“Любов и маслини”– Джена Еванс Уелч // За обичта и изкуството ^ Ревю ^

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, макар че осъзнавам,, че ранното ставане не е толкова лошо. И трябва да го правя по често…

Снощи дочетох една книга, към която подходих доста скептично, понеже миналата година се запознах с първата книга на Джена Еванс Уелч - “Любов и джелато” и не си паснахме. За сметка на това “Любов и маслини”, която е абсолютно прекрасна и я оценявам с 4.5/5 звезди. И сега ще ви разкажа защо ме впечатли толкова!

Първи пласт

Лятна, романтична история. Поне така звучи. Лив Варанакис е на седемнадесет и очаква с нетърпение лятото, което вече е планувала. Но получава неочаквана покана от баща си, който не е виждала от девет години, да му помогне в мистериозен, творчески проект на остров Санторини.

Историята започва с ежедневието на Лив в Щатите, и разтърсващия момент с тази покана. Тя е отписала баща си, но ето че той се връща в живота и.

Втори пласт

Заминаването за Гърция, запознаването с Тео, който е супер екстровертен и супер сладък. Проекта свързан с Атлантида. Защото баща и е изследовател, който е прекарал целия си живот в търсене на изгубената цивилизация. А сега има възможност да направи свой филм, който ще бъде признат. И Олив или Лив – решава, че ще помогне. Следват снимачни дни, залези, една китна книжарница, торта, чай, записки, снимане и лавина от красиви гледки и емоционални моменти.

Да не забравяме и колко точно си пасват началните изречения в началото на всяка глава, описващи предметите, останали за спомен на (О)Лив от баща и.

Прекрасна история, интригуваща, която те кара да продължиш да четеш, оформил рамката на пъзела и липсващите парченца в него. Само, че този пъзел има още скрити парчета, за които си забравил и прибрал някъде надълбоко…

СЛЕДВАТ СЪЩЕСТВЕНИ СПОЙЛЕРИ ЗА ИСТОРИЯТА

           Трети пласт

Тук се разгръща цялостната история. Виждаме причината, Нико да напусне семейството си. Оказва се, че страда от психическо заболяване – биполярно разстройство и Атлантида е просто нещо, което отвлича и дълбае. Атлантида е символ на връзката между бащата и дъщерята – и двамата изгубили другия за толкова много време. И все пак успяват да се намерят. Обичта е свършва никога. Просто понякога затваряме лошите спомени в някоя кутия и я хвърляме в морето. Само че тя не изгнива.

И все пак, творчеството и любовта побеждават. Изкуството спасява.

Обичам тази история на Джена Еванс Уелч. Харесвам много и изданието на изд. Ибис, единствената ми критика е към момичето на корицата, понеже Олив не изглежда така.

А Джена е толкова смела, да говори за всичко това и да показва красотата, която се крие в сърцата ни!

Препоръчвам ви “Любов и маслини” ще ви накара да се замислите и да не испускате възможностите!

До скоро, приятели! ♥

“Тост за непознатата Белгия” – Алек Льо Сюр // Ревю

           

             Здравейте! Как сте?

Днес с голям кеф ще ви разкажа за една книга, която не си взех от Алеята на книгата, защото просто беше свършила или я нямаше, но пък я прочетох от библиотеката и ми хареса много!

Обичам книгите за пътуване, защото на мен самата ми се приключенства, а насладата е двойна, когато съм посетила даденото място.

В случая става въпрос за Белгия, а там съм ходила, макар и като малка в Брюксел и Брюж. Книгата идва и с карта на страната, която е допълнителна екстра. Нашият разказвач описва различни места, събития и неща, като се опитва да представи тази малка страна и да покаже, всъщност колко е интересна! И успява!

Състезания с петли, Манекен Пис – Пикаещото момче, символ на цяла Белгия, Атомиумът, Европейският Съюз са само част от нещата. Ще посетим една от най-известните писти на Формула 1, ще опитаме от белгийския шоколад и бира, ще научим повече за Крал Леополд и Белгийско Конго, за Евровизия и още много. Алек Льо Сюр е прекрасен разказвач, който вмъква интересни факти, в своите, преживени истории, а също има и чудесно чувство за хумор. Историята е увлекателна, главите са свързани и след края на “Тост за непознатата Белгия” ще ви се прииска да си хванете следващия полет към бирената столица на света!

Адмирации за превода и цялостното изпълнение за издателство Ера. 

Книга + филм + албум

 

Здравейте! Как сте?

Честит 15-ти септември на всички ученици, учители и учащи се!

Днес ще ви разкажа малко за няколко произведения на изкуствата, на които се насладих през последните дни.

Започваме с литературата:

“Всеки ден” от Джон Левитан e една много интересна история, която съм сигурна, че ще ви заинтригува.

Главният ни герой, който разказва всеки ден се събужда в тялото на различен човек, на неговите години и има време, докато заспи, за да… живее. Защото това е неговият шантав живот, от както се помни. На следващият ден ще бъде в следващото тяло и какво е направил няма да има значение…, само че едни ден среща момиче, в което истински се влюбва. Ще може ли да я спечели и как точно да действаш, когато си нямаш свое тяло?

Това е фабулата, книгата се чете на един дъх, интересна е и бих и дала 4/5 като оценка, единствено, защото вече съм малко голяма за young-adult и предвидих как ще завърши.

Следва кино:

Когато снощи мама ми каза, че е загледала един руски, фантастицчен филм бях доста скептична, понеже не съм много фен на руското кино. Само дето продукцията се оказа руско-американска и, още с появата на един определен замък си казах, че ще бъде готин филм.

В Последният богатир срещаме известният маг Ваня, който с добра актьорска игра и малко измама е много добър в професията си. Когато възрастна жена от улицата му предсказва, че ще изгори къща на два крака и ще умре, той и се изсмива в лицето. Обаче попада в шантав свят, където се оказва изчезнал герой и трябва да си спасява кожата и не само своята. Героят, заедно с Кашчеш безсмъртни, Баба Яга и Василиса прекрасна, трябва да намерят изгубения меч, който ще помогне на всеки от тях. И, да познахте нашият човек е Иваношка Глупака, а Баба Яга ми е любимка!

Много забавен, защото доброто и злото са с разменени роли, с добри поуки и доза вълшебство, красиви пейзажи и отлични, специални ефекти, филмът е доста добър. Плюс, че втората част вече е излязла, а по Коледа се готви и трета. Аз го гледах по Кино Нова, от вчера сутринта и дублажът беше на космическо ниво! Така че 4.5/5 и бих го гледала отново, защото се заливах от смях на моменти!

Ще завърша този пост с музика и именно с:

Luke Hemminhgs и неговият When Facing the Things We Turn Away From, който е на само месец, но е прекрасен! Вокалистът на 5SOS, които обожавам, е вторият човек от групата, който пуска свой соло албум след барабанистът Аштър Ървин.

Албумът ни пренася по плажовете на Австралия, откъдето е и Люк, рез толите дни и хладните нощи и цялата магия на лятото, пропита в чувства, ноти и музика! 5/5 след първото цялостно слушане! И няма да е последно!

Това са част от произведенията, с които се запознах през последните дни и се надявам да съм ви дала насоки в дадените направления. Отивам да творя!

До скоро, amici! ♥

КРАЯТ НА ЛЯТОТО

 

… е тиква. Или няколко. Подредени една до друга, коя от коя по-красиви. Note to self: запази си една а тиквен фенер. Или пък дренки и ябълки, които те примамват със своята червенина.

Краят на лятото е плаж и море, от което не искаш да излезеш. Може би, знаейки, че ще е за последно.

Краят на лятото е замяна – на къси панталонки със скъсани дънки или на потник със суичър.

Краят на лятото е сбогуване с познати и познатото. Сълзи в дървената стая, прегръдки край колата и една последна – открадната, преди червеният автобус да отпътува.

Краят на лятото е вечер, в която идеите излизат от главата, превръщайки се в цел. И после има много сълзи и смях. И плануване.

Краят на лятото е кьопоолу през септември.

Краят на лятото е плантация от смокини, сладки като мед и може би последната диня…

Краят на лятото е усещане, горчиво-сладко и все пак отминава!
Защото краят е всъщност начало. На нещо ново.

Здравей, есен!

 

За /двойно подчертано/

За дядото с раницата на цветя в автобуса

За сърцето на протектора ми

За червеното на изгрева

За пътуването нощем

За логиката в настолните игри

За силните, искрени прегръдки

За дюнерите, които не работят

За усмивките след всичко преживяно

За теб, на прозореца, махайки ми

За това, че ми липсваш, вече

За токчетата-герои

За героя, вътре в мен

 

Тази седмица = това лято

 

Пеенето на песни на любимите ни италианци, качвайки така познатия баир, само че преди това сме се смяли, лежали и гледали морето и е нощ

И скрабъл, вино и цаца и малко ром

О, колко обичам силната ти прегръдка и писмата и, когато ми се обади, че си взела онзи изпит с главно И

Толкова съм благодарна на съдбата, Вселената или на някой или нещо там, което ме сложи до теб в онзи автобус от София за Варна

Обичам те и онова нещо в бурканчето, ухае на лято, на нашето лято.

Благодаря ти! ххх

Любов и пътешествия – три романа от издателство ЕРА

                 

             Здравейте! Септември започва, но мисля, че е  позволено да броим днешния ден като 32-ри август и да си останем на лятна тематика. През изминалия месец се бях запасила с няколко романтични-приключенски истории, издавани от издателство Ера, които прочетох на един дъх. В следващите редове ще ви пренеса из красиви, европейски кътчета и ще ви разкажа за силата на любовта.

Тюркоазени лъчи и ароматно вино от Софи Клеър, попадна в полезрението ми, поради две причини: Имаме герой, който се казва Люк и действието се развива във Франция.

Историята проследява Наташа, която има свой цветарски магазин и си живее добре, докато не пристига бившия и съпруг Люк, богаташ, който я моли за услуга. Баща му е болен и те трябва да се преструват на щастливо женени в следващите две седмици на семейната почивка на семейството му в Прованс. Заинтригувах ви, нали? Освен забавните моменти, тук имаме и сериозната страна, но не искам да издавам, но ще кажа че героите ни имат нещо по-съкровено, което ги свързва от пръстените. Рецептите за френски ястия в края на книгата са прекрасен бонус.

Оценката ми е 4.5/5 -, защото предвидих някои неща. Но ми хареса доста!

Соленият вкус на вятъра от Изабел Брум е втората, книга от авторката, която чета. И нямах търпение, защото Една година и един ден ми стана абсолютно любима!

Историята проследява Холи, която пристига на остров Закинтос, защото е наследила неочаквано къщата на починалата си леля, която не е виждала от дете. С помощта на привлекателния си съсед Ейдън тя разкрива тайните, останали в миналото, които са важни за цялото семейство.

Хареса ми драмата тук. Обичам да чета, когато има драма. Давам и 4/5 оценка, защото ми трябваше още малко.

Последната книга е отново на Брум и се казва Хиляди късчета дъга и ми хареса много, защото действието се развива на брега на езерото Комо в Италия, където съм ходила и се развива точно преди Коледа. Обичам зимните истории, а тази проследява Луси, която е медицинска сестра и най-сетне е срещнала любовта в лицето на Пит, който я обича и се държи като перфектният приятел и тя решава да го зарадва с екскурзия до Комо по празниците. Агата е другата ни героиня, която обожавам не по-малко от Люси. Тя се бори с миналото си, затова се мести в Италия, където става екскурзовод и се натъква на Марко, който е страшен чаровник и на всичкото отгоре и спасява живота. Обичам тази книга, наистина много, заради самите герои, които ги разбирам почти до един, заради това, че искат да излекуват раните си и да продължат. Момичетата са смели и чувствителни, които две качества според мен трябва да ги притежава всяка от нас.

Харесах обратите, атмосферата и развитието на действието – нямаше нищо излишно. Оценката ми е 5/5 и ви я препоръчвам!

Това бяха книгите, които четох в началото на август и ми доставиха голямо удоволствие! А вие какво прочетохте през този месец?

          Споделете ми и до скоро!