Sevro (in) Golden Son

Здравейте!

Чета си “Утринна звезда” и немея. Действието се развива доста динамично, а аз съм още на 1/3 от книгата.

Севро Ау Барка.

Дразнещото, вечно вярващо и инатливо, Златно вълче.
Основател на Виещите и пръв приятел на Дароу.

Говори грубо, действа бързо, но обича силно!

Аз също го обичам!

А това е Севро в “Златен син” с цялата си прелест!

- Знаеш ли, че си едно злобно малко лайно  а? - пита Виктра.

- Аз съм Златен, кучко. Ти какво очакваш? Топло мляко и курабийки само защото съм джобен формат?

- Ама че Феичка! - мърмори Севро, но и дете би доловило треперенето на гласа му. Страх го е. Гадна работа, това ме плаши! Севро не бива да се страхува.

- Те са от самото начало с теб, Дароу. - Севро се оглежда наоколо към попиления от бурята парк, към далечната Цитадела и сиянието на прелитащите кораби. - Вече сме на половината от това, което бяхме, когато те взехме от Луната. Може да си заменил Пакс с Рагнар, но тях не можеш да замениш. Нито пък мен.

- Мислех, че си с мен.

- Аз съм твоята съвест. Вървя навсякъде подир задника ти. Така че не бъди лайняр.

Vale!