Честита нова година! Бъдете
здрави и щастливи! :)
Прочетох “Зверобой” още през септември, но едва сега се реших да пиша.
Събрах любимите си стихотворения и ще ги видите по-долу в поста.
Това е една от онези книги,
които просто искаш да имаш. Разлистваш я в книжарницата и се влюбваш в
написаното. В едно или в две стихотворения и я купуваш, макар че не си сигурен/сигурен как ще се разбирате.
Тя те удря в сърцето. Защото
е пълна с истини. На средата започваш да се чудиш дали ти харесва или я мразиш.
Обичаш простите думи. И римата. О, римата е важна.
Не всичко е в рима. Има и
къси стихове. Такива за умиращото дете. За планина и надежда. За славей и
раздяла. За всекиго по нещо.
И накрая те е оглозгала.
Показала ти е реалността. И магичното. Опиат. “Зверобой” от Красимир Симеонов е Поезия за душата. П-то не случайно е главно. ;)
Прочете и усетете!
Момчето-звяр броди сред нас.
По-добро от някои. Спасител…
До скоро!
Благодаря за добрите думи. Приятно ми е да се запознаем - аз съм Красимир, авторът.
ОтговорИзтриванеЗдравейте! Чак сега виждам коментара, съжалявам че ви отговарям късно. Сгряхте ми сърцето с тези думи! Благодаря ви!
ИзтриванеПриятно ми е, Величка, авторката на това ревю.