Тервел Замфиров с Олимпийски бронз!

 Здравейте, как сте? 

Аз съм ужасно щастлива, защото Зимните Олимпийски игри Милано Кортина 2026 г. са факт, а и, защото след двадесет годишна пауза България отново има медалист в лицето на Тервел Замфиров – бронз в сноубординга паралелен гигантски слалом след фотофиниш!

И това, приятели е нещо велико!

Крещях, плаках и стисках много силно палци по време на квалификациите и финалите в дисциплината. Малена и Радо отпаднаха в осминафиналите, но Тери успя! (не случайно споделяме общ рожден ден, хи хи)

Можем!

На всички атлети пожелавам да се насладят на преживяването!

До скоро!

Hi, fellas! 

Bulgarian Tervel Zamfirov won a bronze medal in the Snowboarding Parallel Giant Slalom after 20 years without a medal in the Winter Olympics!

I am so happy and proud and can't wait for more beautiful emotions in Milano, Cortina, Predazzo and etc!

La medalla de bronce para Tervel Zamfirov en Snowboard Grande Parallel Slalom. Viva Bulgaria!

“В джаз и дъжд” – Авторско

Старият грамофон в Барът на сър Едуард е ставал свидетел на повече започващи любови, откакто стои на скрина до френските прозорци, с дървени капаци отвън. 

Той е популярно място в в Лондон, доколкото нещо може да бъде популярно в многомилионният град. Посещават го адвокати след успешно спечелени дела, студенти в сряда и четвъртък вечер и подават десет паундови банкноти бакшиш на Марта.
Тя работи там откакто се помни или откакто се научи да отстоява мнението и интересите си. Някога обожаваше да идва да учи тук. Може би заради високите тавани с греди оцелели бомбардировките през Втората световна война. После госпожица Пъфърхаус започна да помага на момичетата зад бара. Някоя от тях я кръсти Марта и името и остана. тази година щеше да навърши тридесет и пет, а беше виждала сър Едуард само веднъж. А това е нещо забележително, поне според компанията на маса седем.

Масите са номерирани с нечетни числа, а легендата гласи, че собственикът на барът, всъщност искал да създаде книжарница, която в дъното си да има музикално студио. “Каква чудна хрумка!”, помисли си Марта, когато отсервирва втората партида от високи стъклени чаши, покрити с малки ромбчета.

Това са единственият вид чаши в бара, защото издържат на необмислени извлияния, но единственият работник тази вечер, сиреч Марта, игнорира шума и хвърля директен поглед към момчето и момичето, което стоят един срещу друг в двата меки фотьойла с високи почти до тавана облегалки. 

О, какво бутане и дърпане беше, за да ги вкарат и наместят – там в ъгъла!

На стария грамофон в Барът на сър Едуард звучи рок балада, защото някой, Марта не може със сигурност да посочи кой, е сменил плочата с джаз, докато млада любов разцъфва между двама младежи, в тела на възрастни. 

Не ти разказах за Прага

За цветните сгради, за украсения център и онова тунелче, през което се излиза право пред Часовниковата кула. За онзи баир и колко бях щастлива, когато го изкачих. За чувството да чакаш – сякаш пред Мулен Руж, макар че той беше през ноември. За цялата любов, за всички талантливи души, за това да слушаш любимата си група – отново и да си спомняш за замъци по Адриатика. За вълнението, за общия план. За болката в краката, за чувството за сигурност. За онази песен, която ще звучи на сватбата ми. За вината, за болката, за това сърцето ти да се счупи – брутално, свръхзвуково…

За приятелствата, които изграждане на тротоара, за кафето, за прегръдките.

За студа, за самото пътуване.

За усмивките, любовта и всичко между тях.

Не ти разказах за Прага!

Защото трябваше да я преживея, както в онази книга.

Може би единствено щях да пея още по-силно!

Сняг, шоколад и сирене // “Уютната хижа в Швейцария” – Ревю

Здравейте! Честита Нова година! Пожелавам ви да мечтаете и сбъдвате свръхзвуково! 

Днес ще ви разкажа за една книга, която е подходящо четиво точно за зимните дни, когато навън прехвърчат снежинки, а вие пиете топъл, ароматен чай под някое одеало.

Нашата главна героиня – Мина е кулинарен технолог със страст към десертите, чиито живот и еди биват сринати и тя намира спасение извън Острова. Въоръжена с вечен оптимизъм тя се озовава в “Уютната хижа в Швейцария”, чийто собственик е нейната кръстница. Следват приключения по ски пистите, в компанията на чаровен непознат, с огледален на Мина характер и неговите приятели.

Спойлер: Мина открива себе си! И още много! Така че, малко бягство в друга държава винаги е решение!

А ето ви и няколко причини защо чаровният роман на Джули Каплин е следващото ви зимно четиво:

• ❇Швейцария е показана в цялата и прелест, с рецептите, културата и хората. Не е просто фон.

• ❇Имаме мъжки персонаж, който се казва Люк. Секси е, prove me wrong!

• ❇Второстепенните герои са изключително пълнокръвни и чаровни. Няма как да не заобичате Кристиан или дори мърморкото Йоханес.

• ❇Семейните отношения са прекрасно вплетени.

• ❇Има пикантни моменти, написани по толкова красив начин, евала, Джули!

Моята оценка е 4.5/5 и определено ви препоръчвам .романите на авторката, която например ще ми разходи и из Дания, заедно с група репортери на тиймбилдинг. 

До скоро!

Blogmas 25' / Ден 10 – Пътешествай с Вичи 2025 travel edition! 12/12

Здравейте! Как сте? 

Днес ще ви разкажа за любимата ми изпълнена мечта и цел през 2025 г., а именно фактът, че успях да пътувам през всичките дванадесет месеца!

Януари – През Букурещ, скочих до Торино, за да чуя на живо любимите ми пънкари – италианците от La Sad, за дата от прощалното им турне, преди всеки да се впусне в солова кариера! Видях няколко музея и изкарах най-спокойният си концерт – без блъсканица, гардероб и molto punk!

January was for Trurin & La Sad!

Февруари – Рожденият ми ден беше планиран още от есента и заедно със семейството ми е по-малката ми сестра по душа отидохме в любимия Неапол за втори път! О, колко обожавам този град! Конфети, аперол шприц за 1 евро, много любов и казах “Здравей, 26!”

Amalfi on my Birtday with my fam! <3

Март – Наложи ми се да изхвърлям вещи на летището във Вроцлав, но се видях любимата ми А. след два месеца гласови съобщения и беше мега якия уикенд. 

Wroclaw k!

Април – Като ще е имен ден, ами да е като хората! Chase Atlantic и ние двете с Руми в Кьолн! Изгубени в Рая, както са казали едни любимите ми австралийци(даже и новия албум се казва така)! Така се и чувствахме! Няма такова чувство, като да пееш с още двадесет хиляди ангели!

Lost in Heaven Tour! Forever Chase Atlantic girlie!

Май – Ами разбихме се в Берлин! Бърхайн пасти да яде! Бяха топ 24ч!

Berlin, baby!

Юни – Ами послушах Дом и се озовах в идилично английско градче, после и на едни хълм, където тичах към сцената и изживях Блъдфест! Леле, колко жива се чувствах през тези осем часа и толкова обожавам факта, че отидох!

SICK in Bludfest! Sick in London! Balance I guess?

Юли – Непланирана разходка до братска Румъния и после годишната ни Италия, така де Гърция! Каквото се случи в Солун, ще си го коментирам само с Д. Обичам те!

Kiss count and another one trip with you! Hi, Greece!

Август – Тук нещата стават много цветни! Купих си най-фейската рокля, събрах си живота в куфар и заведох мама и тати на приключение из Хърватия. Пях в замък, макар и да не отпраших за Словения след това… вместо това излетях за Будапеща, където отново преживях магията на Сигет!

I am in love with Croatia! Plus I almost lost my mind!

And I saw Shawn Mendes!!!

Септември – Там някъде нещата взеха да се променят и въпреки това пих бира в Шарлероа!

Running in Belgium! Had fun!

Октомври – О, Валенсия любима, макар че онзи отменен концерт на Quevedo още ми тежи! И после – Милано! Вичи от 2022 пищи от радост! Пожелавам си догодина пак да се върна на тези места! И да го споделя с вас! 

Next year -- my book is coming!

Ноември – Joker Out пуснаха нов сингъл и аз спринтирах като Соник ии хоп – Прага! “Най-любимият” ми месец почти ме довърши, но пях ли караоке – пях! Разбрах ли, че съм около 90% сърце? О, това го знаех!

Joker Out! Yep my heart was officaly broken in Prag!

Декември – От Чехия до Словакия, беше мега емоционално пътуване и смятам достоен завършек за тази година! 

Still here! What a year! I traveled every damn month! So praud and happy! New ones at 2026!

?

А догодина? Имам доста идеи! И ще се случат!

Знам го!

До скоро!

Blogmas 25' / Ден 9 – Bludfest 2025

Здравейте! Как сте?

Днес ще се върнем към февруари, когато Вичи си помечта да отиде на Блъдфест 2025 (второ издание), нооо как?

Милтън Кийнс и Блечли се оказаха спокойни градчета, с прекрасно уреден градски транспорт (мили шофьори, достъпна система) и след един успешно избегнат опит за измама с място за настаняване и една нервна криза по-късно се озовах в българската столица, откъдето излетях в посока Лутън!

Щастливо си използвах паспорта, изчаках неземно дълга опашка (скенер срещу Вичи 1:0) и най-накрая влязох в Кралството!

Последва возене в двуетажен автобус, спирка за обяд (да се чете Макдоналдс) и настаняване в къща, в която имах прекрасна стая – само за мен и почти наводнена баня (пак аз). 

Слънце и дъжд се редуваха, но въоръжена с жесток аутфит, дъждобран и литър и половина вода прекрачих прага на Блъдфест!

Оле мале, приказка!

Дом и екипът му бяха сътворили магично пространство с две огромни сцени (звукоизолирани една от друга), място за отдих и почивка, музейни експозиции и творческа арена. Най-силно впечатление ми направи колко е ДОСТЪПНО цялото пространство, състоящо се от поляна с хълмче в центъра (в чийто кратер беше разположена главната сцена)! Деца, хора с ограничена подвижност и слънчеви такива, всички се чувстваха добре, защото организацията беше перфектна – имаше място и (безплатна) вода.

Вичи и Руми бяха видели Chase Atlantic в Кьолн на връх Великден, но това не ми попречи да мечтая да ги чуя отново на живо! И ето ме на Блъдфест! 

Двете ми любими Н-та от университета ме запознаха с дискографията на Blackbear и за мен беше истински късмет да го гледам при завръщането му на сцена след близо 3 годишна борба със своите демони!

Любимите ми австралийци тук, летяха по сцената и смело мога да кажа, че с кеф скачах, пищях и пях любимите си текстове, които не веднъж ми оправяха настроението през годината! 

Yungblud е артист, който следя от години, чувайки дрезгавия му ангелски тембър и бягайки надолу по онзи хълм, беше всичко!

Въпреки че на следващия ден едва не умрях в Лондон (поне се возих на онези червени автобуси!) и реших, че е крайно време да си сменя работата и посоката… смело и до днес твърдя, че Bludfest трябва да се преживее, поне веднъж!

Не само заради листа с артистите, а заради свободата!

Дори и после да ви се наложи да вървите по горски, междуградски път, за да стигнете до къщата…

Ами, мерси че се заведох!

До скоро!

Blogmas 25' / Ден 8 – КоЛеДеН аВтоБуС

 

              Понякога е въпрос на това да повярваш в коледния автобус, който съществува в родния ти град! 

Да направиш план (повече от един), да пееш с цяло гърло, да се смееш с глас и от сърце!

Да благодариш, да се наспиш и после да си пожелаеш и сбъднеш!