Има филми, които остават дълго в съзнанието, след като прожекцията е приключила. Провокират въпроси, дискусии и оставят следа в нечия глава.
“На ръба” е филм, който си заслужава да гледате, ако ви попадне във фестивалната програма в любимото ви кино.
Три истории се преплитат в рамките на двадесет и четири часа. Различни хора, с различни съдби.
Но най-важни остават посланията и смисъла зад всяка от брилянтните сцени.
Да бъдем добри.
Да отстояваме позицията си.
Да вярваме.
Да не забравяме близките си.
Да се борим за справедливост, дори и целия свят да е срещу нас. (А всъщност, никога не си сам!)
Да помагаме, когато можем.
Да прощаваме.
Да обичаме силно, колкото и да е трудно понякога.
Защото Любовта е лудост. Най-смислената.
До скоро, приятели!
Заведи ме пак, по тесните улички, с калдъръм. Където има много шум, а моторите и веспите са с предимство. Където има палми по улиците, графити по стените, а Марадона е наравно с Бог. Където се вижда вулкана, унищожил цял град, където водата блести, огряна от слънчевите лъчи. Където ресторантчетата отварят след следобедна почивка, чак след залез и пицата ухае на подправки.
И нека ти покажа любимата ми джелатерия и готическата катедрала, която отваря рано сутрин. И нека да ходим по античните камъни, да се възхищаваме на портите и колоните. Да усетим жегата, да попием ароматите на града, да се наситим на глъчката, да се потопим в тълпата… и да поживеем!
Заведи ме и нека се влюбим. Защото някой е казал виж Неапол и умри. И аз го разбирам. Само дето се чувствам все по-жива и готова за големия свят. И всеки град почти на тая пуста карта ме привлича и тегли неуморно. И колкото и да харесвам топчето прежда, превърнало се в уютен пуловер, нямам търпение да промуша кука през пустналата се бримка, да разтворя дупката и се впусна в непознатото! И ще го направя. Защото няма малки мечти. Само големи цели!
До скоро!
Тук
А сякаш на километри
На километри
А сякаш тук
Концертът е приключил. Пели сме песните им и сме скачали лудо. Сега ще има турнир по настолни игри. Трябва да подредим куб от конструктор. С диаметър петдесет сантиметра.
Не мога да сваля погледа си от сцената. Вълнувал си ме и продължаваш да ме вълнуваш. Свириш на бас китара и си падаш една идея емо.
Отборът ми се справя прилично. Вече имаме пет от шестте страни на фигурата. Помахвам ти, а ти ми благодариш, за цялата подкрепа по микрофона. Знам, че съм просто един от многото ти фенове,, но се чувствам специална.
Неусетно си се приближил и си се надвесил над мен. Вдигам глава и очите ни се срещат. Надпреварата остава на заден план, когато устните ни се сливат. Приятно е. Целувам пънк звезда.
Чуват се гласове. Печелим състезанието.
После се събуждам, а навън вали ситен дъждец. Краят на юли е и бавно започвам да се влюбвам във всяка малка буря. Защото аз самата съм облак…
Здравейте! Как сте?
Лято е, а навън температурите са над тридесет градуса. Ами представете си, да трябва да работите под жаркото слънце и да трябва примерно да подреждате топки за голф. Точно това и се налага да прави на Оливия, когато разбира, че има шанс да не завърши гимназията, заради половин невзет кредит по физическо възпитание. В комплект с това, родителите и са извън града и всяко нейно действие бива следено благодарение на проследяващато приложение, инсталирано на телефона и. Добре че, голямото и шумно семейство също е наоколо, а готините и братовчеди и приятели са готови да се замесят в кашата заедно с нея, за да успее да се справи с всичко!
“Десет истини и едно предизвикателство” от Ашли Елстън е забавна, свежа и позната история за порастването, семейните отношения и влюбването.
Като човек, който има голямо семейство – отлично разбирам Оливия! Понякога е трудно да се оцелее в тази среда, но пък винаги е забавно.
Книгата ни показва, че истината винаги излиза наяве. Че да си добър си заслужава. И понякога не е лошо просто да се отпуснеш и да се позабавляваш.
Препоръчвам я като лятно, разпускащо четиво за плаж или за палатка! Ще ви допадне!
До скоро!
