семейството. Но може би, все пак има останало нещо не унищожено от Бащата и вярата.

Кой е жертвата? Репортерът, финландката или сестрата?

Играта отдавна е започнала. Прага ще се обагри с кръв…

Какво по-добре от ужасна история с герой-мъченик?

Книгата ми хареса! Умело се смесваха трилър с драма. Засегнати са доста сериозни теми, за които трябва да се говори.

 Скоро ще прочета и края на трилогията - “Черна като абанос”, където отново ще се върнем във Финландия!

До скоро!