Седя си аз блажено на дивана.
Похапвам пица, която миролюбивото ми семейство ми е донесло вчера от
ресторанта, който пропуснах, понеже повръщах. Чета си статии в Go Guide, коя за
Коледа, коя за Свети Валентин, мислено чертая линии и правя планове, с надежда,
че с гаджето ще сме заедно до тогава и въобще в главата ми се реят мисли от
сорта на ”Справих се чудесно с коледното пазаруване, даже останаха финанси за
онзи филм с Джей Ло по кината, а за всекиго по нещо…” И БАМ!
Забравила съм рождения ден на
приятелка! Коя дата сме? 19-ти! Чудесно, бил е преди девет дена! Дали все пак
не съм и писала? Не. Защо ли? А да, на 9-ти се скарах с гаджето. После
скъсахме. За 20 часа. После се сринах на всякакво ниво и пак се сдобрихме
защото си го обичам ужасно много! Някъде по това време осъзнах, че и нещата с Блогмас
не вървят, че не смогвам да пиша по един пост на ден. Имам какво да кажа, на
момента, когато ми се случи, защото докато седна пред лаптопа са се случили
поне още пет неща. От две седмици разправям, че ще украсявам, а всъщност мама
украси, докато аз само гушках плюшените ми еленчета от Кока Кола – Едуард, Джон
и това, зеленоокото, моето!
Поне коледните картички
изпратих, вярно вчера, но се надявам да стигнат до Коледа, все пак Европа е
малка, но единна! С коледните подаръци поприключих, остава организацията за Нова
година. Познайте кой ще е домакин на грандиозното събитие? Ей, шшш! Това е
тайна! Имам да си реша наново курсовата работа по математика и да я напиша на
чернова. Доволна съм от текущите си контроли влизам с поне 30 от 40 точки в
сесията по всички предмети.
14 часа по-късно.
Решила съм си курсовата по
математика. Само трябва да я опаковам и прибера. Чух се с приятелката ми,
говорихме 40 минути. Ще се видим след Коледа. Все още не съм украсила елхата. Днес
ще ми правят нокти и май ще ходя на кино. Подаръците са почти готови, а багажа
ми за Родопите на 3/5. Спи ми се, ужасно много. Но и ми
се празнува. Ходи ми се по култура, на партита и ми се четат книги под
завивките. Все още съм много влюбена. И щастлива!
“През тръни към звездите” , както е казал Сенека. Или Севро. Пътят е само един –
към мечтите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар