Здравейте!
Стихотворението в предният
пост си е мое творчество!
Преди да видите ревюто искам
да кажа, че Крафти печели втора поредна квалификация в ски скоковете, а
норвежците второ отборно състезание!
“Нищо” на Яна Талер е жестока история. Не се
подлъгвайте по размера, само 160 страници. Действието се развива приз погледа
на седмокласничката Ангес, която често преминава в ние форма. Лятото е свършило
и учебната година започва. Когато едно от децата в класа на момичето, Пиер
Антон обявява, че нищо няма смисъл и излиза от класната стая, нещата вече
започват да се развиват. Той се качва на старото, сливово дърво и отказва да
слезе и млъкне. "Нищо няма смисъл!"
Продължава да го натяква на съучениците си, всеки път щом минат под дървото.
Класът се оказва доста
сплотен и решават, че трябва да покажат на Пиер Антон, че нещо има смисъл.
Като на игра, започват да
събират предмети в старата дъскорезница. Но в един момент осъзнават, че всеки
трябва да си раздели с най-ценното си. Предизвиквайки
се един, след друг, изправяйки се срещу най-големите си страхове, децата стават
все по-единни и жестоки.
Граници няма.
Яна Талер използва, простички
изречения, но читателят иска още и още и въпреки страхът и безмълвните
предположения, той продължава напред.
А колко жестоки могат да
бъдат децата...
Купчинката смисъл расте, а с
нея и изобретателността.
Четеш и симпатизираш на
героите, сърцето ти се къса, а чувството в гърлото ти не изчезва.
Пиер Антон, може да е гений, а
може и да е глупак.
А смисълът? Той е всичко.
Книгата не е лека. Но си
мисля, че трябва да я прочетете. Teen-adult от датчанка. Като си замисля, май
само скандинавец, можe да напише нещо
толкова ужасно, красиво и истинско.
П.п. Да Ани, хареса ми! Благодаря ти, че ми я даде! <3
Няма коментари:
Публикуване на коментар