Здравейте!
Октомври отмина бързо, носещ
със себе си килим от листа и звучни песни. Така и ние малко тъжни, малко
весели. Малко самотни, малко щастливи.
Малко поезия.
Казвам се Октомври. И съм
тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно
многодъждни.
После сядам на небето и
мълча.
Късам жълтите листа с ръце
от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А
пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме... Или не.)
Тук – таме закачам малко
слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на
разсъмване.
И покривам раменете си с
мъгли.
Казвам се Октомври. И съм
тъжна.
Влюбена до лудост във
Април.
Няма как сезонно да се
свържем...
Извинете ме...
Ще завали.
Малко проза.
“Една нощ през самотния Октомври”
е книга на един от най-любимите ми автори – Роджър Зелазни. Това е една малка
книжка, само 223 страници, лъхаща на магия, която прочитам отново всяка година (вече 3 години подред). Разказва се от името на Смрък - куче, което наблюдава. Заедно с
господарят му Джак, участват в Играта. В краят на самотния Октомври ще бъдат
пробудени тъмни сили. Има отварачи и затварачи, всеки със свой помощник и
притежаващ магически артефакт. Но кой какъв е? Луната е млада, а търгуването с
информация и чертаенето на мисловни линии е вече в ход.
Кратички и интересни глави, с
много диалози и страшно интересни. Препоръчвам ви една от последните творби на
Великият Зелазни, която е номинирана за награда Небюла! Гарантирам ви
удоволствие, придружено с прилична доза хумор.
Нека го изпратим с усмивка на
лице и да кажем “Добре дошъл!” на Ноември!
До скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар