Среща с Тадей Голоб!

Здравейте!

Чувството да се запознаеш с един от любимите си автори е вълшебно.

Но нека започнем от началото.

Моят роден град Варна стана Европейска Младежка Столица за 2017 година. Това доведе до редица събития и иниацеативи от страна на Общината и културните институции.

Прекарах си страхотно на концерта организиран от MTV на варненския плаж!

Запознах се със страхотни хора и се срещнах с любими мои автори.

Часът е 15:45 и двете заедно с Ани вече сме в книжарница Сиела (наше любимо местенце).

Тази сутрин съм била на среща и разговор с българската писателка Юлия Спиридонова, позната още като Юлка. Подписала е две от любимите ми нейни книги, а именно за Тина  и за Кронос. (Препоръчвам ги за тийнейджъри, а поредицата и за Попътечо е чудесен избор и за по-малките)!

След това съм гледала комедията на сцена на Емил Конрад и сърчицето ми тръпне в очакване да се запозная с Тадей Голоб от Словения.

Неговата книга "Златния зъб" е носителка на най-престижната награда на Словения – “Крестник” и е включена н каталога с най-добрите книги на 2012 на ЮНЕСКО!

Обстановката в книжарницата е приятна, леко се загатва за предстоящото събитие. Повечето от наредените, около 25 стола са празни. Отпред има 2 стола и маса пълна с копия на книгата му.

Успявам да убедя Ани, да си вземе неговата книга и двете сядаме в очакване.

Запознаваме се с прекрасната Вал от Детски книги, която е супер мила. Разменяме си препоръки за книги. (Аз и препоръчах тези на Хенинг Манкел).

Скоро виждаме и Тадей, който подготвя своята презентация.

От Вал разбирам, че преводачката ще превежда от словенски. След това я питам:

- Вал, той говори ли английски?

При което тя ме поглежда и отговаря:

- Да, при това на доста високо ниво.

И тогава през моята глава минава мисълта, че английският ми, който съм спряла да уча преди година, не е много добър.

Но срещата започва. Тадей разказва за себе си. Той е журналист и писател по професия и запален алпинист!

Тук можете да видите лайфа, който пусна Вал.

Презентацията е придружена със снимков материал, а аз разбирам голяма част от думите му на словенски!

Следва частта с въпросите.

Вал е първа. Следваме останалите 10тина човека, а заслужаваше да сме повече!

Аз го питам, коя е неговата любима книга. А той отговаря, че това е все едно да го попитат, кое от двете му деца му е любимо.

Идва и моментът, когато авторът ще подпише книгите ни. Аз нямам търпение и сърцето ми ще изскочи от вълнение.

Първа сядам на стола до него, за по-личен разговор и то на английски. Подарявам му картичката, която съм му направила, с планини отпред. Той я харесва много! Споделям му че и аз, като него обичам планините. Той ме пита кой е най-високият връх в България. Аз му отговарям, че това е връх Мусала (2925м.) и че имам два неуспешни опита в изкачването му. Тадей ми казва, че нашият първенец е с малко, по-висок от словенският Триглав (2864м.)

След това обяснявам, колко много харесвам книгата му.

Преди много години Комац и Млекуж - двама миньори, двама добри другари - се натъкват на златна жила в планините край алпийското селце Лог. Скриват находката от началниците и всеки ден по малко, по малко изнасят скришом златото у дома. Но една вечер, не щеш ли, Млекуж се напива и издава тайната в селската кръчма. Още рано сутринта двамата осъзнават какво ги грози и укриват златото в непристъпна пещера високо в планината. Ходят Комац и Млекуж бедни и окъсани, а току над главите им ги чака съкровище. Не може да го вземе полицията, но не смеят и те. Млекуж не издържа и започва нощ след нощ да обикаля имането си. Докато една нощ земетресение го погребва заедно със златото му.

В днешно време две момчета, запалени планинари и алпинисти, идват в селото, за да катерят трудната Ложка стена. Вечерта в кръчмата чуват историята за златото от самия Комац, вече деветдесетгодишен. Но в най-тъмния ъгъл седят трима съмнителни непознати и също слушат... Започва неистова надпревара по скали и по урви. А над златото може би тегне проклятието на планината...

И разбира се не мога да пропусна да го попитам дали гледа Ски скоковете и дали харесва братята Превц. Тадей ми споделя, че дори е вземал интервю от Петер Превц, най големият от тях, което можете да видите тук и че самият Петер е чудесен човек!

После подписва книгата ми и се снимаме за спомен.

Аз съм невероятно щастлива и почти се разплаквам от радост.

Вал ми дава визитката си и поемам на ново лятно приключение!

Определено това събитие на ВарнаЛИТ беше едно от най-хубавите неща случили ми се през тази година!

Пожелавам на всеки да се срещне с любим автор!

До скоро!