Нека...!

Нека
Нека пием за подраняващите автобуси и за петнадесет до четиридесет минутното чакане
Нека пием за хората, гледащи ни отвисоко, сякаш сме нещо нисше
Нека пием за студа, болката и самотата
Нека пием за нощите, утрото и новите шансове
И после нека се удавим в сълзи, защото не виждаме, не чуваме, не знаем
Защото мечтаем, падаме и боли
Защото системата е сбъркана
И най-вече, защото се чувстваме сами
И нека летим високо в облаците
И опитваме
И търсим
И пробваме...