Здравейте, как сте?
Замисляли ли сте се над
факта, че колкото и кофти да е една ситуация, когато се появи торта, нещата
малко се подобряват?
Понякога имаме нужда да си
изплачем всичко. Понякога идваме разбити с усмивка на лицето пред вратата на
приятел и молим да останем за малко. Пием вино, говорим и говорим. Изтрили
грима си, който сме успели да запазим цяла вечер. Не сме рухнали насред пълното
заведение, така или иначе хората нямат нужда и не им пука за нашите драми. Смели
сме се, все пак сме дошли за да отбележим промените в същото кръгче. Даже сме
хапнали храната,макар че апетита се изпари, още преди да дойде. Сосът е
сбъркан, както и светът, междудругото. Обаче не разполагаме с друг. И се
опитваме да сме добри. И позитивни. Второто не ни се получава. А и не сме добри
лъжци и лесно можем да свалим щита, стига някой да опита. Гадостите се случват
ежедневно. Но има и малки, хубави моменти, заради които живеем и продължаваме
да драпаме към утрешния ден. Като гласовите съобщения, сърцата в чата и
прегръдките, въпреки всичко. Също и спонтанните обаждания и за това, че ми каза
– обичай се, страхотна си. За приятелите, нови и стари – просто разбиращи и тук.
ILUM! (всички, които се разпознавате в тези редове)
Няма коментари:
Публикуване на коментар