"УРОК ПО СЪДБА" - Част 4 // Draco Malfoy Fanfiction by Me

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре тъкмо изгледах Хари Потър и Даровете на Смъртта част 1 за трети път. Искам да отбележа няколко неща, които ми направиха впечатление и после ще продължа със следващата глава от моя фенфикшън. (Ако сте пропуснали, давам връзки към Част 1, 2 и 3).

·        Колебанието на Драко

·        Моментите между Рон и Хърмаяни

·        Хърмаяни, която заличи спомените за себе си от умовете на родителите си

·        Фред, който се грижи за Джордж

·        Хари и гробът на родителите му

·        Рон при писъците на Хърмаяни

·        ДОБИ

УРОК ПО СЪДБА

Глава 4

 (Art from here)

- Ти какво правиш тук? – момичето се обърна и ме погледна уплашено. Браво, Драко имаш подход към жените.

Тя се изправи, като изтупа коленете си. Имаше обикновена кестенява каса, подстригана на черта, обикновени кафяви очи и шал на Хафълпаф.

- Чета – отговори ми. Беше с половин глава по-ниска от мен, но сякаш ме пробождаше с поглед.

- Какво четеш? – попитах я аз.

Момичето вдигна учебник по пророкуване. Приближих се крачка към нея, за да видя за кой курс е, понеже беше доста прашасал. Тя се дръпна две назад.

- Добре, ами… - не исках да я плаша, тя поне си говореше с мен, макар че май аз и бях навлязъл в личното пространство. – Може ли да седна? – вдигнах въпросително вежди.

- Заповядай – тя се настани на пода и отново се зае с книгата.

- Как си? – седнах до нея, като се постарах да не скъсявам дистанцията помежду ни.

- Прекрасно, а ти?
- Доста добре, пропускам двоен час по ЗСЧИ.

- Логично – тя кима към униформата ми.

- Ами ти? Как е в Хафълпаф?

- Обичайното, никой не ме забелязва – О, как и на мен ми се искаше същото. Вместо всеки да ми хвърля поглед.

- Понякога си има предимствата – усмихнах и се. – Коя година си?

Тя се замисли малко повече от колкото е нормално, но всеки е странен по свой си начин, вече се бях убедил в това. – Предпоследната, а ти?

- Последна ми е – значи е била петокурсничка, когато се развиха събитията с Дъмбълдор. Защо ли се беше върнала? Дали е участвала в Съпротивата срещу Черният Лорд? Защо си говори изобщо с мен? Тези въпроси се въртяха в главата ми, но тя прекъсна мислите ми.

- Как се казваш? – сериозно ли ме питаше? Тук трябваше да има уловка.

- Драко, а ти?

Очите и се задържаха продължително върху мен, сякаш ме преценяваше.

- Либа – накрая каза тя. Странно име, не бях го чувал и сигурно нямаше да го запомня, стига това да не беше единственият човек, който разговаряше с мен от седмици. – Мисля, че трябва да се връщаш в час – допълни, и се подпря на стената, продължавайки да чете учебника си. Изправих се на крака.

- Беше ми приятно – промълвих – Ще се виждаме.

Излязох от коридорчето и видях, че стълбището отново се мести. Е, беше време за поредният скучен час, в който щях да чувам късчета отвора по свой адрес. Едва, когато се оказах на втория етаж, се сетих, че изобщо не знаех, как да се върна отново до онзи коридор.

"УРОК ПО СЪДБА" - Част 2 и 3 // Draco Malfoy Fanfiction by Me

← Част 1

УРОК ПО СЪДБА

Глава 2

(Art from here)

Най-после в Общата стая успях да си отдъхна. Краб и Гойл ги нямаше. Не бяха от най-ученолюбивите. Така че щях да съм сам в стаята ми. Чудесно, устройваше ме напълно. Понечих да сляза по стълбите към спалните, когато някой ме дръпна за ръката. Блейз Забини държеше пръчката си в готовност и ми се ухили гадно.

- Великият Малфой! Върна се тук, за да властваш? – не казах нищо, не ми се искаше да се вкарвам в проблем още първата вечер. При това, заради човек от моя дом.  – Наследникът. Избраният. – той се изхили. Още няколко човека също, заедно с него. – Е, Малфой, змията май я няма, а?

- И аз се радвам да те видя, Забини. Искам да ти припомня, че сме от един Дом, и не бих искал нещо лошо дати се случи… - шамарът беше леденостуден. Бях готов да скоча, но видях пръчките на другите слидеринци в готовност.

- Не ме заплашвай, Малфой. Вече нямаш власт тук. – Той ме блъсна към стълбището и затръшна вратата след мен. Завлякох се в стаята ми. Бях им бесен. Багажът ми беше останал в Общата стая. Трябваше да пратя сова до майка ми. Ако онези кретени посмееха да наранят моята, щях да им се случат ужасни неща! Снейп беше поел вината, сега навярно гниеше в Азкабан. И за какво беше всичко това?

На следващата сутрин, станах рано, взех една свещ и бях готов да се изправя срещу слидеринци. Общата стая, обаче беше празна , а нещата ми бяха разпилени навсякъде. Учебниците бяха надупчени. Не, прогорени. Близо час се опитвах да ги оправя, но някои заклинания само ги правеха по-зле. Все пак накрая изглеждаха що годе цели. Погалих совата, която весело потърка клюн в бузата ми и написах писмо до мама.

“Скъпа майко, пътуването мина добре. Моля те, обаче, не ми пращай нищо важно в Голямата зала.

Твой, Драко ”

Пропуснах закуската и се насочих към първият ми час за деня. Учителите ме гледаха странно, когато давах верни отговори. Носеше се тих шепот, който знаех, че се отнася за мен.

Седмицата беше натоварена, но за мен най-натоварващото беше, че никой не говореше с мен. След първите два дни осъзнах, че е ужасно да си сам. Даже Краб и Гойл ми липсваха със своите кратки, глупашки изказвания.

Започнах да отброявам дните. Пет, шест, седмица…  

На вечерта на десетият ден, някой почука на вратата на спалнята ми. Стиснах пръчката, която държах, като поставих учебника на коленете ми.

- Влез.

Панси Паркинсън пристъпи плахо в стаята ми.

- Здравей Драко – каза тя. Косата и беше станала още по-дълга от последният път, когато я видях, което като се замисля беше преди, около две години.

- Влизай – махнах и с ръка.

- Радвам се да те видя, Драко! Пристигнах преди няколко дни, изпуснах първата седмица, но знаеш как е, трябваше да помогна на нашите в бизнеса… - тя продължаваше да говори без да среща погледа ми, махайки с ръце.

Оставих пръчката в леглото и се изправих на крака. Изравних се с нея и тя се скова. Знаех, че си падаше по мен преди… преди цялата каша.

- И аз се радвам да те видя, Панси – усмихнах и се.

Тя най-сетне срещна очите ми, но преди да успея да прочета каквото и да е в тях, тя ме прегърна. Усещането беше странно. Последният човек, който го направи беше майка ми.

- Ще се справиш, Драко – беше ми казала тя. – Нашето семейство винаги успява да разкрие истината.

Сега Панси се притискаше в мен. Може би имаше нужда от компания. Може би и тя се чувстваше самотна като мен. Отвърнах на прегръдката и, усещайки аромата на косата и. Жасмин.

В този момент Панси Паркинсън запищя.

Глава 3

(Art from here)

Наказание. За месец. Минус 60 точки за Слидерин. Годината се очертаваше страхотна!

Чистенето в кухните, не беше толкова зле. Поне там, никой не ме сочеше с пръст, може би защото, всички бяха много заети да изхранват възпитаниците на Хогуъртс. Мислех си, че храната се прави с магия, но всъщност само сервирането ставаше така. Голяма част от ястията се правеха с пресни продукти, ежедневно. Моята задача беше да мета след готвенето и повреме на него. Поне имах шанса да използвам метла под някаква форма.

Изключването ми от отбора по куидич, беше отвратително, но не по-гадно от обвиненията, че съм се опитал да посегна на Паркинсън. Представяте ли си? Имаше съвет, мислеха да ме изключат, но явно баща ми все още имаше някаква власт. Получих конско, придружено и личната му препоръка за отстраняването ми от отбора. Тъй като сам си избрах да си завърша образованието тук, явно на баща ми, вече не му пукаше за Слидерин, а искаше да навреди на училището, лишавайки ни от най-добрият търсач. Тоест от мен. Може би трябваше да изпепеля всичко и да ме изгонят, но бях сигурен, че той точно на това се надява. Затова мълчаливо понасях наказанията след часовете, а и ми бяха спестени срещите с Потър на игрището.

Оставаше ми седмица до края на принудителното чистене, така че започнах да се ослушвам каква гадост ми готвят Домът ми. Но трудно успявах да остана буден, защото вечер се прибирах капнал от умора, а часовете и изпитите нямаше сами да се вземат.

Един ден реших, че ми трябва почивка и успях да вбеся новият учител по Защита срещу черните изкуства. Абсолютно безсмислен, вече предмет, при положение, че нямаше шанс Волдемор да се завърне. Бях изгонен, но не пропуснах да хвърля злобни усмивки на грифиндорци и слидеринци, докато излизах от залата. Отново карахме за едно. Някой наистина си правеше шега.

Слизах към четвъртия етаж, когато стълбището се промени и се оказах в непознат коридор.  Повървях до края му, но там свършваше в широк прозорец. Чудесно, сега трябваше да чакам стълбите да им скимне да се пренаредят в друга посока. Коридорът беше дълъг около 50м. Понечих да се върна към стълбите, когато забелязах една ниша в дясно. Всъщност си беше коридор без изход.

Отстрани имаше място за врата, врата и половина, но там не се мяркаше, нито една. За това пък на пода стоеше момиче, което четеше книга.

Заплете ли се вече? Очаквам вашите отзиви!

До скоро!

"УРОК ПО СЪДБА" - Част 1 // Draco Malfoy Fanfiction by Me

Здравейте! Представям ви първата част от моят първи фенфикшън във Вселената на Хари Поър и изобщо! Надявам се, че ще ви хареса!

УРОК ПО СЪДБА

(Art from here)

Глава 1

Хогуортс изглеждаше същият, но  знаех, че не беше. Връщах се за последната ми година там. Мама ме подкрепи както винаги, но баща ми беше бесен. Каза ми, че не било на хора, с нашето положение да се връщат в тази дупка, гъмжаща от нечистокръвни. Споменах му, че след падението на Волдемор, ние бяхме тези в неблагоприятното положение.

Повечето магазинчета по Диагонали се бяха възстановили. Набавих си учебници и необходимите материали и поех към перона. Имах два избора да заобиколя и да рискувам да сваря влака почти пълен или да мина напряко и да си заема купе. Избрах вторият вариант, който за съжаление минаваше покрай магазина на Уизли. Знаех, че единият от близнаците e починал. Тях не ги различавах, но очаквах магазина им да бъде малко по-шумен. Беше отрупан с цветни лентички и отвътре се чуваше тиха музика. Застоях за миг, загледан в прашното стъкло, но после отминах. Нямаше какво да направя за тях.

Влакът ме чакаше и учениците тепърва бяха започнали да се качват. Нахълтах в първото празно купе и понечих да наглася куфара си, когато чух недобре прикрито ахване. Обърнах се стиснал пръчката си, а срещу мен стоеше малко момче със тъмна, разрошена коса и големи очи, които скоро щяха да изскочат.

- Аз… - хлапето направи крачка назад. – Извинявай, мислех че е свободно. – празно, имах предвид. След, което с няколко бързи движения си събрах нещата и излязох от купето. Коридорът вече се пълнеше с ученици, които търсеха своите приятели. Поех към задните вагони. Щеше да е прекрасно, ако просто се разминавахме с останалите и всеки си продължаваше лутането, вместо да спират и да ми зяпат, правейки ми път. Страхувайки се от мен. Обзе ме чувство на вина, което отключи и ярост, затова почти прибягвах между вагоните. Ненадейно се блъснах в някого и чух падане на неща, около мен. Вдигнах глава, готов да се извиня, когато срещнах очите на…

- Малфой. Каква изненада – констатира тя.

- Грейнджой…

Тя ловко ме размина и продължи по пътя си. Не беше добре. Трябваше бързо да си намеря купе, не ми се искаше да се срещам с Потър. Тъкмо отварях вратата на вагона, когато чух ясният глас на грифиндорката.

- Деца, пазете се от него. Мисля, че всички знаете кой е и какво е направил. 
Треснах вратата и се озовах в последният вагон. Мерлин, благодаря, последното купе беше свободно.
Да семейството ми се присъедини към Черният лорд. Но аз самият, не направих почти нищо.

Бях решил, че във влака ще е идеално да помисля и да си съставя план за напред, но неусетно заспах. Събудих се от друсане, предвещаващо пристигането ни. Беше сумрак, а замъкът се извисяваше на няколко мили от нас. Огледах се и установих, че явно за мен няма каляска. Не, че щеше да ми навреди да походя. Но след няколко крачки, забелязах, че всички се движат пеша. Промените започваха още оттук.

Голямата зала беше препостроена след разрушенията нанесени от смъртножадните. Тази година масите бяха уедрели, понеже родителите се страхуваха и предпочитаха да обучават децата си вкъщи. Седнах на обичайното си място, а най-близкият човек стоеше на три стола от мен. Кимнах му, но момчето насочи поглед към подиума.

Професор Маггонагъл, се изправи за своята реч, като директор на училището.

- Скъпи ученици, благодарим ви, че избрахте да се учите в Хогуъртс! Благодарим за даренията от Министерството на Магията и частните дарители! Сега бих искала да дам думата на нашите герои! Моля, заповядайте при мен. – Потър, Уизли, Грейнджър, Лъгботън, Лъвгууд.

Отказах се да слушам и се замислих, че може би ще е добре да си сменя мястото в залата. Нашата маса беше една от вътрешните, така че щяха да ме виждат отвсякъде. А усещах как ме гледаха. Със страх, но повечето с омраза. По-близо до подиума, означаваше осъдителният поглед на учителите, за това отпадаше като вариант. За това реших, че ще сядам по-близо до вратата на залата, хем щях да мога да излизам по-бързо.

-… и нека бъдем по-добри! – завърши Джини Уизли.

- Смелост. Имахме достатъчно, за да се изправим срещу злото! Сега нека бъдем честни и да следваме заръките, оставени ни от Албус Дъмбълдор! – продължи Невил Лънгботън.

- И нека да не забравяме светлината, която грее във всеки от нас! – Луна Лъвгууд, зашари със странните си светли очи из залата. Погледът и се спря върху мен за секунда и ми се усмихна леко.

Достатъчно. Обърнах глава в обратна посока. Половината маса на Слидерин ме зяпаше.

Част 2 →

Harry Potter Quiz (Q/A) с любимите ми Седем!

Здравейте! Как сте?

В Денят на Шегата искренно и лично ви представям едно интервю със още седем магьосници, които много обичам!


Не всички се съгласиха да отговорят на пълния брой въпроси, но все пак нека някои тайни да си останат такива!

Harry Potter Quiz (Q/A)

1. В кой Дом си?

В.В.  Хафълпаф и съм много горда с това!
М.М. Рейвънклоу

Д.Д. Gryffindor

Б.Б. Хафълпаф ме радва енергията им, въпреки че другите ги смятат за глупави, ама шапката май ме слагаше Рейвънклoу.
Б.Б. Hufflepuff

В.В. Слидерин

А.А. Hufflepuff

Т.Т. Slytherin, амбициозната къща!

2. Твоя силна страна?

В.В.  Умея да организирам хората
М.М. Успявам да се адаптирам и съм гъвкава в ситуации, които не съм срещала преди

Д.Д. Силна страна май говоренето пред публика и разтягане на локуми хех

Б.Б. Hard-worker
Б.Б. Лошите ми шеги

В.В. Multitasking

А.А.

Т.Т. Сладкодумна съм и лесно се сприятелявам

3. Любим герой от поредицата? (защо избираш него)

В.В. Ами харесвам си Хари! Има очила, може да лети и има приключенски дух. Също обожавам семейство Уизли!
М.М. БЛИЗНАЦИТЕ ЗАЩОТО СА МЕГА ЯКИ И ПРАВЯТ МНОГО БЕЛИ

Д.Д. MCGONAGAL E ЗЛАТО! Хммм защо – радва ме колко странен смята Дъмбълдор, и че колкото и строга и силна да е, пак си има човечни моменти на криза или паника haha

Б.Б. Хагрид, защото му релейтвам
Б.Б.

В.В. Невил Лонгботъм all the way. Има огромен character development и преборва страховете си

А.А. Albus Dumbledore

Т.Т. Рон със сигурност ми е любим! Понякога много се дразни ама е толкова мил, сладък и забавен и е готов на всичко за приятелите си. Обичам и Нют Скамандър. Просто всичко свързано с него ми пленява сърцето!

4. Какъв домашен любимец имаш? (котка, жаба, плъх, сова, качи снимка ако искаш)

В.В. Сова, винаги! Някоя пухкава!
М.М. Сова

Д.Д. Сова, кафеникава

Б.Б. Котка от тези, иначе куче
Б.Б. Имам котка, но сова sounds so much cooler

В.В. Коте

А.А. Weasel

Т.Т. Котка, черна. (Иначе за патронус - На теста получих бял кон като на Джини Уизли, която много харесвам (като цяло обичам цялото им семейство). Но иначе бих била щастлива и с лисица или котка)

5. Любим филм от поредицата и защо?

В.В.  “Хари Потър и Стаята на Тайните” – обичам мистериите покрай вкаменените ученици и цялата история с Том Ридъл
М.М. Не съм гледала филмите защото са траш хд но все още нямам любима книга

може би трета

Д.Д. Idk за филм, отдавна не съм ги гледала, там където има най-голям шанс да страдам по-болка по герои, probably

Б.Б.
Б.Б.

В.В. Огненият бокал. Много са ми интересни предизвикателствата

А.А.

Т.Т. Буквално гледах 5 минути от първия филм и го изключих защото въобще не ми хареса, но планувам скоро пак да пробвам. От книгите любимата ми е "Затворникът от Азкабан".

6. Любима магия?

В.В. Lumos! Винаги е полезно да имаш малко светлина.
М.М. АВАДА КЕДАВРА

Д.Д. За магия много ме радва Tarantallegra с неконтролируемите танци, lol

Б.Б. Ако има такава която превръща нещата в храна.
Б.Б. Cheat codes

В.В. Ох аз съм ужасен човек, но Империо ми е любимата.

А.А.

Т.Т. Obliviate! Намирам я за много интересна и същевременно страшна.

7. Пожелай нещо на читателите ни

В.В. Бъдете здрави и не спирайте да вярвате в чудесата!
М.М. ДА ЧЕТАТ КНИГИТЕ, А НЕ ДА ГЛЕДАТ ФИЛМИТЕ!

Д.Д. ПРОЧЕТЕТЕ SIX OF CROWS!!!

Б.Б. Възползвайте се от карантината, щото като почне пак светът да се върти, пак за нищо време няма да има.
Б.Б. Dont stress over the little things.

В.В. Да продължават да бъдат мега готини, защото са!!!

А.А. Smile!

Т.Т. Пожелавам ви приятен ден! Не забравяйте да се смеете и радвате на живота.

Това е от нас! До скоро!

П.П. Дали би ще ви бъде интересно да четете мой фенфикшън за Драко Малфой, тук в блога?

(Credit for all arts!)

Monthly Favorites MUSIC - March 2020

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре и нямам търпение да ви разкажа за любимите ми песни този месец!

Също така предизвиквам Руми, от която заемам картинката за поста и идеята като цяло, също и Ева, Елена и Йо, разбира се, ако искат да направят подобен пост или да ми напишат своите любими песни на лично съобщение! 

Започваме!

Не мога за не стартирам с моите любимци от 5 Second of Summer, които вчера пуснаха нов албум и ще му направя ревю скоро. Една от песните Old me, именно не спирам да си пускам! Песен за миналото и настоящото ни, пътя по който сме преминали и светлото бъдеще. И разбира се за онова наше Аз, което не се е отказало да мечтае!

Shout out to the old me

And everything he showed me

Glad you didn't listen when the world was trying to slow me

2Bona, с техния Joker! Не съм фен на руските песни и език, като цяло, защото не го разбирам направо. За това пък тези пичове са македонци и свързвам тази песен с Жокера, който обра доста награди миналата година и показа света, в който живеем, такъв какъвто е. И песента се набива доста. 

Минаваме на родна територия. Папи Ханс ми е любим творец със стила си на обличане, думите и стиховете. Стой си вкъщи, е новият му проект – домашно видео, много усмивки и важно послание. 

Скоро всичко ще премине

просто се пази и остави ме

искам само ти да си добре.

Щом успях да те намеря

това, което днеска ни разделя

още утре ще ни събере.

Продължаваме. Ами поп-фолкът също е жанр. А Ванеса и Денис тотално разбиват с И това ще отмине. Ами прави са. Идват по-добри времена!

Но знаеме едно ние ще се справим

и заедно ли сме, винаги ще газим

И преди някой да е посмял да каже, че съм банална – отиваме в тежката категория и групата I Prevail, които изкараха жесток албум, а Low ми е тотално любимото парче от него. Въпреки извънредното положение, имаше и драми. И да, закуца ми настроението, промених си мнението спрямо някои хора, но в живота е така!

I've got these voices in my head

I've got these voices in my head

They tell me that I'm not enough

Is it my time? Is it my time?

Even when I'm high I still feel low

Voices in my head won't leave me alone

I keep fallin', fallin'

Over the edge

In over my head again

I'm so damn low

Та чакам вашите любими музикални изпълнения, мили читатели!
Радвайте се на малките неща и се пазете!
До скоро!
~ Вичи

#Icecreambook challenge

Здравейте! Как сте?

Четете ли купчинките книги, насъбрани вкъщи?

Аз си препрочитам любими истории тези дни.
Ан от ans_bookish_obsession  ме отбеляза да се включа да направя това предизвикателство и за мен е истинско удоволствие да го направя!

Да започваме!

Melon (to read in the summer) – “Погребани в небесата”, книга която си препрочитам всяко лято в последните 2-3 години, август месец. Докато при мен е топло и слънчево, се пренасям в Хималаите, на път към К2, през 2008г, по време на една от най-големите трагедии в историята на съвременния алпинизъм. Научавам повече за шерпите от Непал и виждам чисто човешки прояви на доблест и смелост. Прекрасна!

Mint (favorite series of all time) – Героите на Олимп, втората поредица за Пърси Джаксън, където се запознаваме и с римските герои и чудовища в страшната борба срещу Майката-Земя, Гея, която е решила да унищожи двата лагера на нашите герои. (Ревю на книга 1 от поредицата).

Tiramisu (a book that cheers you) – “Тина и половина”, книга от любимата ми Юлия Спиридонова! Забавна, актуална, за порастването и ежедневните трудности на това да си тийнейджър.

Fior de latte (classic) – “Малкият принц”. Чела съм я доста пъти, даже преди да направя този таг си я препрочетох отново. Велика! Кои са важните неща? Какво разбират възрастните? Какво значи да опитомиш? Все въпроси, на които нашият прекрасен герой търси отговор.

Sawberry (sweet love story) – “Студен слънчев ден”.Три причини защо я обичам:

1. Главната героиня има свой блог.
2. Хокей! (Знаете, аз съм голям фен на зимните спортове, а и в “Бьорнстад”, която ми е любима, хокеят е много важна част.)

3. Ситуациите и героите са толкова сладурски!
 

Coffee (kept you late at night) – “Империя от бури” със сигурност ме държа на нокти през целия път от Варна до София с влака. Сара е майсторка на обратите и драмите. Тук имахме в изобилие. И Hell yess, MANORIAN!

Всеки, който иска да се чувства поканен да направи това предизвикателство.

До скоро! 

Дом=Свят + малките радости ~

Здравейте! Как сте?

Времето вкъщи, не е чак толкова приятно, но наличието на интересна история го прави по-приятно прекарване.

Но преди това ви предлагам да се впуснете във виртуална обиколка на някой от десетките музеи в Google Art and Culture! Използвайте времето си правилно, сгответе нещо вкусно и се пренесете на хиляди километри оттук, на място, което винаги сте искали да посетите!

А след това е време за книга. Аз си поръчах "Любов и джелато", а от издателство Ибис ме изненадаха и зарадваха много, защото при мен пристигна цяла книжна кутия, пълна с глезотии, като картички с цитати, книгоразделители и календарче, за да отброяваме идните дни.

Благодаря ви, Ибис!

А на вас мили мои ви пожелавам сладки сънища! Идват по-добри времена!
#СтойтеСиВкъщи

"Тази вечер, преди да заспите, помислете си за деня, в който ще се върнем на улицата.

Как ще се прегърнем отново, как ще ни се стори празник да идем заедно на пазар.

Да си представим как ще пием кафе до бара, ще разговаряме, ще се снимаме един до друг.

Как всичко сегашно ще бъде спомен, но самата нормалност ще ни се стори неочакван и прекрасен подарък.

Ще обикнем онова, което досега ни се струваше дреболия. Всяка секунда ще стане драгоценна.

Къпането в морето, слънцето до късно вечер, залезите, виното, смехът.

Отново ще се смеем заедно.

Сила и мъжество.

Скоро ще се видим."

-         Папа Франциск

До скоро! Пазете себе си и хората, които обичате!