За онези дни, когато нищо не е ОК!

О да!

Привет! Ваканция е. Ти имаш 2 уговорки и половина, а не искаш да мръднеш от вкъщи. Нямаш какво да облечеш. Буквално. Всяка дреха ти стои ужасно, защото знаеш колко много яде тази Коледа! Спиралата ти се размазва. Дояждаш храна и мразиш света. Остроумната кондуктурка ти обяснява, че автобусът е къс, сиреч хванала си грешния. Три пъти, като на малоумна. Кимаш учтиво, Ок, ОК! Ама нищо не е окей. 

Абсурд да стигнеш до центъра за десет минути. Студентската ти карта мяза на парцал. Планираш да я облепиш с тиксо. Цветно. Поне си подреди стаята. Уж. И пак организации. Мечтата ти е да се затвориш и да гледаш сериали. Цяла седмица. Но знаеш, че преди нова година трябва да си наваксваш с вижданията с приятели. А на самата Нова Година ще е ад. Съжаляваш, че се нае и, че нява да празнуваш със семейството си. А после изпити. Трябват ти отлични оценки. И стипендия.

Изяждаш последна домашноприготвена сладка, обещаваш си, че ще отслабнеш и продължаваш напред. Така де, автобуса продължава да се влачи... Е, какво пък, нали след гадостите идват хубави дни? Или пък бяха по-големи гадости?

Have a nice day, human!