Научи се да дишаш без да плачеш. Университета помага. Не, че влизаш във всички лекции. Просто всичко ти се слива - цветове, звуци, форми. Връщаш се и ревеш. За кой ли пък днес? И не можеш да спреш. Защото не си цяла. И не издържаш. Страхливка. Или пък си твърде смела, за да си представиш кървящи вени. Не. Семейството ти не би те прежалило. За това звъниш. И се молиш да не ти затворят. Изведнъж всичко, което искаш да кажеш се свива на малка, лепкава топка в корема ти. Изхрачваш отделни парчета. Искаш нещата да са както преди. Чисти. Защото реално сама си ги направи такива, каквито са сега. Получаваш отговор, който ти дава надежда да продължиш до заветния ден. Макар и все още да се разпадаш, на
все
по-
малки
парченца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар